Царе и пророци

21. В обетованата земя

Преди смъртта си Мойсей посочил Иисус Навин за свой наследник. Той трябвало да заведе израилтя-ните в страната Ханаан, в която Авраам, Исаак и Иа- ков бяха живели. Обаче народите, живеещи в Ханаан, не искали израилтяните да влязат в страната им. Под предводителството на Иисус израилтяните се при­държали към обещанието, дадено на Бога. Те не се оставили да бъдат прогонени. Постепенно завладели страната. Изграждали села и живеели като земеделци – подобно на самите ханаанци.

Много неща научили израилтяните от ханаанци-те: кога да засяват зърното и кога да берат гроздето; как най-добре да изработват сечивата и инструменти­ те; как да готвят и да се обличат. Едно нещо обаче не трябвало да правят като ханаанците, за да останели верни на съюза с Бога: не трябвало да отправят мо­ литви към боговете на ханаанците и да им служат. Израилтяните считали, че тази заповед е твърде теж­ ка. Ханаанците имали капища навсякъде из страната по върховете на планините и под високите дървета. Там те служели на своите богове, отправяли към тях молитви за дъжд или за добри реколти.

Едно нещо разбрали израилтяните по онова вре­ме: докато били верни на Бога на Авраам. Исаак и Иаков, той ги закрилял и благославял. Щом обаче Му изневерявали, сполетявала ги нужда и неволя. Когато пък се завръщали отново при Него, призна­ вайки вината си и молейки за прошка, Той отново се обръщал към тях и ги благославял. (Иисус Навин, Рут)

22. Народът иска цар

Израилтяните разделили помежду си земята Ха- наан така, че всяко от дванадесетте племена да по­лучи свой дял. Старсйшините разделили страната между семействата. Всеки получил толкова, колкото му било необходимо за да се прехранва и преживява.

Племената живеели отделени едно от друго. Срещу враговете си обаче се обединявали. Тогава Бог им изпращал спасител, който ги извеждал от опасностите.

Въпреки трудностите, Израел ставал все по-силен, уповавайки се единствено на Бога и очаквайки при всяка нужда Той да изпраща своя спасителя. Те пои­скали да имат постоянен водач, цар. Самуил бил спа­ сителят, когото Бог изпратил. Той попитал народа: «Искате ли наистина да имате над вас един човек, на когото да се подчинявате, за него да работите и данъци да му плащате?» Старейшините рекли: «И ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.»

Бог рекъл на Самуил: «Чуй народния глас във всичко, що ти говорят: защото те не отхвърлиха тебе. а отхвърлиха Мене.» Тогава Самуил но заръка на Бога мирономазал Саул за цар на Израел. Бог дарил Саул със Своя дух. Саул можел да бъде добър цар, ако вярвал в Бога с цялото си сърце. Но гой не вярвал на никой друг и нито веднъж не послушал Бо­ га. Бил тъжен и объркан. Бог отхвърлил Саул. Затова той не можел повече да води и защищава народа на Израел. ( I Книга Царства, гл. 8-15)

23. Давид, пастирът от Витлеем

Давид от Витлеем бил вторият, най-велик цар на Израел. Той вярвал в Бога и Бог бил с него. Затова Божият народ не може да забрави името на Давид. В Израел се разказват много истории за него.

Давид бил най-младият Иесеев син. Той пасял ов­ цете си, когато Самуил дошъл да го помазва за цар. Давид бил добър пастир. Той познавал и обичал ов­ цете си и никога не бягал, когато лъв или мечка се промъквали към стадото. Смел бил Давид. Не се страхувал от враговете на Бога, които били врагове и на народа му. Разказват, че бил още младеж, когато филистимяните започнали война с Израел. Давид от-

Търгувал и изпращал кораби по моретата. Довеждал чужди занаятчии в страната и разрешавал женитби с чужденки. Другоземците, които Соломон довел в страната, искали да служат на собствените си богове. Соломон допуснал те да изграждат в Израел капища на боговете си. Молел се на чуждите богове и ги почитал. Така той изменил на единствения Бог и на­ рушил съюза. ( III книга Царства, 5-11)

27. Притчи Соломонови

«Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си.» (10,1)

«Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.» (10,12)

«Добротворната душа ще бъде наситена, а който напоява другите, и той сам ще бъде напоен.» (11,25)

«Който ходи по прав път, бои се от Господа, но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.» (14,2)

«Който презира ближния си, греши, а който е ми­ лосърден към сиромаси, блажен е.» (14,21)

«Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, – и няма да го чуят.» (21,13)

28. Двама царе на един народ

След смъртта на Соломон синът му Ровоам пои­ скал да стане цар в Йерусалим. Опитни мъже го посъветвали: «Твоят баща Соломон искаше от селя­ ните много данъци, от търговците пък – високи мита. Облекчи малко тежкото иго на израилтяните и те ще те признаят за цар.»

Ровоам обаче не послушал съвета на опитните мъже. Затова десетте племена, живеещи в западната част на страната, рекли: «Ние не искаме цар от рода Давидов. Сами ще си изберем цар.» Само племето, което се наричало Иуда и живеело близо до Йеруса­ лим, останало вярно на Ровоам. Оттогава насам един цар господствувал в Йерусалим, друг – в Сихем или Самария. ( III Книга Царства, гл. 12)

29. Живият Бог

Иеровоам, първият цар на западните племена, си казал: «Не е добре, дето моя народ трябва да ходи в Йерусалим да принася жертви в дома Господен.» За­ това наредил да бъдат направени от злато две статуи на телци. Едната изпратил в северната част на стра­ ната, в града Дан, другата поставил в южния град Бетел. Той оповестил това на народа си: «Вече няма нужда да ходите до Йерусалим, ако искате тържество да отпразнувате, или жертвоприношение да извършите. Ще намерите бога както в Дан, така и в Бетел. Това е същият бог, който отците ви доведоха от Египет.»

Не всички израилтяни се съгласили с думите на Иеровоам; те си спомнили, че Бог забранил на хора­та да му изграждат кумири – както това правели египтяните. Те съзнавали, че са нарушили съюза с Бог отишъл при братята си във военния стан. Там научил, че един много силен мъж филистимянин на име Го- лиат се подигравал с израилтяните и с техния Бог. Нито един израилтянин не смеел да се пребори с Го- лиат. Давид обаче му рекъл: «Ти ще видиш и ще изпиташ силата на Бога Израилев.» Сложил камък в прашката си, завъртял я над главата си и улучил великана Голиат по средата на челото. Страх обзел враговете на Израел. Те не искали вече да воюват срещу израелтяните. Избягали от мястото на битката.

Давид можел да пее песни и да свири на арфа. В Псалтира, сборник от песни на Божия народ, има сто и петдесет песни. Те са записани така, както Давид ги е пял. Известно време Давид живял при цар Саул. Когато Саул бил тъжен, Давид засвирвал на арфата и Саул отново се развеселявал. И тъй като Бог бил винаги с Давид, той винаги побеждавал в битките. Затова Саул го направил пълководец. Давид все по­беждавал и народът с радост го приветствувал. Саул му завидял. Поискал да премахне Давид от пътя си. Години наред Давид със свои приятели се криел от Саул.

Когато филистимяните отново тръгнали да во­ юват срещу Израел, войската на Саул не могла да им устои. На планината Гилбоа загинали и тримата Саулови сина. Самият Саул бил тежко ранен. Той се пробол със собствения си меч и умрял. ( I Книга Царства, гл. 16-31)

24. Давид цар на Йерусалим

След смъртта на Саул Давид станал цар на целия Израел. Той завладял Йерусалим и го направил своя столица. Наредил да бъде пренесен в Йерусалим Све­ тия ковчег със скрижалите с изписаните върху тях Бо­ жии заповеди. Искал Йерусалим да стане Божи град.

Давид вярвал в Бога. Искал да спазва повелите на завета. Ако допуснел зло, признавал грешката си и молел Бога за прошка. Един ден Давид поискал да му доведа! Натан. Натан бил човек, чрез когото Бог говорел на хората – бил пророк. Давид казал на На­тан: «Аз живея в разкошен палат, а Светият ковчег стои под шатра. Искам да построя дом на Бога.»

На другия ден Натан се върнал и му рекъл: «Бог не иска ти да му строиш дом. Когато умреш, синът ти трябва да царува над Божия народ. Това слово е во веки веков.» Затова Божият народ вярва, че вели­кият спасител, Месията, когото Бог обещал на чове­ ците, ще е именно от Давидовия род. ( II Книга Царства, гл. 7)

25. Една Давидова песен

Господ е Пастир мой,

от нищо не ще се нуждая:

Той ме настанява на злачни пасбища

и ме води на тихи води.

Подкрепя душата ми,

насочва ме по пътя на правдата заради своето име.

Да тръгна и по долината на смъртната сянка,

няма да се уплаша от злото,

защото Ти си с мене. (Псалтир, псалм 23)

26. Как Соломон съградил дом на Бога

Давид умрял и бил погребан в Йерусалим. Синът му Соломон станал цар на Израел.

Соломон бил мъдър цар. Знаел кое е зло и кое добро. Построил си в Йерусалим палат, но издигнал и дом за Бога – един храм. Там занесъл Светия ко­ вчег. В деня на освещаването на Светия храм Соло­мон се молел така: «Господи, Боже мой! Ти ни беше обещал, че в този свят храм искаш да си близо до нас. Чуй моята молитва. Чуй всички, които в този дом отправят молитви към Теб. Чуй гласа ни и опро­ сти греховете ни.»

Соломон не трябвало да води войни като баща си Давид. Той сключвал договори с другите народи, заменяйки живия Бог с едно мъртво изображение. ( III Книга Царства, гл. 12; Изход, 32-34)

30. Всемогъщият Бог

Царете на Израел често забравяли за Бога и съюза с Него. Бог обаче спазвал завета. Той из­ пращал на царете и народа мъже, които говорели от негово име – това били пророците.

Цар Ахав бил от ония, които се покланяли на бога Ваал. Илия бил Божи пророк. Той отишъл при цар Ахав и му рекъл: Аз служа на Бога Израилев и Той е всемогъщ Бог. Ти ще изпиташ Неговото могъщество, а с теб и цялата страна, понеже от днес на­ татък от небето не ще падне нито роса, нито дъжд. Сушата ще продължи толкова, колкото аз кажа.»

Илия се побоял от гнева на царя. Той избягал през границата във Финикия. Там заживял при една бедна жена. Тя била вдовица и имала едничък син. Синът й се разболял и умрял. Тогава жената се опла­ кала на Илия: «Ти си приятел на Бога. Ти живееш при мен и Бог ме наблюдава. Той вижда греховете ми и затова ме наказа.» Илия взел умрялото дете и го сложил на леглото си. Навел се над него и се помо­ лил: «Господи, Боже мой, да се върне душата на това момче в него.» Бог чул молитвата на своя пророк и детето оживяло. Илия хванал младежа за ръката и го завел при майка му. ( III книга Царства, гл. 17)

31. Единствения Бог

След две години Бог отново изпратил Илия при цар Ахав. Царят обвинил пророка: «Заради теб це­ лият народ на Израел няма какво да яде!» Тогава Илия му отговорил: «Не аз, а ти и бащиният ти дом сте виновни за голямата суша. Вие презряхте Господ­ ните заповеди и избягахте при Ваал. Пратете сега всички да се съберат заедно на планината Кармил.

Там ще се реши, кой е единственият Бог. Цар Ахав призовал всички. Всички отишли на планината – про­ роците, първосвещениците на Ваал, много израилтяни.

Илия казал: «Изградете жертвеник и поставете на него едно жертвено животно. Помолете се тогава на вашия бог. Може би той ще изпрати огън от небето и ще приеме жертвата ви.» Първосвещениците, жреците и пророците на Ваал построили жертвеник и постави­ ли върху него жертвата. Те се молели от ранна утрин до пладне. От пладне до вечерта викали: «Ваал, чуй ни!» Но напразно се молели те. Нищо не се случило.

Вечерта Илия изградил жертвеник на Бога Израи- лев. Поставил животно върху него и излял отгоре му вода. Тогава казал следната молитва: «Господи, Боже Авраамов, Исааков, Иаковов. Нека познаят днес тия човеци, че Ти си Бога на Израел и че аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи! Чуй ме!» Тогава паднал гръм от небето и жертвата изгоряла. Всички, които били там, се уплашили. Те извикали: «Господ е Бог! Господ е Бог!» Веднага след това се появили облаци и дъжд паднал върху изсъхналата земя. ( III Книга Царства, гл. 18)

32. Как Бог извикал Илия при себе си

Илия разбрал, че Бог иска да го прибере при Себе си. Отишъл в една страна отвъд реката Йордан. Той искал да остане сам. Обаче неговият ученик Елисей не искал да го оставя сам и тръгнал с него. Елисей видял как от небето се спуснал огън и силна вих­ рушка. Вихрушката обхванала Илия и го понесла на­ горе като с огнена колесница.

Когато Елисей се връщал през реката Йордан, той срещнал петдесетте ученика на пророка. Те го запитали: «Къде остана Илия? Искаме да го потърсим.» «Няма да го намерите» – отговорил им Елисей. Три дни го търсели учениците, обаче не го намерили. Върнали се обратно и казали: «Бог е взел при себе си пророка с огнена колесница.» Оттогава народа на Израел вярва, че Бог ще изпрати в края на света отново своя пратеник и вестител Илия на земя­ та. ( IV Книга Царства, гл. 2)

33. Как гладните се наситили

Един мъж отишъл при пророк Елисей и му за­ несъл двадесет ечемичени хляба и една торба със зърно. Елисей казал на слугата си: Дай на човеците да ядат.» Слугата му отговорил: «Как ще се нахранят с това сто души?» Тогава Елисей повторил: «Дай на човеците, нека ядат.» Той им дал, и те се наситили, и останало още, според словото Господне. ( IV Книга Царства, гл. 4,42-43)

34. Как Бог дал знак на своя народ

По времето, когато Ахав царувал в Йерусалим, други двама царе му обявили война. Те обсадили Йе­ русалим с войските си. Разтреперал се от страх ца­ рят, разтреперал се и народът – така, така, както тре­ перят дърветата в гората, когато има буря. Цар Ахав отишъл на водопровода, за да го прове­ ри. И пророк Елисей отишъл там. Той предал на царя едно поръчение на Бога: «Внимавай и бъди спо­ коен, не се плаши. Другите двама царе кроят зло срещу теб. Бъди на страната на Бога и той ще те за­ криля.» Елисей му казал още: «Бог иска да ти даде знак, за да бъдеш сигурен в Неговата помощ.» Но Ахав отказал: «Аз не искам да моля Бога за един знак.» Тогава Елисей му рекъл: «Ето, Девицата ще зачене и ще роди син, и ще го нарекат Емануил, което означава – Бог е с нас.» (Исай, гл. 7)

35. Пророкът Амос обвинява

Така рекъл Бог: «За три престъпления на Иуда и за четири няма да то пощадя, защото отхвърлиха за­ кона на Господа и наредбите му не спазиха, и идоли­ те, след които ходеха бащите им, ги отклониха от пътя. И ще пратя огън върху Иуда – и той ще погълне дворците иерусалимски.»

Бог рекъл: «За три престъпления на Израиля и за четири няма да го пощадя, защото продават праве­ ден за сребро и сиромаха – за чифт сандали. Жадуват да видят земния прах върху главата на сиромаха, и пътя на кротките изкривяват.»

«Ето, Аз ще ви стегна, както се стяга кола, нато­ варена със снопи, – и бързият не ще има сила да избя­га, якият не ще издържи якостта си и храбрият не ще спаси живота си.» (Амос, гл. 2)

36. Еремия предупреждава за Божиего наказание

Народът, който живеел в съюз с Бога, не бил го­ лям. Войските му не можели да се сравнят с армиите на силните народи. Те не могли да устоят на асирий- ците, които завзели страната и прогонили мнозина в чужди страни. Вярващите прозрели в тази участ Божие наказание, така, както Той ги заплашил чрез пророците си.

Еремия предупреждавал в Йерусалим: «Вече два­ десет и три години съм пророк на Бога. Разгласявах всички негови слова. Вие обаче не ги чухте. Казвах ви: отвърнете се от лошия път и от лошите дела и жи­ вейте в земята, която Господ даде вам и на вашите отци вовеки. Но вие не ме послушахте. Затова казва Господ: Аз ще пратя и ще доведа всички северни пле­ мена и ще пратя вавилонския цар Навуходоносор и ще го доведа против тая земя и против жителите й и против всички околни народи. Той ще опустоши вашата страна. Вие ще трябва да служите на царя на Вавилон.»

Точно така се случило. Навуходоносор обсадил с армията си града Йерусалим. Скоро след това вътре и хляб не можело да се купи. Настанал голям глад. Тогава вавилонците пробили дупки в стената. Нахлу­ ли в града, изгорили храма, царския дворец и голе­ мите къщи. Съборени били стените на Йерусалим. Свещените съдове били плячкосани от вавилонците. Всички знатни граждани и занаятчиите трябвало да отидат на заточение във Вавилон. В родината остана­ли само бедните хора – земеделците и лозарите. (Ере­ мия, гл. 25; 52)

37. Бог иска да прости на своя народ

Бог говорел на своя народ чрез пророк Иезекиил: «Понеже вие Ми изневерихте, понеже не чухте Моята дума и нарушихте Моите заповеди, затова и изгубих­те страната си и трябва да живеете в изгнание. Но ва­ вилонците казват за вас: това ли е народа на Госпо­да, те ли излязоха от Неговата земя? Те се подигра­ ват с вас и с Мен. Затова ще ви взема от народите, сред които обезславихте името Ми. Ще ви превърна в нови човеци, които наистина ще Ми служат. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя дух и ще направя да хо­ дите в Моите заповеди. И ще живеете на земята, коя­ то дадох на отците ви, и ще бъдете мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог. (Иезекиил, гл. 36,20-28).

38. Завръщане в родината от Вавилон

Около четиридесет години трябвало да останат във Вавилон прокудените от Иуда и Йерусалим изг- наници. Вавилон бил завладян от персийския цар Кир. Той разгласил из цялото си царство: «Господ, Богът на небето, ми даде власт над всички царства на земята. Той ми заръча да изградя отново негов храм в Йерусалим. Всеки, който е от Божия народ, трябва да се върне в Йерусалим. Нека там отново се изгради храм.»

Тогава възстанали всички, подбудени от Божия дух. Техните съседи им дали злато и сребро, добитък и други подаръци. Цар Кир се съгласил да бъдат върнати свещените съдове, които Навуходоносор плячкосал от храма и отнесъл във Вавилон. ( I Книга Едра, гл. 1)

39. Една песен на завърналите се в родината

Когато Господ връщаше Слоновите пленници,

ние като че сънувахме;

тогава устата ни бяха пълни с веселие,

а езикът ни – с пение;

тогава между народите се говореше:

«велико нещо извърши Господ над тях!»

Велико дело извърши Господ над нас:

ние се радвахме. (Псалм 125)

Коментарите са забранени.