ЕХО ОТ ТИРОЛ

В североизточната част на Италия, в самото сърце на Алпите е разположена приказно красивата планинска област Южен Тирол (останалите и части се намират в Австрия).
Тази страна, днес радваща се на автономия, е изключително богата не само на неповторими природни красоти – величествени планински скатове и високи скали, пъстри пейзажи с дълбоко зелени нюанси и весели цветя, бурни кристални потоци и реки стичащи топящите се дебели снегове и ледници – но и навсякъде личи отпечатъка от трудовата дейност на местния човек: лозовите масиви и ябълковите градини характерни за региона са умело подредени като изискани гоблени по стръмните склонове. Не е възможно посетителят да премине от една панорама към друга, без да съзре и на най – извисения връх или планинско било типичната заострена камбанария на строга по линии, но впечатляваща с благороден силует, малка планинска църквичка, срамежливо обиколена от няколко обкичени с цветя къщи – нещо, което заедно с безбройните разпятия, статуи и капелки по кръстовищата, явно говори за дълбоките християнски корени на местните хора, пробили и в чистия и симпатичен тиролски фолклор и традиции.

Връзката между тази разкошна планинска област и нашата местна Църква, започва през далечната 1928 г., когато Светия Престол поверява мисията в Южната Епархия в България на Отците Капуцини именно от Тиролската провинция. Оттогава за там заминават много 12 годишни наши момчета, за да могат след сериозно по тиролски гимназиално и богословско  образование да се завърнат като пастири на своя народ. Сред тях са О. Фердинанд Алатинов, О. Лино Драганов, О. Тимотей Зайков, О.Франц Нонов, мъчениците О. Флавиан Манкин и О. Фортунат Бакалски, както и тези, които прекараха години на изгнаничество и се завърнаха едва след падането на комунистическия режим – О. Йосиф Търновалийски,
О. Чечилио Делянин, О. Алоиз Бодурски, О. Никола Генчев, О. Велик Павлов, а други като О. Андрея Търновалийски и Крум Стрехин дочакаха и смъртта си там. Имената да всички тези отци все още се помнят като на добри проповедници и духовни ръководители сред тиролците. И днес нашата Родина е добре представена от г-н Гено Нарлийски от Енория Белозем, който вече от години работи като духовен асистент в модерната Болница на Мерано, където сред колегите си, медицинския персонал и сред хилядите подпомогнати в драматични моменти пациенти и техни роднини се ползва със заслужен авторитет и приятелско уважение.

Като продължение на тези връзки идва и съдействието между нашите две Църкви в днешно време. Епархията на Бриксен – Болцано, в лицето на „Миссио”- пасторалната дейност за мисиите, не веднъж е подкрепяла щедро проекти, вече завършени и действащи в нашия Диоцез, като например: доизграждането на новата Църква в Хисар, изграждането на Псторалния център „Св. Алойзий”, основния ремонт на Енорийската църква и напоследък обособяването на център за дневен престой на възрастни хора, наименуван не случайно „ Вила Тирол” в Енория Генерал Николаево.

Месец преди Рождество Христово, като един скромен знак на благодарност за Болцано отпътуваха два огромни кашона със всевъзможни плетени ръкоделия от нашите баби – въодушевени редовни посетителки на споменатия дневен център към нашата Енория, благословен миналата пролет лично от Апостолическия Нунций в нашата страна Архиепископ Януарюш Болонек, дал също своя принос, свързвайки ни с други щедри приятели, този път от Лондон, които също дадоха своя принос за начинанието. Тези плетива от домашна вълна, особено оценявани заради ръчната им изработка от хората на запад, бяха раздадени на най-малките от „Щернзингер” (певците на Звездата),  деца, които подобно на нашите коледарчета, облечени като мъдреците от Изток, в периода след Коледа обикалят по всички села и градове изпълнявайки рождествени песни пред всеки дом и получените от домакините парични средства, чрез енорийските свещеници предават на Мисионерското Бюро „Миссио”, за което споменахме, където  специална комисия разпределя събраното за различни краища и мисии по света.
Както всяка година, така и тази на 8 януари, завършили своята благородна мисия, малките „Певци на Звездата” се бяха събрали на тържество в Катедралата, около техния млад Епископ Монс. Иво Музер и след Литургията, както ни предава регионалния католически вестник „Ил Сеньо” (знакът):”…празникът продължи на площада, където най-малките можаха да получат вълнен подарък, направен от бабите в центъра на  Енория „Пресвето Сърце Исусово” в Раковски – България, реализиран с даренията събрани именно от „Щернзингер”.
В друг брой на същия седмичник изпратен ни от г-жа Ирене, приятелка на нашата Енория и секретарка на „Миссио” Болцано, се подчертава задоволството изразено от самия негов Директор Дякон Волфганг Пенн, както и благодарността им за този скромен, но трогващ жест изразена със следните думи:”… това бе начина на възрастните „Мъдреци”, чрез труда на собствените си ръце, да изразят своята благодарност към малките „Мъдреци”!
Нека се надяваме, че тези дълбоки и сърдечни християнски взаимоотношения ще продължат и занапред, радвайки мнозина.
И днес на Празника Сретение, когато в Храма се срещнаха Спасителното Ново – в Младенеца и благородното и очакващо в мир Старо – в лицето на Симеон и Анна, да пожелаем на всички- млади и стари, Мир, Здраве и Добро!

Отец Димитър Димитров

Типични тиролски пейзажи

Броеве на в-к „Ил Сеньо”

Публикувано в Други. Постоянна връзка.

Leave a Reply