Bogoqwlenie

KРЪЩЕНИЕ  НА ИСУС ХРИСТОС   В РЕКАТА- ЙОРДАН —-7.0.1.

ЙОАН  ПРОПОВЯДВАШЕ: ,,ПОКАЙТЕ СЕ, ЗАЩОТО ПРИБЛИЖИ  НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО!“

ЗАЩОТО ДУМИТЕ НА ПРОРОК ИСАЙ СА ЗА НЕГО: “ГЛАСЪТ НА ВИКАЩИЯ В ПУСТИНЯТА ГОВОРИ: ПРИГОТВЕТЕ ПЪТЯ НА ГОСПОД , ПРАВИ ПРАВЕТЕ ПЪТЕКИТЕ МУ. ВСЯКА НИЗИНА ДА СЕ  ИЗВИСИ И ВСЯКА ПЛАНИНА И ХЪЛМ ДА СЕ СНИШИ, КРИВИНИТЕ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ И НЕРАВНИТЕ ПЪТИЩА ДА СЕ ИЗГЛАДЯТ. И ВСЯКА ПЛЪТ ЩЕ ВИДИ БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ.“

СЛЕД ТОЗИ ПРАЗНИК ЗАПОЧВА БЛАГОСЛАВЯНЕТО НА СЕМЕЙСТВАТА, КОЕТО ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ОТ О. ДИМИТЪР И О.ИВЕЛИН, А СЪЩО ТАКА И С ПОМОЩТА НА СЕСТРИТЕ-ФРАНЦИСКАНКИ.

В БЛАГОСЛАВЯНЕТО НА СЕМЕЙСТВАТА ПОМАГАТ СЪЩО И МНОГО МЛАДЕЖИ-ДОБРОВОЛЦИ. ВСЯКО СЕМЕЙСТВО ОЧАКВА С РАДОСТ БЛАГОСЛАВЯЩИТЕ, ЗАЩОТО ЩЕ ПОЛУЧИ -БЛАГОСЛОВ, КОЙТО Е РАВЕН НА “ ИСУСОВО ПОСЕЩЕНИЕ.

-6.0.1. -БОГОЯВЛЕНИЕ ЦЪРКВАТА ЧЕВСТВУВА -ПОЯВАТА НА ИСУС ХРИСТОС ПРЕД СВЕТА ,TOВА ЯВЯВАНЕ НА ИСУС, МОЖЕ ДА СЕ РАЗГЛЕДА В ТРИ КАРТИНИ:

1.ПРИ ПОКЛОНЕНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ.                                                                        2.ИСУС ХРИСТОС В РЕКАТА ЙОРДАН.                                                                          3.ЧУДОТО , КОЕТО ИСУС ПРАВИ НА СВАТБАТА В КАНА.


Има още

Публикувано в Църквата | Коментирайте

КОЛЕДНИ ДНИ

ЕНОРИЯ “ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“-ГР.РАКОВСКИ ПОКЛОННИЧЕСТВО-МЕДЖУГОРИЕ-БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И ДУБРОВНИК ОТ -8 .05 -ДО   14 .05—НЕОБХОДИМ Е ЗАДГРАНИЧЕН ПАСПОРТ ЦЕНА НА ПЪТУВАНЕТО-480ЛЕВА. ВНИМАНИЕ!!!! .ЗАПИСВАНЕТО СТАВА С ПРЕДПЛАТА ОТ–200ЛВ.                                         .ПРОГРАМАТА МОЖЕ ДА ПРЕТЪРПИ НЯКОИ ПРОМЕНИ!

ЧЕСТИТА  НОВА  ГОДИНА!

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МИРНА И ПЛОДОТВОРНА -2018-ГОДИНА!!!

1.0.1.-ЦЪРКВАТА ЧЕВСТВУВА-ДЕВА   МАРИЯ -БОГОРОДИЦА ПО   ВРЕМЕ НА ЛИТУРГИЯТА  -В СВОЯТА ПРОПОВЕД  О. ДИМИТЪР ПОДЧЕРТА, ЗА РОЛЯТА НА ДЕВА МАРИЯ,ЗА ЦЯЛАТА ЦЪРКВА И БОЖЕСТВЕНИЯ ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ! ПАПА ФРАНЦИСК ПРЕД СТАТУЯТА НА ДЕВА МАРИЯ-С МОЛИТВА ЗА МИР НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО! НОВОГОДИШНА НОЩ!                                                      ВСИЧКИ ОЧАКВАТ НАСТЪПВАНЕТО НА НОВАТА ГОДИНА

31.12.ЦЪРКВАТА  ЧЕВСТВУВА ПРАЗНИКА  НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО ОТ НАЗАРЕТ.ЛИТУРГИЯТА  БЕШЕ, СЪЩО И БЛАГОДАРСТВЕНА ЗАВЪРШИ С ХИМНА “ТЕБЕ БОЖИ ХВАЛИМ“. БЕШЕ НАПРАВЕНА И РАВНОСМЕТКА ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА.

КРЪСТЕНИ–72 ДЕЦА,  ВЕНЧАНИ-30 ДВОЙКИ,   ПОЧИНАЛИ – 100ДУШИ Благодарствена молитва
Благодаря Ти, Господи, за  всичко , което   ми даде през тази година.Благодаря за слънчевите  и за облачните дни.Благодаря за спокойните нощи  и за  трескавите тъмнини.Благодаря за здравето и болестите ,  за радостите и тъгата.Благодаря за всичко , което си поиска.Благодаря за ласкавата усмивка и приятелската ръка , за всичко красиво и нежно.За цветята и звездите и  за съществуването на   децата  добрите души.Благодаря за самотата , работата за трудностите и  сълзите.За всичко , което  ме доближи още повече до Тебе.Благодаря , че ми запази живота , че  ми даде    покрив и прехрана.Благодаря , Господи , Благодаря!
Какво ли ще ми донесе Новата година?
Каквото Ти решиш , но ТЕ моля , дай ми :
Вяра-  за да Те виждам  във всичко.Надежда- за да не се предавам.Милосърдие-във всичко , което правя ,     мисля и желая.Дай ми търпение и смирение.Дай ми да се откъсна и да забравя себе си.Дай ми , Господи ,това , което знаеш , че е  добре за мен , а аз не зная да го поискам.Достатъчно изпитания ,  които да ме поддържат силен.Винаги да имам сърцето   будно , слуха- наострен ,  ръцете и ума-в действие , и във всеки момент  да бъда в състояние да изпълнявам   Твоята  свята воля.
Изсипи , Господи , благодатите Си върху всички , които обичат ,  и дай  мир   на целия свят.
26.12.Църквата почита паметта на св.Стефан.
Той е умрял мъченически , като е бил убит с камъни.Също като Исус е казал за своите палачи:“Господи не им зачитай този грях“..

Има още

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Коледна нощ!

Mария  не спи. Тя очаква търпеливо Раждането на своя Син.
И може би си мисли за съдбата, която го очаква.

Предколедна  Емоция

Привечер е. Остават броени часове до Раждането на Спасителя. Милиони хора са в трепетно очакване. Всеки човек се стреми на този най-светъл християнски празник да бъде заедно със своето семейство и с най-близките си и обичани хора. Има желание през тази вечер да срещне нещо-чисто, възвишено и вълшебно. Защо този празник така ни привлича? Кара ни да вършим добри дела. Предразполага ни към добри мисли, да прощаваме по-често, да се усмихваме въпреки трудностите. Кой обикновен човек може да накара цялото човечество в тези дни да изпитва най-добри чувства? Каква е тази магия? Магията е – голямата любов на Бог към нас. Той ни изпраща своя Единствен Син като малко, невинно детенце, което ни носи Светлината, Надеждата и Любовта. Кара ни да бъдем по-добри и по-чувствителни  към болката на другите.

Всеки един от нас тайно си мечтае да срещне някъде самия Христос. Да може да поговори с него, защото само Исус знае неговите чувства, мисли, тревоги, най-съкровените му мечти и тайни. Само Той може да успокои неговото сърце.

Но дали ние сме готови за такава среща?

За нея са необходими две неща: желание и чисто сърце. Желанието го имаме. Но дали сърцето ни е готово да приеме такъв Гост? Дали не е отрупано с прекалено излишни грижи, за неща които  не винаги имаме власт над  тях? Дали е чисто от лоши мисли и не се радва на нещастията на другите?
Но Исус е казал: “Ако направим добро за  един от най-малките негови братя, за Него го правим“.

Да се опитаме в това толкова забързано ежедневие да подарим нещо, колкото и малко да е, но да е от сърце на някой в по-трудно от нас положение. Да му подадем нещо с усмивка, за да  усети, че не е сам. Направим ли поне един човек щастлив, както и близките до нас хора, то непременно и ние ще се почувстваме щастливи. И така стъпка по стъпка сърцето ни ще бъде готово да посрещне най-очаквания Гост!
Да подготвим сърцата си за тази среща!
Да си направим сами този подарък и непременно ще получим и Неговия подарък!
ДА БЪДЕ ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ЗА ВСИЧКИ НАС!

Тиха  нощ-Буквален превод

Тиха нощ, Свята нощ! Всичко спи, самотна бодърства   пресветата семейна двойка. Прелестно дете с къдрави коси спи  в небесно спокойствие, спи в небесно спокойствие.

Тиха нощ, свята нощ! Най-напред овчарите ни осведомяват! Ангелите пеят „Алилуя‘‘ – тя звучи силно, надалеч и наблизо. Христос Спасителя е тук!

Тиха нощ, Свята нощ! Божият Син как се усмихва любовта от неговата пресвята уста. Удари за нас спасителният час.

Христе, с Твоето рождение! Христе, с Твоето рождение!

Песента на Йозеф Мор.

Бог  се ражда

Бог  се ражда, какво чудо, Всемогъщи, Дете става, Син на Бога-Цар     небесен, днес  на всички се дарява.

Слава, слава, слава да Му  пеем/2

В една пещера най-бедна в  нощ тъмна и  най-ледена, на студ и мраз   е изложен, Бог на сено  е положен.
Слава, слава, слава да Му пеем/2

Що станало  в рай небесен,Бог   оставил трона вечен.Да живее  със народа  и със  Него много страдал.

Слава, слава, слава да Му пеем/2

О, Божествено детенце, със десница  Твоя свята, благослови Ти народа, и пази го  от несгода.
Слава, слава, слава да Му пеем/2

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ, ГОСПОД ВСИЧКИ СИЛИ  ГОСПОДНИ,
ПЕЙТЕ И ГО ПРОСЛАВЯЙТЕ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ!

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД, СЛЪНЦЕ И ЛУНА,

ПЕЙТЕ И ГО ПРОСЛАВЯЙТЕ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД ЗВЕЗДИ НЕБЕСНИ,
БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД ВСИЧКИ ДЪЖДОВЕ И РОСИ.

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД, ОГЪН И ЖАР,СТУД И ПЕК, РОСА И СКРЕЧ,
НОЩИ И ДНИ.

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД  СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА,ЛЕД И МРАЗ, МЪЛНИИ И ОБЛАЦИ.
НЕКА ЗЕМЯТА БЛАГОСЛАВЯ     ГОСПОД,НЕКА МУ ПЕЕ И ГО ПРОСЛАВЯ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ.
БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД,ПЛАНИНИ И ХЪЛМОВЕ, ПЕЙТЕ И ГО  ПРОСЛАВЯЙТЕ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ.

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД, ВСИЧКО НИКНЕЩО ПО ЗЕМЯТА, ВСИЧКИ ИЗВОРИ, РЕКИ И МОРЕТА, КИТОВЕ И   ВСИЧКО ЩО  СЕ ДВИЖИ ВЪВ ВОДИТЕ,ВСИЧКИ ПТИЦИ НЕБЕСНИ, ЗВЕРОВЕ И ЖИВОТНИ,

СИНОВЕ  ЧОВЕШКИ, СВЕЩЕНИЦИ ГОСПОДНИ.

БЛАГОСЛАВЯЙТЕ ГОСПОД СЛУГИ ГОСПОДНИ!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Национално Поклонничество – Фатима, 2017 г.

От 18 до 24 октомври във Фатима, Португалия, се проведе първото голямо национално поклонничество до светилището на Светата Дева, в което взеха участие 230 верни от трите католически епархии в България.

Свещеници, богопосветени и вярващи от трите католически епархии в България се срещнаха на 19 октомври в светилището на Св. Антон в Лисабон. Тук бе отслужена света литургия, която бе предстоятелствана от отец Ивелин Генов, като в края на богослужението вярващите бяха благословени с мощите на светеца. Отец Венци Николов, от отците конвентуалци, подари на светилището римски литургийник на български език, подготовен от Никополска епархия за поклоническите групи от България. С призива от проповедта „..всеки да поеме кръста си и да се моли“, поклонниците се отправиха към светилището Христос Цар.

Българската поклонническа група бе водена от Н. В. Пр. епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх, 12 енорийски свещеника и две сестри от монашеска общност сестри Евхаристинки.

На 20 октомври, денят завърши със света литургия в катедралата в Лисабон. В своята проповед о. Койчо Димов припомни, че Бог дойде и ни покани, казвайки „Не бойте се, елате при мен.“ В съботния 21 октомври групата поклонници, водена от Апостолическия екзарх монс. Христо Пройков се отправи към Светилището на светата Дева във Фатима. Групата беше тържествено посрещната от капелана на Фатима о. Франциско Перейра. Изказвайки благодарност за топлото посрещане, Н. В. Пр. Епископ Христо Пройков подари икона на Св. Георги Победоносец и национален молитвеник на Дева от Фатима – първа стъпка от честванията на 100-годишния юбилей, издаден 2015.

По време на поклонничеството беше дадена възможност на участниците да получат и пълна индулгенция. Дните в светилището завършваха с молене на светата броеница и шествие със статуята на Света Богородица Фатимска. Море от поклонници, със запалени свещи в ръка, следваха кръста и придружавайки статуята на Богородица и огласяха нощната тъмнина с „Ave Maria“.

В последния ден на поклонничеството, по време на светата литургия, предстоятелствана от монс. Христо Пройков, беше подновено посвещаването на България на Св. Богородица Фатимска. Последното посвещаване бе направено от тримата епископи на България през 1996 г. С благодарност към Бога за това поклонничество завърши Божията служба в светилището, председателствана от Н. В. Пр. Епископ Христо Пройков. След литургията, поклонниците взеха участие в кръстен път, на който се молиха и размишляваха за страданието Господне. Освен това, те посетиха и се молиха с молитвата, дадена от Ангела, на местата, където се е явявал.

Малко преди да се разделят и всеки да поеме пътя към дома, посетиха и родното село и къщите на трите овчарчета Ясинта, Франческо и Лучия. В края на селото, в малка стая, поклонниците се срещнаха един по един с племеницата на с. Лучия. С броеница в ръка, възрастната жена с огромна радост приемаше от всеки един персонален поздрав. С огромна радост и благодарност към Бога приключва поклонническия път за групата от България, по случай 100 години от явленията на светата Дева във Фатима.
материалът е взет от:
Гергана Дойчинова,
Радио Ватикана.

Публикувано в Други | Коментирайте

Духовни Упражнения

В дните от 18 до 20 септември в нашата Епархия се събрахме всички свещеници заедно с Архипастиря на Диоцеза Монс. Георги Йовчев за да проведем годишните Духовни Упражнения.
Духовните дни протекоха в Енория „Прескръбна Божия Майка“, в Дуванлии, а наш лектор беше отец Иван Топалски, който разсъждава върху основните пороци в човешкия живот, както и респективните добродетели, с които можем да ги отсичаме от нас за да заблести в душите ни обновеният живот в Бога. Първия ден разсъждавахме върху горделивостта (високомерие) и алчността. Добродетелта, която се бори с най – ужасния порок на горделивостта е смиреномъдрието, а за алчността е щедростта и отвореното сърце.
Втория ден разсъждавахме върху похотливостта (сладострастие) и гневливостта. Добродетелите, с които изтръгваме тези пороци са целомъдрието и кроткостта и търпението. Последния ден уважаемият лектор разсъждава с нас върху чревоугодието, леността (неохота) и завистта. Добродетелта, която се бори срещу чревоугодието е въздържанието или лишението а срещу леността и завистта трудолюбието и добродушието.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Лятна школа по мозайка в Енорията!

Мозайката е едно древно изкуство, което дарява хората с пъстроцветна картина, изградена от малки парченца камък и керамика. Тя е един креативен и дълготраен процес.
На нас, младежите, ни беше предоставена възможността да създадем едно мозаечно платно, изобразяващо светите братя Кирил и Методий, което в последствие бе дарено на читалището. Наш ръководител беше отец Димитър, който набави нужните материали и ни подкрепяше през дадения процес. Наш учител и главен участник в изработването на мозайката беше Ирена Чанова, която е изучавала стенопис и ни напътстваше и показваше красота на процеса.
Като един отбор от осем души, успяхме да се справим за малко повече от две седмици, но това изминало време в работа и креативност беше незаменимо. Рано сутрин, още сънени, първото нещо, което правехме е да проверим нашето произведение. Така откривахме дали има грешки и нужда от корекция. След това всички се насочвахме към дадените ни задачи – някои чупеха камъни и плочки, други лепяха и фугираха, трети почистваха и нареждаха. Работата не беше нито трудна, нито лесна, но всеки момент беше изпълнен със забавление, въодушевление и много смях.
Казано е, че когато Бог е дал от своя дъх, за да бъдем живи и чувстващи същества, Той е дал и от Своята божественост – това, което е талантът в нас. Всеки един от нас беше едно различно парченце, обвито от тази божественост и креативност, но когато парченцата се съединиха, образуваха една картина, пълна с цветове и живот.
Това е един проект, в който сме благодарни, че участвахме и че ни беше предоставена възможността да се развиваме в това изкуство. Надяваме се, че занапред ще бъдем все така единни в креативността си и ще имаме възможност за още много подобни проекти в школата по мозайка. Изабела Джундрина

Публикувано в Други | Коментирайте

Орган за чест и слава на Бога!


Вчера, 23.06.2017 г. празникът на нашата Енория посветена на Пресвето Сърце Исусово, общността ни се сдоби с тръбен орган, който беше благословен от монс. Йовко Пищийски, син на нашата Енорийска общност.
Нашата Енорийска общност е безкрайно благодарна за неуморния труд на орган – майстора г- н Александро Джиротто, скъп роднина на нашата сестра Лоренца Джиротто, който през последните седмици положи енергия, професионализъм и страст при монтирането на новата ни ценна придобивка.
Пожелаваме му дълголетие и творчески успехи!

Това ще бъде вторият такъв инструмент в католическа църква в южна България.

Органът е пневматичен, има 12 регистъра, два мануала и педалиера. Общия брой на всички тръби е 800. Преди това този инструмент е служил на верните в една германска енория и е на възраст около 60 години. Дървените тръби са изработени от специално дърво от което се изработват цигулки.

Публикувано в Хор | Коментирайте

Разходка с първопричастниците в планината!


Миналата неделя, Тържеството на Тялото и Кръвта Христови, нашите деца от „Енория Пресвето Сърце Исусово“ получиха Първото Причастие. Затова заедно с децата свещениците, сестрите и катехистите отидохме в планината за да се насладим на творението Божие, както и да отслужим Света Божествена Литургия за чест и Слава на Бог, който в Исус Христос ни се дари като храна за живот вечен.

Публикувано в Празници | Коментирайте

ДЕТСКО ЛЯТО В НАШАТА ЕНОРИЯ


През целия месец юни в нашата Енория в сутрешните часове се провежда детско лято. Всяка сутрин в 10.00 започваме нашия ден с молитва, песни и история разказана от свещениците, сестрите и аниматорите. След молитвата заедно с децата имаме организирани игри в Енорийския двор свързани с различни занимания от областта на спорта, изобразителното изкуство, ръчен труд и др.

Нека се молим и забавляваме заедно и в името на Исус Христос. Ние сме обичани!

Публикувано в Забавление | Коментирайте

OБРЪЩЕНИЕ От отец Димитър Димитров

OБРЪЩЕНИЕ
От отец Димитър Димитров
По повод на създаденото (не „създалото се” сякаш само)
ненужно напрежение
във връзка с никога неслучило се настаняване на бежански семейства на територията на град Раковски
Да, предпочетох да го нарека обръщение, а не изявление или изяснение, или нещо от сорта, защото идеята, че се „обръщам” към някого, т.е. че търся все пак някаква форма на неформален и най-вече добронамерен диалог, и с надеждата, че някои могат „да се обърнат” в сърцата си, ми допада повече.
Ще разделя тези мои редове на две части: едната – по-кратка и ясна, за да не затормозявам някого, на който не му се чете много, която част се надявам да даде ясен отговор и по този начин да секне всякакво „напрежение”. Втората част ще бъде независима от първата, доколкото в първата ще съм казал всичко, без да има нужда от допълнително разяснение. Втората част ще съдържа по-скоро моето лично мнение като човек, като християнин-свещеник и като жител на град Раковски.
И така, първа част: към настоящия момент категорично НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ПОКАНЯ ИЛИ ДА СЕ ОПИТАМ ДА ОКАЖА ГОСТОПРИЕМСТВО НА КОЕТО И ДА Е БЕЖАНСКО СЕМЕЙСТВО, ИЛИ ГРУПА, ИЛИ ОТДЕЛЕН БЕЖАНЕЦ, и то, моля за внимание!, НЕ ЗАЩОТО НЕ СМЯТАМ, ЧЕ Е ПРАВИЛНО ТОВА ДА СЕ НАПРАВИ, а защото, особено след случилото се в градовете Елин Пелин и Белене, не бих желал да стана причина едно семейство, или изобщо хора, бягащи от ужасите на войната и смъртта, да бъдат подложени на унижения, заплахи, грозни форми на махленска ксенофобска омраза от най-долна проба и накрая – прокуда, неща, на които, всички ние станахме свидетели в гореспоменатите градове, и за които тъжни факти, за огромно съжаление, има заявки и от определени лица от град Раковски.
Толкоз по първата част.
Започвайки втората част, ще се върна две години назад, през месец септември на 2015, малко след като Върховният Пастир на Католическата Църква папа Франциск призова всички енорийски общности да приемат поне едно бежанско семейство. Бях потърсен за контакт от журналист от БНТ, който се интересуваше от нагласата на поверената ми енорийска общност по отношение на папския призив. Погрижих се, макар и да бях възпрепятстван да го направя лично, да се изкаже положително мнение, конкретизирано в принципна готовност, в случай на почукване на врата на енорията от някой в нужда, тя да бъде отворена, както е ставало винаги досега. След излъчването на репортажа, който и до ден днешен явно се намира в електронния архив на БНТ, получих много обаждания на одобряващи изказаното хора. Противоположно мнение не беше изразено от никого и никъде, поне доколкото на мен ми е известно. Допълвам само, че нещата останаха там. Не направих никаква конкретна официална крачка, например, да подам заявление в Агенцията за бежанците. А трябваше. Както го направи моят събрат свещеник О. Паоло Кортези.
Много месеци преди това, още през пролетта, в енорията бе проведена инициатива за събиране на парични средства (помня, че събрахме около 400 лв., с които в последствие закупихме лекарства), както и дрехи, особено детски, хранителни продукти и т. н., които да бъдат предоставени на бежанците от Сирия. Събраното значително количество закарахме – някои мои помощници и аз лично, в един бежански лагер в област Стара Загора, за да ги предадем. Между другото, преди седмици видях репортаж от същия лагер, в който невръстни деца на бежанци рецитираха с патос „Аз съм българче”, радвайки възрастните хора от старческия дом, намиращ се в съседство с лагера.
Мой личен, трогателен и незабравим спомен от онова посещение е лицето на Мириам – името на Дева Мария – младо и красиво момиче, учило право в Дамаск – градът на обръщането на Св. Павел. Получихме специално разрешение да я придружим заедно с майка й до оптически магазин в Нова Загора, заради проблем с очилата й. Спомням си как сестра Лоренца запя любимата й „Mamma son tanto felice”, „Мамо, ах колко щастлив съм, че се завръщам при теб”. Прегърнаха се с майката на Мириам. И двете възрастни жени, и двете носещи забрадки, макар и различен модел, въпреки че не се разбираха езиково, плакаха дълго заедно. Бяха разбрали сърцата си. На тръгване ни споделиха, че единствената им мечта е да са отново заедно – цялото семейство и да живеят в мир.
На следващата неделя, след литургията, споделих преживяното с енорийската общност и дадох своеобразен отчет за предадените помощи. Поместихме материал и в нашия сайт. И тогава нямаше никаква негативна реакция от никого. Изглеждаше ми най-нормалното нещо да се постъпва така. И бях вътрешно подсъзнателно убеден, че живея сред най-толерантните хора.
Не, не, че сега, след онзи ден, когато някой „наивно”, за да не използвам друга дума, „изкопа” старото интервю, за да сее излишен смут на фона на тъжните факти на омраза и натиск, не, че сега не продължавам да вярвам и даже да знам, че живея сред толерантни и щедри хора. Напротив! Но ми е мъчно, че има и дрезгави гласове, и то млади гласове, които се издигат в позиви на омраза… А имат толкова младежка енергия, която могат да влеят във вените на човечеството за добро!
Мисля си и нещо друго. Тази ситуация ми прилича на една злокобна комедия, в която в едно градче гори пожар в половината от къщите, а един грубоват наивник започва да вика „насред силото”: „Ей, хора, внимавайте, защото май видях един чужденец да идва към нашето градче и… май има кибрит в джоба.” И тогава хората, вместо да се опитват да угасят пожара в градчето си и да спасят горящите си домове, грабват вили и колове и настървено тръгват да млатят този, който май идва и който май има кибрит в джоба си…Оказва се, човекът чужденец отдавна бил подминал градчето им, отивайки нанякъде другаде…, но какво ли се случило с горящите им къщи?!
Дали този пожар не гори в Раковски? Аз мисля, че да. Гори пожарът на дрогата! Ние, свещениците, погребахме вече десетки млади хора! Десетки. Аз лично – двама, само за последните три месеца погребах двама. Млади животи, изпепелени от пожара на дрогата. Те и семействата им. Изпепелени завинаги от пожара на безразличието!
Кой от нас не е забелязал по улиците на града ни млади хора, неадекватни, с блуждаещи погледи, с диагностицирана лудост, деца, които вчера бяха отличници, пълни с амбиции за бъдещето – те и техните родители, на които, горките, днес най-важната им мисъл е как да скрият проблема за децата си от другите, а и понякога от самите себе си. Жертви на тероризма на дрогата!
Но за този пожар и тероризъм – не! Нито дума! Но как?! Тук, в Раковски, всичко е спокойно, така поне коментира ти, приятелю Г. Тук всичко е спокойно. Пазете се от кибрита в джоба на онзи пришълец. Пазете се от тероризма на онези нещастни и стреснати семейства от Елин Пелин и от католическото Белене или от онези деца от Широка Лъка. Те са опасните. При нас, в Раковски, всичко е толкова спокойно, нали?!
Попадна ми (даже се зарадвах) и един по-интелектуален коментар на едно момче, което цитира Николай Хайтов: „В зверилника толерантността означава смърт”. Познавам фигурата на Хайтов, откакто бях на шест години. Тогава излъчваха „Капитан Петко Войвода”- любимия ми филм. Преди всеки епизод писателят се явяваше зад едно огромно бюро с интересна старинна газена лампа. Не съм разбирал тогава какво говори, но го чаках с нетърпение, защото след него започваше „Капитан Петко”. Колко бих желал да се яви и днес Хайтов, за да каже с целия си авторитет на младия ми приятел родолюбец, негов фен, че е вярно, че в зверилника толерантността означава смърт, но, че е също вярно, че зверилникът е станал зверилник, точно поради липсата на толерантност…
Ще кажа и на онова момче, на което челото още мирише на светото миро, което момче намери в репортажа отпреди две години: „Още една причина да не ходи на църква”… сякаш не му е стигала първата причина (неизвестна), та търси още. Ще кажа на него, който „много вярва, но не вярва на свещениците”- не зная какво сме му направили, било аз, било моят събрат, който вече по някакъв начин му отговори във фейса, но да знае, че се забелязва, че онези, лошите, търсят точно такива с неговия профил – млади, здрави, нахъсани, с не много ясна в какво, но „силна вяра” и то задължително да не си падат по тяхната си църква и по свещениците и… ще ми се да му кажа, че точно такива им трябват, отегчени и млади, за да ги видят лесно в редиците на терора. Да, нали помним за един такъв, току-що миропомазан от Франция, или от Белгия, който сега е самоотвержен член на Ислямска държава…
И да не пропусна да му кажа и това: дори ако ти имаш много причини да не идваш на църква (твое право е), дори и да си се отказал от нас, свещениците, то ние не се отказваме от тебе. Не се отказваме от никого!
Ще ми се да кажа и на онази лелка, на която искрено завиждам за познанията в областта на интернет, която е „блогнала”, ако така се казва правилно, онази картинка с величествените български царе на фона на Царевец. В копитата на конете им е изписано „Вън нашествениците от България” с цветовете на трикольора. Ще ми се да й кажа, че едва ли нашите будители, които проляха кръвта си за този трикольор, ще са доволни от надписа, за който е използван… Та нали сме учили, че Левски бленуваше за една свободна България, в която всички – българи, турци, да са равни и да живеят в мир. Та нали самият Ботев живее като имигрант в Румъния и оттам готви своята борба за отечество…
Не, не. Не! Внимание! Един криворазбран национализъм лесно преминава в радикализъм и оттам се изражда в тероризъм… да внимаваме с „изми-те”!!
Колко е кичозно и дори гротестно до вчера преследваните да се превърнат в преследвачи!
Преди време тогавашният премиер Бойко Борисов на церемонията по откриването на пречиствателната станция в Раковски, по време на словото си, се обърна приятелски, но и с уважение към мене и ме запита риторично: „За този католически град не е правено нарочно нищо десетилетия наред, нали отче?!”
Въпрос, напомнящ историческата истина, че в не чак толкова далечното минало хората от Раковски бяха виждани като „втора категория”, именно заради вярата им. Именно заради нея бяха често незаслужено сегрегирани и дори малтретирани. А сега, когато това е вече само лош спомен, редно ли е поколенията на това изстрадало население да се отнасят по такъв начин с хора, само защото са от друга вяра, етнос, цвят…
Време е вече да свършвам, защото тази втора част стана наистина дълга, въпреки уговорката, че не е задължителна за четене.
Тъй като зададох доста въпроси, не бих желал да пропусна да попитам нещо и нашите политици (изписвам тази дума с цялото уважение и приятелство, на което съм способен) :
Как вие, господа, виждате нещата? Кое ще важи утре за вас в парламента, в който ще ни представлявате? Законовите и европейски ценности, католическите социални възгледи, които са приоритет, нали? Или пък лековатия популизъм, който може да подхлъзне всекиго като увехнала динена кора…
Стана дългичко. Само една кратка молитвичка за край.
Молитва за всчики.
Нека в това свето време на покаяние и „обръщане” Бог ни дари обилно своята светлина и мир. Да ни припомни, че всички сме Негови чеда, дори и тези, които са отдалече и към които ние понякога поглеждаме с недоверие. Нека ги приемем така, както бихме искали тези, за които ние сме отдалече, да приемат нас и близките ни.
Той зорко бди над вдовицата, сирака, пришълеца, да ни направи и нас чувствителни към тях и в залеза на живота, когато Бог милосърдно ще ни съди по закона на Любовта, да ни приеме при себе си, както ние сме Го приели в лицето на нуждаещите се. Амин.

Публикувано в Църквата | Коментирайте