За сътворението

1. Как Бог създал света

В началото Бог създал небето и земята. Земята била пуста и празна. Но Дух Божи витаел над водите.

Тогава Бог рекъл: «Да бъде светлина!» И станало светло. Бог отделил светлината от мрака. И казал на светлината: «Ти ще си денят!» На мрака казал: «Ти ще си нощта!» Това станало на първия ден.

Бог рекъл: «Нека се издигнат облаците нагоре. От тях да се излива дъжд върху земята. Да се събере во­ дата, що е под небето на едно място и да се яви суша.» Бог казал на горната част: «Ти ще си небето!» На твърдата суша Той рекъл: «Ти ще си земята!» На събраната вода пък казал: «Ти ще си морето!» Бог видял, че небето и земята, сушата и морето са добро дело. Това станало на втория ден.

Бог рекъл: «Да растат на земята всички растения и дървета.» И ето: раззеленили се растенията и пусна­ ли филизи. Бог видял, че и това е добро дело. То ста­ нало през третия ден.

Бог рекъл: «Да заблестят светила на небесната твърд! Слънцето – през деня; луната и звездите – през нощта. Да бъдат знаци на времето: за деня и нощта, за седмицата и месеца, както и за годишните време­ на.» Видял Бог, че и това е добро дело. То станало на четвъртия ден.

Бог рекъл: «Да плуват риби във водата! Птици да летят над земята! На сушата да живеят всички видове животни – големи и малки.» Така и станало. Видял Бог, че и това е добро дело. То станало на петия ден.

Тогава Бог рекъл: «Да сътворим човеци по Наш образ и подобие. На тях искам да поверя земята: всички риби, птици, животни и растения.» И сътворил Бог човека по свой образ. Сътворил мъжа и жената. Благословил ги и им казал: «Плодете се и множете се! Поверявам ви земята. Бъдете повече от рибите, птиците, животните и растенията. Грижете се за тях. Растенията и животните да ви служат за храна.» Бог видял всичко, което бил сътворил: а то било твърде добро. Това станало на шестия ден.

За шест дни Бог създал цялата вселена: небето, зе­ мята, морето и всичко живо. На седмия ден Бог си починал от всичките дела. Затова седмият ден е бла­ гословен и свят ден. (Битие, гл. 1)

2. Как Бог дарил рая на човеците

Бог създал първия човек Адам от земна пръст и вдъхнал в него диханието на живота. И станал човекът жива душа.

След това Бог насадил една градина в рая. Той направил така, за да могат да растат много различни дървета. Те били хубави на вид, а плодовете им били много вкусни. Насред градината растели дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.

После Бог отишъл със създадения от Него човек, който Той нарекъл Адам, в градината, за да може Адам да я обработва и пази. Бог му рекъл: «От пло­ довете на всяко дърво можеш да ядеш, само от пло­ довете на дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш. Ако вкусиш от него, ще умреш.»

Бог не искал човекът да остане сам. Той завел при Адам всички животни и птици и Адам назовал техни­те имена. Всред тях обаче Бог не видял нито едни същество, което да прилича на човека. Затова Той приспал човека дълбоко. Взел едно ребро от тялото ми у създал жената от него. Когато Адам я видял, казал: «Тя е като мен. Ще се нарича жена, защото е взета от мен.» Мъжът и жената били голи, обаче не се срамували един от друг. (Битие, гл. 2)

лицето ти? Ако правиш добро, можеш всекиго да гледаш в очите. Ако пък сториш зло грехът чака пред вратата ти. Той ще те влече към себе си, но ти можеш да го победиш.»

Каин обаче казал на брат си: «Да идем на полето.» Когато отишли там, Каин убил брат ей Авел. Бог по­ питал Каин: «Къде е брат ти Авел?» Каин отгово­ рил: «Не зная. Нима съм пазач на бр;* т си?» Тогава Бог му рекъл: Какво стори ти? Брат овата ти кръв изтича по полето. Ти не можеш вече $ а бъдеш земе­ делец, тъй като нивата няма да ти дадк вече реколта. Ти изгуби родината си. Непрестанно д а вървиш и да се скиташ от място на място.»

Тогава Каин се оплакал: «Наказаш* ето ми е мно­ го тежко. Ти ме пропъждаш от земята Р от лицето си. Превръщаш ме в скитник, в човек без родина, в изг- нанник. Всеки ще може да ме убие.» Бс 1Г обаче поста­ вил белег на челото на Каин, който Д а го пази от беди. (Битие, гл. 4: 1-15)

5. Ной и големият потоп

Бог видял, че хората, които сътворил по Свой образ, все повече замисляли и вършели зло. Земята се изпълнила с насилие. Бог съжалил, че е създал чове­ ка. Той рекъл: «Ще изтребя човеците, които Аз сътво­ рих. Както човеците, така животните и всичко живо на земята.»

Ной останал верен на Бога. Затова Бог искал да спаси от присъдата него и семейството му. И рекъл Бог на Ноя: «Направи дървен ковчег, който да плава върху водата като кораб. Защото Аз ще изпратя страшен потоп върху земята. Всичко живо ще загине във водата. Само ти и ония, които са с теб в големия ковчег, ще бъдете спасени.»

Ной започнал да строи ковчега със синовете си – точно така, както Бог му казал. Те изградили много прегради в кораба, тъй като трябвало да вземат по една двойка от всички животни. Бог така бил казал. Когато ковчегът бил готов, Ной започнал да събира

необходимата храна. След това той със синовете си и техните семейства се отправил към ковчега. От всички животни те взели със себе си по една двойка. Сам Бог затворил вратата подир тях.

Тогава започнало да вали. Водата се изливала от небето и заливала земята, покачвала се все по-високо и по-високо. Давели се както животни, така и хора. Птиците не могли да намерят дърво, на което да кац­ нат. Така всичко живо на земята загинало. Само Ной и тези, които били с него в ковчега, преживели потопа.

Най-сетне, след четиридесет дълги дни, дъждът престанал да вали. Ной пуснал първо да излети една врана, за да разбере дали е спаднала водата. Враната скоро се върнала обратно. Една седмица по-късно той пуснал един гълъб. И той се върнал обратно. Чак след една седмица, когато Ной пуснал втори гълъб, той донесъл маслинено клонче в човката си. След това Бог рекъл на Ной: «Сега вече можеш да изле­ зеш, ти и всички, които се спасиха с теб.» Тогава хо­рата и животните излезли от ковчега. За всички запо­ чнал нов живот. Ной благодарил на Бога и извършил жертвоприношение.

Бог казал на Ной: «Искам да сключа завет с вас: с хората и с всички животни. Според него ще живееш ти и твоите деца. Аз ви обещавам, че няма да ви из­пращам вече никакво наводнение, което да унищожа­ ва живота на земята.» (Битие, гл. 6-9)

Коментарите са забранени.