ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ФРАНЦИСК ЗА XXXI СВЕТОВНА МЛАДЕЖКА СРЕЩА 2016

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ФРАНЦИСК

ЗА XXXI СВЕТОВНА МЛАДЕЖКА СРЕЩА 2016

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“ (Mt 5,7)

Скъпи младежи,

Намираме се в края на нашето поклонничество до Краков, където следващата година през юли месец ще честваме заедно XXXI Световна младежка среща. По време на нашия дълъг и озадачаващ път ни водят думите на Исус от „Проповедта на планината.“ Започнахме това придвижване през 2014 г., размишлявайки заедно върху първото блаженство: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат 5,3). През 2015 г. темата беше  „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат 5,8). В годината, която предстои, ще се оставим да бъдем вдъхновени от думите: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“ (Mт 5,7).

1. Юбилеят на Милосърдието

С тази тема  Световната младежка среща в Краков 2016 се вмъква в Светата година на Милосърдието, с идеята да стане истински а автентичен Юбилей на младежите от цял свят. Не за пръв път  Световната младежка среща съвпада с юбилейна година. Всъщност така беше по време на Светата година на изкуплението (1983/1984), в която  св. Йоан Павел II свика за първи път младите хора от цял свят именно на Връбница. Така беше и по време на Големия юбилей през 2000 г.,  повече от два милиона младежи от почти 165 страни се срещнаха в Рим за XV Младежка среща. Подобно на тези два примера, аз съм сигурен че,  юбилеят на младежите в Краков ще бъде един от силните моменти на тази Света Година!

Може би някои от вас се питат: каква е тази юбилейна година, която се чества в Църквата? Библейският текст на Левит 25 ни помага да разберем какво означава един  “юбилей“ за народа на Израел: на всеки петдесет години евреите честват тази година, свирейки с тръбата (jobel), която ги призовава да празнуват светата година като време на помирение (jobal) за всички. В този период би трябвало да бъде възстановена добрата връзка с Бог, с ближния и с творението, връзка, базирана на безкористност и себеотрицание. Затова, наред с останалите неща, се насърчава и опрощаването на дългове, една особена помощ за изпадналите в мизерия, подобряването на отношенията между хората и освобождаването на робите.

Исус Христос дойде да възвести и да изпълни времето с благодатта на Господ, носейки на бедните благата вест, освобождение на пленените, зрение на слепите, свобода на потиснатите (срв Лука 4,18-19). В Него, особено чрез Пасхалната Тайна, юбилеят намира пълна реализация в своя най-дълбок смисъл. Когато Църквата свиква един юбилей в името на Христос, всички сме поканени да преживеем едно необикновено време на благодат. Самата църква е призвана да предостави в изобилие знаци за присъствието и близостта на Бога и да съживи в сърцата способността да различаваме същественото. По-специално тази Свята Година на милосърдието „е време, в което Църквата да преоткрие смисъла на мисията, която Господ й поверява в деня на Възкресението:  да бъде инструмент на Божественото милосърдие“ (проповед  в навечерието  на неделя на Божието Милосърдие, 11. април 2015).

2 . Милосърдни като Отца

Мотото на този необикновен юбилей е: „Милосърдни като Отец“ (срв Misericordiae Vultus, 13) и от него произлиза темата на следващата Световна младежка среща. Затова нека се постараем да разберем по-добре какво означава милосърдието Божие.

Когато говори за милосърдие, Старият Завет ползва различни термини, най-забележителните от които са хесед и рахамим. Първият изразява непоколебимата вярност на Бога към завета, сключен  с Неговия народ, народ, който Той обича и на който прощава за вечни времена. Вторият, рахамим, може да бъде преведен като вътрешност, като се има предвид майчина утроба.  Чрез това сравнение Божията любов към Неговият народ е представена като тази на една майка към своя син. Така ни го представя и пророк Исая: „Може ли жена да забрави сучещото си дете и да се не смили за чедото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“(Исая 49:15). Една такава любов подтиква да направиш място на ближния в себе си, да чувстваш, да страдаш и да се радваш с него.

В библейския контекст за милосърдие се счита и тази любов, която е вярна, безкористна и знае да прощава. В откъса от Осия имаме един прекрасен пример за любовта на Бога, сравнена с тази на един баща към своя син: „Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, и от Египет повиках сина Си. Колкото повече ги виках, толкова повече те се отдалечаваха от мен. […] При това Аз научих Ефрема да ходи като го държах за ръка; но те не познаха, че Аз се грижа за тях. Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, и бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях.”(Осия 11.1 – 4). Въпреки погрешната позиция на сина, който заслужава наказание, любовта на баща му е вярна и винаги прощава. Както виждаме, прошката е неизменна част от милосърдието; тя „не е абстрактна идея, но конкретна реалност, с която Той (Бог) разкрива любовта си, както един баща и една на майка, които се вълнуват от дъното на душата си за своето дете. […] Това е дълбоко естествено чувство, изпълнено с нежност, състрадание и прошка „(Misericordiae Vultus, 6).

Новият Завет ни говори за Божието милосърдие (eleos) като съвкупност от делата, които Исус идва да извърши на земята в името на Бог Отец. (срв Mт 9:13).  Милосърдието на нашия Господ се проявява преди всичко, когато Той се навежда над човешката нищета и показва състраданието си за тези, които се нуждаят от разбиране, изцеление и прошка. Всичко в Исус говори за милосърдие. Всъщност Той самият е милосърдие.

В  15. глава от Евангелието на Лука можем да намерим трите притчи за милосърдието: за изгубената овца, за изгубената монета и притчата за блудния син. В тези три притчи ни докосва Божията  радост, радостта, която Той чувства, когато открива един грешник и му прощава. Да, радостта на Бог е в това да прощава! В това се състои цялото Евангелие. „Всеки един от нас е онази изгубена овца,  онази изгубена монета; всеки един от нас е онзи син, който разпилява свободата си в следването на фалшиви идоли и миражи от щастие, и загубва всичко. Но Бог не ни забравя, Отец никога не ни изоставя. Той е търпелив баща, чака ни винаги! Уважава свободата ни, но винаги остава верен. И когато се завърнем при Него, ни приема като чеда в дома си, защото никога не спира, дори и за момент, да ни очаква с любов. И сърцето Му се радва за всяко чедо, което се завръща. Празнува, защото това е радост. Бог има тази радост, когато всеки един от нас, грешните, отиде при Него и моли за Неговата прошка „(Аngelus на 15 септември 2013 г.).

Милосърдието на Бог е действително и всички сме призовани да го изпитаме лично. Бях на седемнадесет години. Един ден трябваше да излизам с приятелите си, но реших първо да мина през църквата. Там открих един свещеник, който ми вдъхна едно особено доверие и почувствах желание да отворя сърцето си в Изповедта. Тази среща промени живота ми! Открих, че когато  отворим сърцата си със смирение и искреност,  можем да съзерцаваме по много конкретен начин Божието милосърдие. Бях убеден, че в лицето на този свещеник Бог ме очакваше преди да направя първата крачка, за да вляза в църквата. Ние Го търсим, но Той винаги ни преварва,  търси ни от вечността  и ни открива първи. Може би някой от вас има тежест в сърцето си и си мисли: „Направих това, направих онова…” Не се страхувайте! Той ви очаква! Той е баща, винаги ни чака! Колко е хубаво да  срещнем в тайнството на помирението милосърдната прегръдка на Отца, да открием изповедалнята като място на милосърдие, да бъдем докоснати от тази милосърдна любов на Господ, Който винаги ни прощава!

Вие, скъпи младежи, усещали ли сте някога този поглед на безкрайна любов, който, отвъд всичките ви грехове, ограничения, провали, продължава да вярва във вас и гледа живота ви с надежда? Осъзнавате ли собствената си стойност пред един Бог, Който от любов ви дава всичко? Както Свети Павел ни учи, „Бог доказва любовта си към нас с това,  че  Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“ (Римляни 5: 8). Разбираме ли наистина силата на тези думи?

Знам колко е скъп за всички вас кръстът на Световните младежки срещи – дар от  Св. Йоан Павел II – който ви съпътства от 1984 г. Колко промени, колко истински и лични трансформации са се случили в живота на много младежи от срещата с този удивителен кръст! Може би си задавате въпроса: откъде идва тази необикновена сила на кръста? Ето отговора: кръстът е най-красноречивият знак на Божието  милосърдие! Той ни казва, че мярката на Божията любов към човечеството е обич без мярка! В кръста можем да се докоснем до милостта на Бог и да се оставим да бъдем докоснати от самата негова милост! Тук бих искал да припомня епизода на двамата престъпници, разпънати до Исус: единият от тях е самонадеян, не се признава за грешник, присмива се на Господа.  Другият обаче се признава за грешник,  обръща се към Господ и Му казва: „Исусе, спомни си за мене, когато влезеш в царството ти.“ Исус го поглежда с безкрайно милосърдие и му отговаря: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (срв Лк 23, 32.39-43). С кого от двамата се идентифицираме? С този, който е арогантен и не разпознава грешките си? Или с другия, който признава, че има нужда от Божието милосърдие и го желае с цялото си сърце? В Господ, Който даде живота си за нас на кръста, винаги ще открием безусловна любов, която разпознава живота ни като нещо добро и винаги ни дава шанс да започнем отново.

3. Изключителната радост да бъдем инструменти на Божието милосърдие

Божието Слово ни учи, че “ по-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния 20:35). Именно поради тази причина петото блаженство определя за щастливи милостивите. Знаем, че Господ пръв ни обикна. Но ще станем наистина блажени, щастливи, само ако влезем в божествената логика на даряването, на безвъзмездната любов; само ако открием, че Бог ни обикна  безкрайно, за да ни направи способни да обичаме като Него – без мярка. Както казва Св. Иван: „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; всеки, който обича родения от Бога и познава Бога, Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов.. […] В това се състои любовта: не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като изкупление за греховете ни. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго „(1 Йоан 4,7 – 11).

След като ви обясних по много обобщаващ начин как Господ упражнява Своето милосърдие към нас, бих ви предложил конкретно как да бъдем инструменти на това милосърдие към ближния.

Идва ми наум примера на Блажения Пиерджорджо Фрассати. Той казваше: „Исус ме посещава всяка сутрин в Светото Причастие, аз връщам посещението Му по най-обикновения начин, на който съм способен – посещавам бедните.“ Пиерджорджо беше младеж, който разбираше какво означава да имаш милосърдно сърце, чувствително към най-нуждаещите се. На тях той даваше много повече от материални неща. Даряваше себе си, времето си, думите си, изслушваше. Служеше на бедните с голямо смирение и никога не парадираше с това. Живееше истински Евангелието, което казва: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом“ (Mт 6.3 – 4). Представете си, един ден преди смъртта си,  вече тежко болен, даваше указания за това как да се помогне на неговите приятели в неравностойно положение. На погребението му роднини и приятели бяха смаяни от присъствието на толкова много бедни хора, непознати за тях, които бяха подпомагани и подкрепяни от младия Пиерджорджо.

Когато говоря за блаженства, правя винаги връзка с Евангелието на Матей, 25 глава, където Исус ни представя милосърдните дела и ни казва, че според тях ще бъдем съдени. Затова  ви каня да преоткриете делата на милосърдие в телесен аспект:  да нахраниш гладните, да напоиш жадните, да облечеш голите, да прибереш бездомните, да посетиш  болните, и лишените от свобода, да погребеш мъртвите. Да не забравяме и духовните дела на милосърдие: да съветваш съмняващите се, да поучаваш невежите, да наставляваш грешниците, да помогнеш на угнетените, да простиш обидите, да понасяш търпеливо злонамерените, да се молиш на Бога за живите и мъртвите. Както виждате, милосърдието не е просто добрячество, нито сантиментализъм. Тук е потвърждението на автентичността на това да бъдем последователи на Исус, тук е автентичността на нашето вярване на християни в днешния свят.

На вас, младежи, които обичате да сте конкретни, бих искал да ви предложа за първите седем месеца на 2016 г. да изберете по едно милосърдно дело – телесно и духовно, което да прилагате на практика  всеки месец.  Можете да се вдъхновите от молитвата на Св. Фаустина, смирена апостолка на Божието милосърдие в наши дни:

„Помогни ми Господи,

моите очи да бъдат милосърдни, за да не подозирам и да не съдя никога според външния изглед, но да забелязвам това, което е красиво в душите на ближните и да бързам към тях с помощта си.

Помогни ми моят слух да бъде милосърден, да улавям нуждите на другите, да не бъдат ушите ми равнодушни към болките и воплите на ближните.

Помогни ми, о Господи, езикът ми да бъде милосърден, да не говоря никога в ущърб на ближния, но да имам за всекиго слово на утеха и прошка.

Помогни ми, Господи, моите ръце да бъдат милосърдни и пълни с добри дела.

Помогни ми моите нозе да бъдат милосърдни, да бързам винаги с помощта си към ближните, преодолявайки своята собствена умора и отегчение.

Помогни ми моето сърце да бъде милосърдно, толкова, че да участва във всички страдания на ближния.”

(Дневник, 163).

Посланието на Божието Милосърдие съдържа една програма на живот – много конкретна и точна, защото предполага определени дела. А едно от най-очевидните дела на милосърдие, но може би най-трудното за прилагане на практика, е да простим на тези, които са ни обидили, на тези, които са ни причинили зло, на тези, които наричаме наши врагове. „Толкова изглежда трудно да прощаваш безкрай! Но прошката е инструмент, поставен в нашите слаби ръце, за да придобием мир в сърцата си. Необходимите  условия за щастлив живот са в отхвърлянето на негодуванието, гневът, насилието и отмъщението.“ (Misericordiae Vultus, 9).

Срещам много младежи, които са изморени от този разединен свят, в който се разминават поддръжници на различни фракции, има толкова войни и съществуват дори такива, които ползват собствената си религия като оправдание за насилието. Трябва да призоваваме Господ да ни даде благодатта да бъдем милостиви с тези, които ни нараняват. Подобно на Исус, Който на кръста се молеше за тези, които Го разпнаха: „Отче, прости им, понеже не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Единственият път да победим злото е милосърдието. Справедливостта е необходима, и още как, но това не е достатъчно. Справедливост  и милосърдие трябва да вървят заедно. Колко бих желал да сме обединени всички в един молитвен хор от дъното на сърцата си, призовавайки  Господ  да се смили над нас и над целия свят!

4. Краков ни очаква!

Остават няколко месеца до срещата ни в Полша. Краков, градът на Свети Йоан Павел II и Св. Фаустина Ковалска, ни чака с отворени обятия и сърца. Вярвам, че Божието провидение ни ръководи, за да отпразнуваме юбилея на младежта точно там, където са живели тези двама велики съвременни апостоли. Йоан Павел II прозря, че това ще бъде времето на милосърдието. В началото на своя понтификат написа енцикликата Dives in Misericordia.   В Светата Година 2000, той канонизира Сестра Фаустина, утвърждавайки също празника на Божието Милосърдие във втората неделя на Великден. През 2002 г. откри лично в Краков Светилището на Милосърдния Исус, поверявайки света на Божието Милосърдие и надявайки се, че това послание ще достигне до цялото човечество и ще изпълни сърцата с надежда: „Трябва да запалим тази искра на Божията благодат. Трябва да предадем на света този огън от милосърдие. В милостта на Бог светът ще намери мир, а човекът – щастие! „(Проповед за освещаването на светилището на Божието Милосърдие в Краков, 17 август 2002 г.).

Скъпи младежи, милосърдният Исус, чийто образ е почитан от Божия народ в светилището в Краков, ви очаква. Той ви се доверява и държи на вас! Има толкова много важни неща да каже на всеки един, на всяка една  от вас … Не се страхувайте да погледнете Неговите очи, пълни с безкрайна любов към вас и да откриете Неговия милосърден поглед, готов да прощава всеки грях. Поглед, който може да промени вашия живот и да излекува раните на душите ви, поглед, който утолява жаждата, която се таи във вашите млади сърца:  жажда за любов, мир, радост и истинско щастие. Елате при Него и не се страхувайте! Елате да Му кажете от дъното на вашите сърца: „Исусе, уповавам се на тебе!“ Оставете се да бъдете докоснати от Неговата безгранична милост, за да се превърнете на свой ред в апостоли на милосърдието чрез действия, думи и молитва, в нашия свят, ранен от егоизъм, омраза и безнадеждност.

Занесете пламъка на милосърдната Христова любов, за която говори Свети Йоан Павел II, на местата от вашия ежедневен живот и до краищата на цялата земя. Аз съм с вас в тази мисия с моите благопожелания и моите молитви. Поверявам всички ви на Дева Мария, Майката на милосърдието, в тази последна част на духовната ни подготовка за следващата Световна младежка среща в Краков и  ви благославям всички от сърце.

От Ватикана, 15 август 2015

Тържество на Успение Богородично

FRANCESCO

Публикувано в Църквата. Постоянна връзка.

Leave a Reply