„ЗАРАДВАХ СЕ, КОГАТО МИ КАЗАХА: ДА ИДЕМ В ДОМА ГОСПОДЕН“

През изминалата седмица нашата Енорийска Общност се сБогува с две жени, достигнали една наистина почитаема възраст. Едната е баба Тинка Говедарска, на която преди три години в Църквата тържествено отбелязахме стогодишнината. Тя бе и най – възрастния жител на Община Раковски. Другата е Леля Елена Стрехина (Гергяновата Калугерка) на 91 год. – една от последните представителки на тази характерна форма на Богопосветен живот, при която девойки доброволно посвещават живота си на Бога, избирайки безбрачен живот, оставяйки в помощ в бащините си домове, като отделят цялото си свободно време на Църквата, грижейки се за чистотата и украсата в храма и най-вече ръководейки пеенето и молитвите в различните литургически и молитвени моменти. Леля Елена за десетилетия наред ръководи хора на калугерките със своя силен, плътен и мелодичен глас – подходящ да изрази простичката, но същевременно възвишена и дълбока народна набожност. Мислейки над техния дълъг, макар и не лек живот, ние, хората от по-младите поколения, долавяме свидетелството им. Ненужни са фалшивите алармизми, че живеем в лоша екологически среда, във време на стрес и недоимък, защото тези наши покойнички ни доказват, че са живяли всичките си дни в същата среда, претърпели сурови изпитания и трудности, все пак получиха дара на един дълъг живот. Още по-важното е, че той, независимо от различния начин – едната станала майка на многобройно семейство, деца, внуци, пра- внуци и пра- пра- внуци, а другата посветена на Бога и Енорията, бе живот изпълнен с откровенна вяра и благочестие, както и пълно и смирено приемане на Божията воля. С това се измерват годините и в това се състои дължината и смисъла на живота, както четем в Книгата Премъдрост, да живеем в хармония с Божията Мъдрост и Промисъл. Нека почиват в Мир!

Публикувано в Църквата. Постоянна връзка.

Leave a Reply