БЕЖАНЦИ

Една от най-дискутираните теми напоследък е тази за бежанците, особено за тези от Сирия, които са били принудени от ужаса на войната да изоставят домове и близки, за да спасят живота си. Така географските маршрути довеждат хиляди от тях, както в други страни, така и в нашата, макар и временно, като на една разпределителна гара, в която, е!- нещата не са много добре и самите наши  сънародници отиват в други, по- богати страни, но пък поне няма война. И ето ни нас, невинаги желаните, гости, в ролята на домакини на такива нечакани, и може би често нежелани посетители.

Папа Франциск често говори на света, напоследък особено на младите хора, как трябва да се отнася към чужденците и бежанците. Чрез нашите трима Пастири, които скоро го посетиха лично, той ни насърчи да продължим нашето свидетелство на милосърдие, макар и като една малка, но дейна  католическа общност.

През изминалата седмица имахме възможността, да докоснем с ръка страданието и драмата на тези хора.

Още преди месеци, вслушвайки се в папския призив за солидарност, нашите малки еноряши, подпомогнати от родители те си и сестрите францисканки, организираха благотворителен базар за Рождество, както и жива колибка, която обиколи площадчета на квартала ни. Събраните средства бяха заделени именно за бежанците. Закупихме с тях доста лекарства от първа необходимост, особено за деца, събрахме плодове и лакомства. Пристигнали  с този ценен товар пред центъра за настаняване в китното средногорско селце Баня, намиращо се близо до Нова Загора, бяхме посрещнати и подпомогнати за разтоварването от самите сирийски деца и младежи. Направи ни приятно впечатление, че дома подслоняващ около сто и седемдесет човека е добре отоплен, чист и уютен. Имаше и специално медицинско лице, което се грижи за тях. Направи впечатление, обаче, и ужасът и тъгата, които излъчваха очите особено на по- възрастните. Малките деца, играещи наоколо ни гледаха по-скоро с любопитство  и жизнерадост.

Запознахме се с Мириям- двадесет и осем годишна млада жена. Беше облечена с типични младежки дрехи- джинси и спортни обувки и фанела. Само красивите и арабски черти и задължителната забрадка издаваха, че идва от един друг свят. Докато я придружавахме до един очен кабинет в Нова Загора- единствената услуга, за  която ни помолиха, Мириям ни разказа ни, че е дипломирана юристка, завършила университета в Дамаск. Семейството и, преди войната, било доста заможно и сплотено.

За съжаление, баща и  загива при  химичните военни атаки над цивилното население. В последствие семейството се разделя. Една нейна по-голяма сестра остава във Сирия. Майката с двамата и братя и самата Мириям бягат през Турция. Стигат до България пеша, изнурени и объркани. Един от братята и попада в бежански лагер в София. Сега очакват статут и документи, за да заминат за Германия, където да се установят и най-вече, семейството да се събере отново.

Истинската драма на тази бежанска ситуация пролича, когато Сестра Лоренца запя с приятния си глас думите на известната италианска  песен:”Мамо, колко щастлив съм, че се завръщам при теб” обръщайки се към майката на Мириям. Седнали на пейката пред кабинета, двете възрастни жени- едната със забрадката на католическа монахиня, другата със фереджето на мюсюлманка, се прегърнаха трогателно. Сълзите потекоха сами.

Нека нашите молитви и съпътстват тези хиляди Мириям, с името на Дева Мария- и тя бивша бежака, които крачат изнемогнали по света, и ако случайно похлопат на вратата на нашия дом, нека тя не остане равнодушно затворена.

Публикувано в Църквата. Постоянна връзка.

Leave a Reply