ВЕЛИКАТА ТИШИНА

В разгара на постното време – време на тишината – с малки групи от различните възрастови групи в нашата енория, имаме възможност да гледаме филма „Великата тишина“ на режисьора Филип Грьонинг. Това са няколко часа на необикновена режисура, особено във времето на динамичните екшън-продукции на Холивуд. Знае се, че режисьора е поискал писмено съгласие на монасите от Гранд Шертьоз – абатство във френските Алпи, не далеч от Гренобъл. Чак след дълги години на мълчание е получил очаквания отговор с изрични условия – да не нарушава дори минимално ритмите на монашеската общност и да не използва никаква изкуствена светлина, освен оскъдната такава, която предлагат манастирските помещения, т.е. да бъде едно „незабележимо око“ със своята камера. Филмът представлява няколко часа от кадри, регистриращи на пръв поглед монотонния живот на монасите. Зрителя, затаил несъзнателно дъх, сякаш за да не наруши дълбокото им мълчание, става, едва ли не, пряк участник в ежедневните сцени и моментите на благородно възвишената литургическа молитва. Тук всичко, дори и най- обикновеното, придобива смисъл – от прекръстването с благословената вода, личната молитва в килията, мяукането на котките, шума на водата, падащия дъжд, скърцането на старите предмети и врати. Наистина, на фона на забързаното ежедневие, сякаш  спрялото време ни напомня на нещо забравено и носталгично, на един дух и стил, толкоз далечни от нашите, които със своята простота ни очароват и предизвикват. Филмът предизвиква фурор и препълнени салони с излизането си, както оскари и други признания. Една от критичните рецензии гласи: „За около три часа, бяхме отведени в един друг свят, във великата тишина, и го оценихме високо“.

Публикувано в Други. Постоянна връзка.

Leave a Reply