Зимният скаутски лагер!

Зимният скаутски лагер в Кокалско ще остане в спомените на всички участници. Трябва да се знае, че всички отговорници и организатори се заеха да подготвят това приключение напълно доброволно.  А крайният ефект беше дори по-добър от очаквания. За осъществяването на лагера имаха и голяма роля добродетелите, които подпомогнаха да не останем гладни. Всъщност, след лагер винаги се прибираме дори с някой килограм в повече (поне за мен това важи), така че, може да се каже, не сме гладували изобщо.

Всички сме изключително доволни, че имаме скаутска група в България. Тези изживявания остават в съзнанието цял живот и не само – учат ни как да оцеляваме в природата, как да общуваме с околните, как да бъдем приятели и да се подкрепяме, развиват творческата част на мозъка по спонтанен начин и най-вече, като остареем ще можем да се похвалим с доста неща на нашите деца и внуци! Благодарим изключително много на дякон Мартин Дулчев, че се реши да поеме тази задача с огромна отговорност и да приобщи толкова деца и младежи към скаутството.
Във всеки лагер, освен забавна част, винаги има и поучителна. Скаутите придобиват познания и умения въз основа на 10 ателиета – палене на огън, готварство, строителство, топография, натуралистика и ботаника, самозащита,  педагогика (от което разбират за скаутския живот и принципи), духовно ателие, ателие по първа помощ и  оцеляване в екстремни ситуации.  Също така всеки лагер си има тема – лятото темата беше за рицарите Тамплиери, а сега за зимния лагер – темата беше за ескимосите. Представят им се интересни и полезни факти, като така обогатяват още общата си култура.
Всички игри, които са включени, също имат за цел да ги поставят пред изпитания, където да работят като екип (по патрули) и да прилагат наученото от темите и ателиетата.
Накратко зимният лагер протече така: След ранно събуждане и доста път, групите от Раковски, Житница, Пловдив и София се срещнахме в Етрополе, откъдето продължихме пеш на поход  до хижата в Кокалско. По пътя се научиха да не мрънкат много, ами да вървят докато не стигнат крайната цел. Имахме спирка за обяд и когато стигнахме, хижата имахме две игри – да намерят ескимоски дрехи и да ги облечат. Същия ден имаха игра и за строене – да си направят лъкове и стрели. Това занимание изключително много допадна на всички –и момичета, и момчета.  След малко почивка си отслужихме литургия вътре в хижата, след това имахме вечеря и дойде и редът на нощното бдение. Бдението е кулминационната част от целия ден. Там се представят сценки и скечове, които са измислени за не повече от половин час, като трябва да са по темата за деня, пеят се много песни, звънтят китари, чуват се многобройните весели и доволни гласчета, играят се хора и други танци. Първата вечер в светлината на прожекторите бяха шефовете, за да покажат на скаутите как трябва да протече едно вечерно бдение.  След бдението по принцип всички са доста изморени и се отправят към леглата за заслужена почивка.  След като всички са по леглата се провежда скаутски съвет с шефовете, които изтъкват положителни и отрицателни моменти от деня, за да се усъвършенстват.  Втория ден се събудихме рано и след загрявка и сутрешни упражнения закусихме. Тогава всички се събират на карaул и се съобщават темите на деня и предстоящите дейности. Слeд карaула имаха ателие по строителство и трябваше да построят иглу – за щастие цяла нощ беше валял сняг и имаше предостатъчно за всички. След като се подсушиха имахме обяд, а след него ново приключение в снега – каране на ски и шейни, а много пробваха и пързаляне с найлони. Цялата писта беше пълна с бели снежни мечета! Като се прибрахме в хижата имаха време за почивка и подсушаване, следваха ателиета по топография, оцеляване в екстремни ситуации в зимни условия и оказване на първа помощ, литургия, след това вечеря и бдение. Тази вечер то беше подготвено от  седемте патрула – това беше най-забавната вечер! Всички се справиха отлично и ни забавляваха много.  Стана време за сън и се отправиха по леглата, но докато скаутите спят, шефовете неуморни измислят нощна игра. Тя се прави, за да може децата да се научат, че не всяка ситуация в живота е удобна и че понякога се налага да нарушим комфорта си, за да помогнем на някого. Играта минава прeз три етапа – първо да се разсънят, второ – да активират заспалия мозък и трето-да извършат действие, което им идва механично. В този случай шефовете избрахме да ги събудим тихо, да им се обясни ситуацията –Един от шефовете е със счупен крак и те трябва да му помогнат. Скаутите трябва да изберат нужните неща и действия, за да му окажат първа помощ. Всички се справиха много добре и учудващо тихо! На другия ден ги оставихме да си поспят повече. Имахме сутришна литургия, закуска, игри, духовно и ателие по педагогика и след стягане и натоварване на багажа  трябваше да се отправим на поход надолу към автобуса по  заснежените пътеки. Имаше много желаещи да останем поне още една вечер. Преди да се разделят групите имаше церемония по награждаване – разбраха кой патрул е първенец в този скаутски лагер и много от участниците получиха индивидуални награди и грамоти за показани и усвоени нови умения.
Всички бяха предоволни и искат още, а ние шефовете вече обмисляме следващия лагер и обещаваме, че ще бъде, както обичат да се изразяват, още по-як!

Публикувано в Други. Постоянна връзка.

Leave a Reply