Мойсей води народа през пустинята

12. Как Бог спасил Мойсей

Йосиф и неговите братя умрели. Техните деца и внуци, синовете Израилеви , живеели в Египет. Там те се умножили и станали многоброен народ. Минало много време. Нов фараон се възцарил в Египет. Той не знаел нищо за това, как Йосиф помогнал на егип­ тяните по време на големия глад. Страхувал се от из- раилтяните и казвал: «Силни са те. Скоро ще станат по-силни от нас, египтяните; аз обаче няма да поз­ воля това да стане.» Най-напред фараонът направил израилтяните роби: накарал ги да строят градове. Освен това заповядал всички новородени евреи да бъдат удавяни в Нил. Така народът щял да загине, защото синовете му не можели да израстат.

Имало по това време една майка, която искала да спаси малкия си син. Отначало го скрила у дома. Из­минали три месеца; тя не можела да го държи повече в къщата си. Изплела кошче от тръстика. Намазала го със смола, за да не влиза вътре вода. След това сложила малкото дете в кошчето и го скрила в тръстиката на Нил. Дъщеря й Мириам останала на брега, за да види какво ще стане с кошчето.

По това време фараоновата дъщеря отишла на реката Нил, за да се изкъпе. Видяла кошчето и го издърпала на брега. Като видяла детето, смилила се над него. Тогава Мириам излязла от скривалището си и попитала: «Да намеря ли жена, която да отгледа малкото дете за теб?» Фараоновата дъщеря отгово­ рила: «Иди!» Тогава Мириам довела майка си и фа­ раоновата дъщеря й поверила детето. Дала му името Мойсей.

Докато порасне, Мойсей живял в двореца на фа­ раона. Възпитали го като египтянин. Но той не за­бравил, че принадлежи към ония, които трябвало да работят като роби. Веднъж видял как египтянин биел един израилтянин. Мойсей се разгневил и убил егип­ тянина. Заради тази постъпка той трябвало да се спа­сява. Отишъл в Мидиамската земя и станал пастир в дома на първосвещеника Иотора. (Изход, гл. 1-2)

13. Бог изпраща Мойсей

Веднъж Мойсей откарал стадото си в пустинята. Той пристигнал в Синай, планината на Бога. Там ви­дял една къпина, която горяла, но все не изгаряла. Любопитство обзело Мойсей, той се приближил и то­ гава чул глас, който му рекъл: « Моисее , Моисее ! Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов , Бог Исааков и Бог Иаковов. » Тогава Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. И рекъл Бог: «Видях страданието на Моя народ в Египет, чух вика му. Аз зная неволите му. Ще те пратя при фараона; изведи от Египет моя народ.» Мойсей му отговорил:

«кой съм аз наистина, та да ида при фараона и да му наредя каквото и да е?» Бог му рекъл: «Аз ще бъда с тебе.»

Мойсей отново възразил: «Синовете Израилеви няма да ми повярват, ако им кажа, че Бог на бащите им ме изпраща при тях, те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа тогава?» Бог отговорил: «Аз съм вечно Съществуващият. Това е моето име за всички времена.» Мойсей все още не се съгласявал да приеме задачата и рекъл: «Аз не съм речовит.» Тогава Бог му отвърнал: «Върви, аз ще те науча какво да го- вориТп. » Мойсей продължил да възразява: «Прати другиго.» Но Бог вече бил избрал Мойсей.

Мойсей потеглил със семейството си обратно за Египет. Неговият брат Аарон излязъл да го посре­ щне. Заедно с него Мойсей събрал старейшините на израилтяните. Разказал им за това, което Бог на Ав- раам , Исаак и Иаков му възложил. Израилтяните чули, че Бог иска да промени съдбата им. Те Му по­ вярвали и Му се поклонили. (Изход, гл. 3)

14. Освободи моя народ!

Мойсей и Аарон отишли при фараона. Рекли му: «Пусни нашия народ! Така иска Бог.» Фараонът обаче не искал да освобождава синовете Израилеви и казал: «Кой е тоя Господ, та да послушам гласа му? Аз не зная Господа и няма да пусна Израиля. Ще им дам повече работа, за да не забравят кой властвува тук.» Още същия ден заповядал на надзирателите да искат от израилтяните толкова много работа, че те да забравят тези празни приказки.

Синовете Израилеви пъшкали под тежкото иго. Мойсей се молел на Господа. И Бог му обещал след­ ното: «Аз съм Господ и ще ви изведа от Египет. Ще ви приема за Мой народ. Ще познаете, че Аз съм вашият Бог. Ще ви въведа в оная земя, която бях обещал на Авраама , Исаака и Иакова и ще ви я дам за наследство.»

Бог направил така, че фараонът да почувствува силала Му. Тежки бедствия сполетели Египет: лошо време, ветрове и бури, неурожай, мор по добитъка. Насекоми нахлули в домовете. Въздухът бил толкова заразен че всички получили циреи по кожата. Фа­ раонът усещал и виждал добре откъде иде нещастие­ то. Два – три пъти се преструвал, като че ли иска да освободи израелските роби. Обаче щом като бедст­ вието приминавало , той се отказвал от думата си. (Изход, гл. 5-11)

15. Първата Пасха

Тогава Господ казал на Мойсей: «Днес през но­ щта фараонът ще ви освободи. Подгответе се за за­ минаване. Всяко семейство да заколи по едно агне. Вземете от кръвта му и направете по един знак на вратите на вашите къщи. Обуйте обуща за дълъг път. Вземете по една тояга в ръка. Яжте набързо и не оставяйте никакви остатъци. През тази нощ ще ум­ рат първородните синове на Египет. Покрай вашите белязани с кръв домове ще премине ангелът на смъртта.»

Всичко се сбъднало точно така, както Господ казал. Умрели всички първородни синове на Египет. Както синът на бедняка, така и синът на фараона. През тази нощ египтяните оплаквали синовете си. Тогава фараонът извикал Мойсей и Аарон при себе си и им заповядал: «Махайте се бързо оттук! Вземете със себе си всичко, което ви принадлежи.» Израилтя- ните се събрали и напуснали Египет.

Тази първа Пасха останала завинаги в паметта на израелския народ. Майките и бащите не забравяли, че именно Бог пощадил първородните им синове. От­ тогава те принасят на Бога дарове при рождението на първородния син. Всяка година чествуват Пасха, етбелязвайки по този начин напускането на Египет. Те си обясняват събитието така: «Силната ръка на Бога ни избави от египетското робство.» (Изход, гл. 12-13)

16. Как Бог спасил своя народ

Скоро фараонът съжалил, че е освободил израил- тяните. Той вдигнал войниците си и водачите на ко-

лесници. С тях се впуснал да гони Израилсвите сино­ве. Израилтяните се разположили на стан в тръстики­ те край морето. Един от тях съгледал облака от прах и извикал: «Египтяните идат!» Страх обхванал из­ раилтяните, защото се оказали в клопка. Пред тях било морето, зад тях силно въоръженият враг. Те нападнали Мойсей: «Защо ни доведе тук на явна ги­ бел? Тук всички ще загинем!» Но Мойсей им отгово­рил: «Не бойте се! Днес вие ще останете живи и ще видите, че Бог ще ви спаси.»

Мойсей протегнал ръката си над морето, така, както Бог му наредил. Задухал източен вятър, който изтласкал водата и направил проход в морето. На­ родът на Израел преминал през дългия морски про­ ход: мъже и жени, дъщери и синове, добитък и овце.

Египтяните пристигнали на морския бряг. Те не се поколебали и се втурнали подир израилтяните. Обаче пътят, по който те успели да минат благодарение на Божията воля, се оказал за египтяните път на смъртта: водата се събрала отново и затворила про­хода. Коне и бойни колесници, цялата войска на фараона потънала във вълните. Синовете Израилеви останали живи, защото Господ искал да ги спаси.

Мириам , сестрата на Мойсей, взела в ръката си тимпан, затанцувала и запяла с останалите жени пе­ сента на победата: «Възпейте Господа, защото се славно прослави: коня и ездача му хвърли в морето.» (Изход, гл. 14-15)

17. Бог се грижи за своя народ

От Червено море Мойсей повел народа на Из­ раел през пустинята. Три дни те търсели кладенец. Най-сетне открили един извор, но водата му била го­ рчива и не можела да се пие. Тогава израилтяните се разбунтували против Мойсей: «Ти ни оставяш да умираме от жажда в пустинята!» Мойсей се помолил на Бога: «Помогни ни Господи!» И Бог показал на Мойсей едно парче дърво. Щом Мойсей хвърлил дървото във водата, тя веднага станала сладка. Жад­ ните израилтяни вече можели да пият от извора.

Скоро след това те пак отишли при Мойсей и го попитали: «Защо ни доведе в пустинята? По-добре да бяхме останали в Египет! Там седяхме при котли­ те с месо и ядяхме хляб до насита.» Тогава Бог рекъл на Мойсей: «Ще ви дам месо и хляб и така ще ви науча да ми имате доверие.» И наистина: привечер едно огромно птиче ято се появило в лагера на израе- литите. Птиците се оставяли да бъдат хващани. А на сутринта земята се покрила с бяла и сладка манна от хляб. Всеки можел да вземе и да яде и всички били сити. И то не само през този ден, но и през останали­ те дни. През целия дълъг път на народа Израилев през пустинята, а той продължил четиридесет годи­ ни, Бог им изпращал хляб и месо.

Оттогава родителите разказват на децата си как Бог се погрижил за своя народ и как продължава и днес да се грижи за него. Всички трябва да знаят, че трябва да Му се доверяваме и да разчитаме на Него­ вата помощ. (Изход, гл. 15:22-36)

18. Господ избира един един народ

Така народът на Израел се скитал из пустинята от място на място. На третия месец израилтяните се спрели в Синайската пустиня. Мойсей се изкачил на планината при Бога. Бог му заръчал следното: «Възвести на Израилевите синове: вие видяхте, що направих Аз на египтяните. Аз ви доведох тук така, както орел носи малките си чеда на крилете. Ако слушате гласа Ми и пазите заповедите Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя. И вие ще ми бъдете царство от свещеници и народ свят.»

Щом Мойсей слязъл от планината, гой веднага предал на народа заръките на Бога. Тогава народът извикал: «Ние сме готови! Всичко, що е казал Го­ спод, ще изпълним. Ние искаме да живеем лака, как­ то той желае.» На Синайската планина Бог предал Своитезаповеди на народа си. Те са задължителни за всички хора и за всички времена. Тези, които остават верни на Бога, ще видят и ще се уверят, че Бог също ще им бъде верен. Бог е казал: «Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството.

1. Да нямаш други богове освен Мене. Не си пра­
ви кумир и никакво изображение и не им се кланяй и
не им служи.

2. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя
Бог.

3. Освещявай седмия ден: недей върши в него ни­
каква работа.

4. Почитай баща си и майка си.

5. Не убивай.

6. Не прелюбодействувай.

7. Не кради.

8. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

9. Не пожелавай жената на ближния си.
10. Не пожелавай имота на ближния си.

Мойсей записал заповедите, които Бог предал на

своя народ върху две каменни таблици (скрижали). Поставил скрижалите в една свещена ракла (кивот). Кивотът е залог за съюза, сключен между Бог и наро­ да Израилев. (Изход, гл. 19-20)

19. Правилата на живот

Слушай Израиле : «Господ Бог наш е един; обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.» (Второзаконие, гл. 6,4-5)

«Когато обсаждаш дълго време някой град, за да го превземеш и покориш, не сечи дърветата му. кои­ то служат за храна.» (Второзаконие, гл. 20,19)

«Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте; ако ли ги притесниш, кога завикат към Мен, ще чуя гласа им.» (Изход, 22:22-23)

«Кога видиш вола на брата си или овцата му загу­бени, не ги оставяй, а ги закарай на брата си.» (Вто­ розаконие, гл. 22,1)

«Не онеправдадай бедния и сиромах наемник, предай му заплатата в същия ден.» (Второзаконие, гл. 24,14-15)

«Кога береш маслините си или гроздето си, не дообирай клоните: нека остане за пришелец, сирак и вдовица» (Второзаконие, гл. 24,20-21)

«Кога пришелец се засели в земята ви, не го при­ теснявайте: пришелецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш; обичайте го като себе си; защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.» (Левит, гл. 19,33-34)

«Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне.» (Левит, гл. 19,14)

«В сърцето си не враждувай против брата си; изо­ бличи ближния си, и няма да понесеш грях заради не­ го. Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на своя народ, но обичай ближния си като себе си.» (Левит, гл. 19,17-18)

20. Смъртта на Мойсей

Бог освободил своя народ от египетското робство. Четиридесет години израилтяните се учели в пустинята да вярват в Бога. Научили също как хората могат да живеят заедно.

Жените и мъжете, които били тръгнали с Мойсей от Египет, умрели в пустинята. Мойсей също остарял. Той предчувствувал, че ще умре. Благословил народа, казвайки: «Блажен си ти, Израеле ! Кой е като тебе, народ, пазен от Господа?» След това Мойсей се изкачил на върха на планината Нево. Там Господ му показал цялата земя Ханаан, която беше обещал на своя народ. Мойсей умрял на предела на страната, така, както и Бог му беше казал: «Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.» Из- раилтяните оплаквали Мойсей тридесет дни. (Второ- законие , гл. 34)

Коментарите са забранени.