Национално Поклонничество – Фатима, 2017 г.

От 18 до 24 октомври във Фатима, Португалия, се проведе първото голямо национално поклонничество до светилището на Светата Дева, в което взеха участие 230 верни от трите католически епархии в България.

Свещеници, богопосветени и вярващи от трите католически епархии в България се срещнаха на 19 октомври в светилището на Св. Антон в Лисабон. Тук бе отслужена света литургия, която бе предстоятелствана от отец Ивелин Генов, като в края на богослужението вярващите бяха благословени с мощите на светеца. Отец Венци Николов, от отците конвентуалци, подари на светилището римски литургийник на български език, подготовен от Никополска епархия за поклоническите групи от България. С призива от проповедта „..всеки да поеме кръста си и да се моли“, поклонниците се отправиха към светилището Христос Цар.

Българската поклонническа група бе водена от Н. В. Пр. епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх, 12 енорийски свещеника и две сестри от монашеска общност сестри Евхаристинки.

На 20 октомври, денят завърши със света литургия в катедралата в Лисабон. В своята проповед о. Койчо Димов припомни, че Бог дойде и ни покани, казвайки „Не бойте се, елате при мен.“ В съботния 21 октомври групата поклонници, водена от Апостолическия екзарх монс. Христо Пройков се отправи към Светилището на светата Дева във Фатима. Групата беше тържествено посрещната от капелана на Фатима о. Франциско Перейра. Изказвайки благодарност за топлото посрещане, Н. В. Пр. Епископ Христо Пройков подари икона на Св. Георги Победоносец и национален молитвеник на Дева от Фатима – първа стъпка от честванията на 100-годишния юбилей, издаден 2015.

По време на поклонничеството беше дадена възможност на участниците да получат и пълна индулгенция. Дните в светилището завършваха с молене на светата броеница и шествие със статуята на Света Богородица Фатимска. Море от поклонници, със запалени свещи в ръка, следваха кръста и придружавайки статуята на Богородица и огласяха нощната тъмнина с „Ave Maria“.

В последния ден на поклонничеството, по време на светата литургия, предстоятелствана от монс. Христо Пройков, беше подновено посвещаването на България на Св. Богородица Фатимска. Последното посвещаване бе направено от тримата епископи на България през 1996 г. С благодарност към Бога за това поклонничество завърши Божията служба в светилището, председателствана от Н. В. Пр. Епископ Христо Пройков. След литургията, поклонниците взеха участие в кръстен път, на който се молиха и размишляваха за страданието Господне. Освен това, те посетиха и се молиха с молитвата, дадена от Ангела, на местата, където се е явявал.

Малко преди да се разделят и всеки да поеме пътя към дома, посетиха и родното село и къщите на трите овчарчета Ясинта, Франческо и Лучия. В края на селото, в малка стая, поклонниците се срещнаха един по един с племеницата на с. Лучия. С броеница в ръка, възрастната жена с огромна радост приемаше от всеки един персонален поздрав. С огромна радост и благодарност към Бога приключва поклонническия път за групата от България, по случай 100 години от явленията на светата Дева във Фатима.
материалът е взет от:
Гергана Дойчинова,
Радио Ватикана.

Публикувано в Други | Коментирайте

Духовни Упражнения

В дните от 18 до 20 септември в нашата Епархия се събрахме всички свещеници заедно с Архипастиря на Диоцеза Монс. Георги Йовчев за да проведем годишните Духовни Упражнения.
Духовните дни протекоха в Енория „Прескръбна Божия Майка“, в Дуванлии, а наш лектор беше отец Иван Топалски, който разсъждава върху основните пороци в човешкия живот, както и респективните добродетели, с които можем да ги отсичаме от нас за да заблести в душите ни обновеният живот в Бога. Първия ден разсъждавахме върху горделивостта (високомерие) и алчността. Добродетелта, която се бори с най – ужасния порок на горделивостта е смиреномъдрието, а за алчността е щедростта и отвореното сърце.
Втория ден разсъждавахме върху похотливостта (сладострастие) и гневливостта. Добродетелите, с които изтръгваме тези пороци са целомъдрието и кроткостта и търпението. Последния ден уважаемият лектор разсъждава с нас върху чревоугодието, леността (неохота) и завистта. Добродетелта, която се бори срещу чревоугодието е въздържанието или лишението а срещу леността и завистта трудолюбието и добродушието.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Лятна школа по мозайка в Енорията!

Мозайката е едно древно изкуство, което дарява хората с пъстроцветна картина, изградена от малки парченца камък и керамика. Тя е един креативен и дълготраен процес.
На нас, младежите, ни беше предоставена възможността да създадем едно мозаечно платно, изобразяващо светите братя Кирил и Методий, което в последствие бе дарено на читалището. Наш ръководител беше отец Димитър, който набави нужните материали и ни подкрепяше през дадения процес. Наш учител и главен участник в изработването на мозайката беше Ирена Чанова, която е изучавала стенопис и ни напътстваше и показваше красота на процеса.
Като един отбор от осем души, успяхме да се справим за малко повече от две седмици, но това изминало време в работа и креативност беше незаменимо. Рано сутрин, още сънени, първото нещо, което правехме е да проверим нашето произведение. Така откривахме дали има грешки и нужда от корекция. След това всички се насочвахме към дадените ни задачи – някои чупеха камъни и плочки, други лепяха и фугираха, трети почистваха и нареждаха. Работата не беше нито трудна, нито лесна, но всеки момент беше изпълнен със забавление, въодушевление и много смях.
Казано е, че когато Бог е дал от своя дъх, за да бъдем живи и чувстващи същества, Той е дал и от Своята божественост – това, което е талантът в нас. Всеки един от нас беше едно различно парченце, обвито от тази божественост и креативност, но когато парченцата се съединиха, образуваха една картина, пълна с цветове и живот.
Това е един проект, в който сме благодарни, че участвахме и че ни беше предоставена възможността да се развиваме в това изкуство. Надяваме се, че занапред ще бъдем все така единни в креативността си и ще имаме възможност за още много подобни проекти в школата по мозайка. Изабела Джундрина

Публикувано в Други | Коментирайте

Орган за чест и слава на Бога!


Вчера, 23.06.2017 г. празникът на нашата Енория посветена на Пресвето Сърце Исусово, общността ни се сдоби с тръбен орган, който беше благословен от монс. Йовко Пищийски, син на нашата Енорийска общност.
Нашата Енорийска общност е безкрайно благодарна за неуморния труд на орган – майстора г- н Александро Джиротто, скъп роднина на нашата сестра Лоренца Джиротто, който през последните седмици положи енергия, професионализъм и страст при монтирането на новата ни ценна придобивка.
Пожелаваме му дълголетие и творчески успехи!

Това ще бъде вторият такъв инструмент в католическа църква в южна България.

Органът е пневматичен, има 12 регистъра, два мануала и педалиера. Общия брой на всички тръби е 800. Преди това този инструмент е служил на верните в една германска енория и е на възраст около 60 години. Дървените тръби са изработени от специално дърво от което се изработват цигулки.

Публикувано в Хор | Коментирайте

Разходка с първопричастниците в планината!


Миналата неделя, Тържеството на Тялото и Кръвта Христови, нашите деца от „Енория Пресвето Сърце Исусово“ получиха Първото Причастие. Затова заедно с децата свещениците, сестрите и катехистите отидохме в планината за да се насладим на творението Божие, както и да отслужим Света Божествена Литургия за чест и Слава на Бог, който в Исус Христос ни се дари като храна за живот вечен.

Публикувано в Празници | Коментирайте

ДЕТСКО ЛЯТО В НАШАТА ЕНОРИЯ


През целия месец юни в нашата Енория в сутрешните часове се провежда детско лято. Всяка сутрин в 10.00 започваме нашия ден с молитва, песни и история разказана от свещениците, сестрите и аниматорите. След молитвата заедно с децата имаме организирани игри в Енорийския двор свързани с различни занимания от областта на спорта, изобразителното изкуство, ръчен труд и др.

Нека се молим и забавляваме заедно и в името на Исус Христос. Ние сме обичани!

Публикувано в Забавление | Коментирайте

OБРЪЩЕНИЕ От отец Димитър Димитров

OБРЪЩЕНИЕ
От отец Димитър Димитров
По повод на създаденото (не „създалото се” сякаш само)
ненужно напрежение
във връзка с никога неслучило се настаняване на бежански семейства на територията на град Раковски
Да, предпочетох да го нарека обръщение, а не изявление или изяснение, или нещо от сорта, защото идеята, че се „обръщам” към някого, т.е. че търся все пак някаква форма на неформален и най-вече добронамерен диалог, и с надеждата, че някои могат „да се обърнат” в сърцата си, ми допада повече.
Ще разделя тези мои редове на две части: едната – по-кратка и ясна, за да не затормозявам някого, на който не му се чете много, която част се надявам да даде ясен отговор и по този начин да секне всякакво „напрежение”. Втората част ще бъде независима от първата, доколкото в първата ще съм казал всичко, без да има нужда от допълнително разяснение. Втората част ще съдържа по-скоро моето лично мнение като човек, като християнин-свещеник и като жител на град Раковски.
И така, първа част: към настоящия момент категорично НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ПОКАНЯ ИЛИ ДА СЕ ОПИТАМ ДА ОКАЖА ГОСТОПРИЕМСТВО НА КОЕТО И ДА Е БЕЖАНСКО СЕМЕЙСТВО, ИЛИ ГРУПА, ИЛИ ОТДЕЛЕН БЕЖАНЕЦ, и то, моля за внимание!, НЕ ЗАЩОТО НЕ СМЯТАМ, ЧЕ Е ПРАВИЛНО ТОВА ДА СЕ НАПРАВИ, а защото, особено след случилото се в градовете Елин Пелин и Белене, не бих желал да стана причина едно семейство, или изобщо хора, бягащи от ужасите на войната и смъртта, да бъдат подложени на унижения, заплахи, грозни форми на махленска ксенофобска омраза от най-долна проба и накрая – прокуда, неща, на които, всички ние станахме свидетели в гореспоменатите градове, и за които тъжни факти, за огромно съжаление, има заявки и от определени лица от град Раковски.
Толкоз по първата част.
Започвайки втората част, ще се върна две години назад, през месец септември на 2015, малко след като Върховният Пастир на Католическата Църква папа Франциск призова всички енорийски общности да приемат поне едно бежанско семейство. Бях потърсен за контакт от журналист от БНТ, който се интересуваше от нагласата на поверената ми енорийска общност по отношение на папския призив. Погрижих се, макар и да бях възпрепятстван да го направя лично, да се изкаже положително мнение, конкретизирано в принципна готовност, в случай на почукване на врата на енорията от някой в нужда, тя да бъде отворена, както е ставало винаги досега. След излъчването на репортажа, който и до ден днешен явно се намира в електронния архив на БНТ, получих много обаждания на одобряващи изказаното хора. Противоположно мнение не беше изразено от никого и никъде, поне доколкото на мен ми е известно. Допълвам само, че нещата останаха там. Не направих никаква конкретна официална крачка, например, да подам заявление в Агенцията за бежанците. А трябваше. Както го направи моят събрат свещеник О. Паоло Кортези.
Много месеци преди това, още през пролетта, в енорията бе проведена инициатива за събиране на парични средства (помня, че събрахме около 400 лв., с които в последствие закупихме лекарства), както и дрехи, особено детски, хранителни продукти и т. н., които да бъдат предоставени на бежанците от Сирия. Събраното значително количество закарахме – някои мои помощници и аз лично, в един бежански лагер в област Стара Загора, за да ги предадем. Между другото, преди седмици видях репортаж от същия лагер, в който невръстни деца на бежанци рецитираха с патос „Аз съм българче”, радвайки възрастните хора от старческия дом, намиращ се в съседство с лагера.
Мой личен, трогателен и незабравим спомен от онова посещение е лицето на Мириам – името на Дева Мария – младо и красиво момиче, учило право в Дамаск – градът на обръщането на Св. Павел. Получихме специално разрешение да я придружим заедно с майка й до оптически магазин в Нова Загора, заради проблем с очилата й. Спомням си как сестра Лоренца запя любимата й „Mamma son tanto felice”, „Мамо, ах колко щастлив съм, че се завръщам при теб”. Прегърнаха се с майката на Мириам. И двете възрастни жени, и двете носещи забрадки, макар и различен модел, въпреки че не се разбираха езиково, плакаха дълго заедно. Бяха разбрали сърцата си. На тръгване ни споделиха, че единствената им мечта е да са отново заедно – цялото семейство и да живеят в мир.
На следващата неделя, след литургията, споделих преживяното с енорийската общност и дадох своеобразен отчет за предадените помощи. Поместихме материал и в нашия сайт. И тогава нямаше никаква негативна реакция от никого. Изглеждаше ми най-нормалното нещо да се постъпва така. И бях вътрешно подсъзнателно убеден, че живея сред най-толерантните хора.
Не, не, че сега, след онзи ден, когато някой „наивно”, за да не използвам друга дума, „изкопа” старото интервю, за да сее излишен смут на фона на тъжните факти на омраза и натиск, не, че сега не продължавам да вярвам и даже да знам, че живея сред толерантни и щедри хора. Напротив! Но ми е мъчно, че има и дрезгави гласове, и то млади гласове, които се издигат в позиви на омраза… А имат толкова младежка енергия, която могат да влеят във вените на човечеството за добро!
Мисля си и нещо друго. Тази ситуация ми прилича на една злокобна комедия, в която в едно градче гори пожар в половината от къщите, а един грубоват наивник започва да вика „насред силото”: „Ей, хора, внимавайте, защото май видях един чужденец да идва към нашето градче и… май има кибрит в джоба.” И тогава хората, вместо да се опитват да угасят пожара в градчето си и да спасят горящите си домове, грабват вили и колове и настървено тръгват да млатят този, който май идва и който май има кибрит в джоба си…Оказва се, човекът чужденец отдавна бил подминал градчето им, отивайки нанякъде другаде…, но какво ли се случило с горящите им къщи?!
Дали този пожар не гори в Раковски? Аз мисля, че да. Гори пожарът на дрогата! Ние, свещениците, погребахме вече десетки млади хора! Десетки. Аз лично – двама, само за последните три месеца погребах двама. Млади животи, изпепелени от пожара на дрогата. Те и семействата им. Изпепелени завинаги от пожара на безразличието!
Кой от нас не е забелязал по улиците на града ни млади хора, неадекватни, с блуждаещи погледи, с диагностицирана лудост, деца, които вчера бяха отличници, пълни с амбиции за бъдещето – те и техните родители, на които, горките, днес най-важната им мисъл е как да скрият проблема за децата си от другите, а и понякога от самите себе си. Жертви на тероризма на дрогата!
Но за този пожар и тероризъм – не! Нито дума! Но как?! Тук, в Раковски, всичко е спокойно, така поне коментира ти, приятелю Г. Тук всичко е спокойно. Пазете се от кибрита в джоба на онзи пришълец. Пазете се от тероризма на онези нещастни и стреснати семейства от Елин Пелин и от католическото Белене или от онези деца от Широка Лъка. Те са опасните. При нас, в Раковски, всичко е толкова спокойно, нали?!
Попадна ми (даже се зарадвах) и един по-интелектуален коментар на едно момче, което цитира Николай Хайтов: „В зверилника толерантността означава смърт”. Познавам фигурата на Хайтов, откакто бях на шест години. Тогава излъчваха „Капитан Петко Войвода”- любимия ми филм. Преди всеки епизод писателят се явяваше зад едно огромно бюро с интересна старинна газена лампа. Не съм разбирал тогава какво говори, но го чаках с нетърпение, защото след него започваше „Капитан Петко”. Колко бих желал да се яви и днес Хайтов, за да каже с целия си авторитет на младия ми приятел родолюбец, негов фен, че е вярно, че в зверилника толерантността означава смърт, но, че е също вярно, че зверилникът е станал зверилник, точно поради липсата на толерантност…
Ще кажа и на онова момче, на което челото още мирише на светото миро, което момче намери в репортажа отпреди две години: „Още една причина да не ходи на църква”… сякаш не му е стигала първата причина (неизвестна), та търси още. Ще кажа на него, който „много вярва, но не вярва на свещениците”- не зная какво сме му направили, било аз, било моят събрат, който вече по някакъв начин му отговори във фейса, но да знае, че се забелязва, че онези, лошите, търсят точно такива с неговия профил – млади, здрави, нахъсани, с не много ясна в какво, но „силна вяра” и то задължително да не си падат по тяхната си църква и по свещениците и… ще ми се да му кажа, че точно такива им трябват, отегчени и млади, за да ги видят лесно в редиците на терора. Да, нали помним за един такъв, току-що миропомазан от Франция, или от Белгия, който сега е самоотвержен член на Ислямска държава…
И да не пропусна да му кажа и това: дори ако ти имаш много причини да не идваш на църква (твое право е), дори и да си се отказал от нас, свещениците, то ние не се отказваме от тебе. Не се отказваме от никого!
Ще ми се да кажа и на онази лелка, на която искрено завиждам за познанията в областта на интернет, която е „блогнала”, ако така се казва правилно, онази картинка с величествените български царе на фона на Царевец. В копитата на конете им е изписано „Вън нашествениците от България” с цветовете на трикольора. Ще ми се да й кажа, че едва ли нашите будители, които проляха кръвта си за този трикольор, ще са доволни от надписа, за който е използван… Та нали сме учили, че Левски бленуваше за една свободна България, в която всички – българи, турци, да са равни и да живеят в мир. Та нали самият Ботев живее като имигрант в Румъния и оттам готви своята борба за отечество…
Не, не. Не! Внимание! Един криворазбран национализъм лесно преминава в радикализъм и оттам се изражда в тероризъм… да внимаваме с „изми-те”!!
Колко е кичозно и дори гротестно до вчера преследваните да се превърнат в преследвачи!
Преди време тогавашният премиер Бойко Борисов на церемонията по откриването на пречиствателната станция в Раковски, по време на словото си, се обърна приятелски, но и с уважение към мене и ме запита риторично: „За този католически град не е правено нарочно нищо десетилетия наред, нали отче?!”
Въпрос, напомнящ историческата истина, че в не чак толкова далечното минало хората от Раковски бяха виждани като „втора категория”, именно заради вярата им. Именно заради нея бяха често незаслужено сегрегирани и дори малтретирани. А сега, когато това е вече само лош спомен, редно ли е поколенията на това изстрадало население да се отнасят по такъв начин с хора, само защото са от друга вяра, етнос, цвят…
Време е вече да свършвам, защото тази втора част стана наистина дълга, въпреки уговорката, че не е задължителна за четене.
Тъй като зададох доста въпроси, не бих желал да пропусна да попитам нещо и нашите политици (изписвам тази дума с цялото уважение и приятелство, на което съм способен) :
Как вие, господа, виждате нещата? Кое ще важи утре за вас в парламента, в който ще ни представлявате? Законовите и европейски ценности, католическите социални възгледи, които са приоритет, нали? Или пък лековатия популизъм, който може да подхлъзне всекиго като увехнала динена кора…
Стана дългичко. Само една кратка молитвичка за край.
Молитва за всчики.
Нека в това свето време на покаяние и „обръщане” Бог ни дари обилно своята светлина и мир. Да ни припомни, че всички сме Негови чеда, дори и тези, които са отдалече и към които ние понякога поглеждаме с недоверие. Нека ги приемем така, както бихме искали тези, за които ние сме отдалече, да приемат нас и близките ни.
Той зорко бди над вдовицата, сирака, пришълеца, да ни направи и нас чувствителни към тях и в залеза на живота, когато Бог милосърдно ще ни съди по закона на Любовта, да ни приеме при себе си, както ние сме Го приели в лицето на нуждаещите се. Амин.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Зимен поход…


Миналият четвъртък за пореден път нашите свещеници се събраха за да споделят време заедно в Планината. Походът беше съпроводен с молитва към Бог чрез измолването на светата Броеница както и след това с братски обяд и раздумка…

Публикувано в Забавление | Коментирайте

„Вяра и светлина“


Днес отпразнувахме с нашата група „Вяра и светлина“ Карнавала. Танци, песни и усмивки бяха подарени в изобилие. Маскираните деца и родители посетихме нашите приятелки бабите от „Вила Тирол“ като ги изненадахме с песни и танци.

Публикувано в Забавление | Коментирайте

СВИДЕТЕЛСТВО НА РАЙНА И АНДРЕЙ КРЪСТЕВИ. 4 ФЕВРУАРИ.


СРЕЩАТА В ОЧИТЕ НА ОТЕЦ ИВЕЛИН:
Винаги се озадачавах като срещах в писанията на различни мислители любовта като лудост. Папа Бенедикт XVI в своята Енциклика „ Бог е любов” също говори за Божията обич като лудост. Безумието на кръста е тема скъпа за свети Апостол Павел. Бог от любов към човека лудее… любовта е акт на саможертва в името на…
Е, явно и благонадеждно тази божия любов се лее по ярко и в душите на някои семейства – там където любовта има своето същностно проявление. Тази любов – лудост имах възможността за втори път да срещна в свидетелството на Андрей и Райна.
Преди няколко година на младежката среща в Малчика ( Рио Малчика) съвсем неочаквано се появиха двама лудетини… изгледах ги странно. Нахлуха в нашата група на големите по никое време, където се опивахме да богословстваме…хванаха се за ръка… и взеха думата… по точно…разказаха и показаха ни лудостта на любовта, дар и тайна. Историята на Райна и Бог. Историята на Андрей и Бог. Историята на Райна, Андрей и Бог.
Всички тези лудеещи от любов спомени от Малчика ми се завърнаха в съзнанието при срещата ни тези дни с младото семейство. Направи ми впечатление, че тяхната история е различна, затова определям и като лудост. Лудост е днес да молиш Бог за съпруг или съпруга. Откачено е да напуснеш сигурността на работа, положение, удобство за да се оставиш Бог да ти даде онзи с когото ще сте една душа и една плът в любовта… Лудост е да търсиш знаци от Бог… да, луди, мънички, „несъществени“ знаци… в едно общество с големите претенции, в което живеем…и където субектът индивид се доверява само на себе си… Не са така Райна и Андрей! Те ни засвидетелстваха доверие в Божието Провидение… лудост е да изключиш прищевките си във вкусовете… да желаеш да се изгубиш в другия за да се изнамериш в своята истинност напълно в него. Да, изживяваш трудностите с упование…да даряваш божествената искрица любов… да, да не желаеш да я държиш за себе си, а да я споделяш с другите… Така, хванати за ръка… и уверени във връзката си… благословия от Бог.
Двама влюбени се обичат истински не само когато се гледат в очите, но и когато гледат в една посока. Посоката на Андрей и Райна видяхме, че е Бог. Бог за тях е и път и посока и цел. Те ни показаха, че когато целта – лудата цел на блаженната любов се покои в Бог, тя гради мостове…Човек не е самотен остров. Той е личност – отвореност за другия. Райна и Андрей са напуснали егото си за да прокарат път, мост към сърцата си и сърцата на всички, които срещат…
ПОЖЕЛАВАМЕ ВИ, ДА ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОБИЧАТЕ… И КАКТО КАЗВА АВГУСТИН… И ДА СИ ПРАВИТЕ КАКВОТО СИ ЩЕТЕ…
Отец Ивелин


СРЕЩАТА В ОЧИТЕ НА СЕРАФИМА:
Много вълнуващо и страхотно изживяване беше за мен срещата с Райна и Андрей . С огромен интерес и вълнение очаквах тази среща , защото когато се дава свидетелство , това свидетелство ти показва много неща от живота за които трябва да се научиш и замислиш, това свидетелство докосва всеки по различен начин и човек се замисля за истините в живота и как той е един цикъл, който не се знае как би ни обърнал . Вярваме или не вярваме в Бог, именно тяхната история доказва , че дори човек да не се е срещнал с Бог, може да го намери когато най –малко очаква, стига да отвори сърцето си за него и да се замисли , че животът без да познаваш Бог е нищо , защото докосне ли те, Той остава завинаги в твоето сърце и искаш още и още любов. Искаш да те научи на истинска любов, да ти покаже правилния път и с вярата и добротата в сърцето си да следваш този път. Точно така както е казано в един от цитате в библията : „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска получава, който търси, намира и на този, който хлопа, ще се отвори.“
Този който търси намира , било то любовта на живота си, или верни приятели, страхотна работа и какво ли още не . Трябва да сме благодарни на Бог за всеки един миг от нашия живот и дори когато има трудности в него , да не забравяме ,че и това ще мине , след всеки дъжд изгрява слънце, след всяка буря идва спокойствие. В живота ни не винаги има слънце и спокойствие , но вярвайки и подкрепяйки се , те идват в нашия живот , защото Бог е любов!“
Ще завърша с един цитат: „ любовта дълго търпи и е милостива. Любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее… всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Благодаря на Райна и Андрей за искреноста в техните топли очи , за силата на тяхната чиста любов и за това , че ми показаха колко силна и непоклатима е любовта един към друг, към Бог и ближния!
Серафима Налбанска

Публикувано в Църквата | Коментирайте