ДНИ НА РАДОСТ И ПЕСЕН

Изминалите няколко дни бяха белязани от жизнерадостното гостуване на „Хорът на Малките Певци” от Катедралата на Лион- Франция. Това е един хор с над хиляда и триста годишна история- почти връстник на България, богат на литургическа музикална традиция и на духовност. Диригента на хора, с благородна гордост заяви, че за дългите години през които го ръководи, от него са се родили много свещенически и монашески звания.

Пълния рейс пристигна още в събота вечерта, и не след много, малките певци заедно с много от нашите младежи огласиха весело двора на училището, където бяха настанени, с взаимни игри на волейбол, футбол и федербал. Вечерта завърши пред статуята на Дева Мария Лурдска в парка на Църквата с кратка молитва и една вълнуващо изпълнена от хора „Аве Мария”.


Естествено, кулминационния момент беше Тържествената Неделна литургия, озвучена от гостите и от нашите певци. През Литургията, цялата Общност се присъедини молитвено към трагедията от Бургас, разтърсила не само нашата страна, но и хората по цял свят. Тероризмът и ужаса са вече нежелани гости и в нашия дом! В проповедта бе направен паралел между Евангелския епизод (Мк. 6, 7-13) и атентата- кой знае?! Може би, ако нещата се случваха в наши дни, вместо с лодката, в напразното търсене на „усамотено място” за почивка , Исус, би поканил, със съгласието на ковчежника на Апостолския колектив- Юда Искариот, би поканил Учениците си на евтина и изгодна (важно за нашите по-големи братя- евреите) ваканция на привлекателното българско Черноморие. Ако бяха взели същия полет… какво би ги очаквало на паркинга на Бургаското летище…?
Молитва на верните към Бог бе да секне насилието и Светия Дух да ръководи сърцата на хората от всички нации и религии към толерантност и мир.

Наситения с преживявания ден завърши с великолепен концерт, дарен от Лионските момчета, изпълнен на стълбището пред тържествената фасада на Енорийския Храм. Програмата му включваше по-леки популярни френски шансони. В края на концерта, Маестро Де Шант, заяви, че за тях нямат значение луксозните хотели, в които обикновено отсядат, а едно, такова скромно, но сърдечно гостоприемство, което получиха в Раковски, срещайки се от близо с нашия народ, което ще остави траен спомен в сърцата им. За нас домакините пък, от това мило гостуване, за дълго ще остане спомена не само за едни чудесни ангелски гласове, но и за едни благородни и благочестиви младежи, които впечатлиха всички, дори и техните български връсници, с високото си възпитание и дисциплина.
Благодарим на Бога и на организаторите за този възвишен духовен дар!

Същевременно, наши гости бяха Илария и Дон Двузеппе, неин брат, Енорист на Вилафранка Падована- Италия. Зародиха се много идеи за бъдещи съвместни гостувания и инициативи между двете Енории.

Публикувано в Хор, Църквата. Постоянна връзка.

Leave a Reply