40. Юдейският народ
Родовете, които се върнали от вавилонаската чуж бина, били от племето Иуда – живеели в и около Йе русалим. Те станали ядката на юдейския народ. Искали да живеят така, както са живели техните бащи. Не както по-рано. Вавилонците били заселили чужденци в и около Йерусалим. Те живеели според собствените си обичаи и почитали собствените си богове.
Стената, която преди защищавала Йерусалим, била разрушена. Построеният от Соломон свещен храм представлявал куп развалини. Юдеите съградили отново домовете си и стената около Йерусалим. На втората година след завръщането си те положили основите на втори храм.
Юдеите живеели отново в страната си. Тя обаче била част от голямото царство на чужди царе. Те изпращали в Йерусалим свои войници, свои бирници за данъците и свои наместници. По едно време чужден ците се опитали да отклонят юдеите от вярата на Ав- раама. Това станало при царуването на един чужд цар, който искал да накара всички свои поданици да следват неговия начин на живот, да вярват и да слу жат на неговите богове.
През тези векове иерусалимските първосвещеници събирали свещените предания и традиции. Набожни те и благочестиви хора спазвали точно законите и за поведите. Те се учели да познаят Бога и да разберят Неговия завет. Надявали се, че ще дойде царя, осво бодителя, който Бог обещал на своя народ. Юдеите били преследвани и изтезавани. Но даже преди смъртта си те изповядвали вярата си в живия Бог, който спасявал вярващите в Него и чрез смъртта. (Ездра, Неемия, Макавеи)
41. Как Иов поискал обяснение от Бога
Иов бил богоязлив човек. Вярвал в Бога и избяг вал злото. Той бил богат човек. Имал седем сина, три дъщери, много овце и камили, волове и ослици. За Иов не било трудно да вярва в Бога, който му дал всичко това.
И ето че Бог подложил Иов на изпитание. Банди от разбойници нападнали стадата на Иов. Убили па стирите и откраднали животните. Иов не се разгне вил. Той вярвал в Бога. След това му се случило дру го нещастие. Синовете и дъщерите му се хранели на масата, когато върху къщата връхлетяла вихрушка. Те загинали под развалините. Когато Иов научил за нещастието, рекъл: «Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Както бе угодно на Господа, тъй и стана. Да бъде благословено името Господне.»
Иов бил сполетян от още по-лоши страдания. Той се разболял от проказа. Цялото му тяло се покрило с язви. Богатият Иов седял върху бунището и се чешел с един чиреп. Жената на Иов отишла при мъжа си и му казала: «Все още си твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!» Но Иов й отговорил: «Гово риш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?»
Иов имал трима приятели. Когато те чули за неговото нещастие, отишли при него, за да го утешат. Щом го видели така нещастен, те се разплакали. Останали с него седем дни и седем нощи. Никой дума не продумвал, понеже виждал, че страданието на Иов е голямо. Тогава Иов издигнал глас към Бога и започнал да спори с Него. Той се оплаквал от страданията си и обвинявал Бога, който изпратил толкова нещастия на един невинен човек.
Приятелите на Иов се уплашили. Те искали да защитят Господа и рекли: «Как можеш да обвиняваш Бога? Всеки знае, че той е справедлив. Възнагражда ва доброто и наказва злото. Нямаше да изпрати тези страдания, ако ти не си беше спечелил това наказа ние.» Обаче Иов бил упорит. Държал на своето и пои скал от Бог да му обясни защо той, набожният и бла гочестив човек, трябвало да изживее подобни страда ния.
Дълго време говорили приятелите, за да убедят Иов, че не е прав, тъй като Бог не може да бъде не справедлив. Обаче Иов не отстъпвал. Той искал да разбере защо Бог се отплаща на верността със зло. Бог отговорил на Иов по време на една буря. Той рекъл: «Кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? Къде беше ти, когато полагах ос новите на земята? Ти ли беше този, който раздели земята от морето? Ти ли определи вашето време за ден и нощ? Ти ли издигна небесните тела в небето? Ти ли даваш на животните да ядат?» Иов слушал въпросите. Не знаел какво да отговори. Разбрал, че Бог е необозримо велик. Толкова велик, че трябва да Му се доверяваме, даже тогава, когато не разбираме намеренията Му.
Иов отговорил на Господа: «Сега зная, че Ти
всичко можеш и намерението ти не може ла бъде спряно. Аз говорих за неща, които не разбирах, за чудни за мен дела, които не знаех. Само бях чувал за Теб; сега обаче очите ми Те виждат – затова аз се отричам и разкайвам за думите си. (Иов)
42. Как Йона познал Бога
Бог рекъл на своя пророк Йона: «Стани и иди в Ниневия, столицата на асирийското царство и кажи на всички, които живеят там, че Моето наказание ще ги сполети.» Йона обаче не искал да ходи в Ниневия. Той избягал и се качил на един кораб, който трябва ло да отплава надалеч. Искал да бъде далеко от Бога.
Господ обаче изпратил силна буря в морето. Тя клатушкала кораба насам-натам. Всички се уплашили. Всеки се молел на своя бог. Йона спял на дъното на кораба. Капитанът го събудил: «Защо спиш? Стани, извикай към своя Бог, може би той ще ни спаси.» Моряците говорели помежду си: «Нека хвърлим жребий, за да узнаем, кой е виновен за това нещастие.» Жребият се паднал на Йона. Той им рекъл: «Хвърлете ме в морето, така вие ще бъдете спасени. Знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.» Моряците гребели с всичка сила. Те обаче раз брали, че няма да могат да се справят с бурята. Тога ва се помолили: «Молим те, Господи, да не загинем заради душата на тоя невинен човек.» След това взели Йона, та го хвърлили в морето. Морето веднага се успокоило.
Господ изпратил една голяма риба (кит), която глътнала Йона. Три дни и три нощи прекарал той в корема на кита. Там отправял молитви към своя Господ Бог. Тогава китът изплувал на брега и изхвърлил Йона навън. Бог пак му наредил: «Стани, иди в големия град Ниневия. Разгласи там всичко, което Аз ти заповядах.» Йона отишъл в Ниневия и се провикнал: «Още четиридесет дни – и Ниневия ще бъде разрушена.»
Жителите на града послушали Йона. Те вярвали в Бога. Започнали голям пост, облекли дрехите на по каянието. Всички участвували: големите и малките, богатите и бедните – целият народ. Бог видял покаянието на ниневийските жители и отвръщането им от лошия път. Той отменил заплахата си. Йона много се огорчил от това и възнегодувал. Помолил се той на Господа и рекъл: «О, Господи, аз не исках на отивам в Ниневия, защото знаех, че ти си Бог благ и ми лосърден и съжаляваш за бедствието. Вземи душата ми, защото по-добре да умра, отколкото да живея.»
Йона напуснал града и се отправил на изток, на правил си там сенница и седнал под нея, за да види какво ще стане. Бог направил да израстне рицинов храст, за да има сянка над главата на пророка. Йона -много се зарадвал на това растение. През нощтта обаче един червей подгризал корените на растението и то изсъхнало. Слънцето приличало силно и Йона изнемогвал. Тогава той рекъл: «По-добре да умра.»
Но Бог запитал Йона: «Тебе ти е жал за растението, което за една нощ израсна и изсъхна. Аз ли да не пожаля Ниневия, с многобройните й деца и добитък?» (Йона)
43. Господството на Бога
Пророк Даниил описал онова, което Бог му из пратил като съновидение: «Бяха поставени престоли и седна Старият по дни. Облеклото Му беше бяло като сняг, и косите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колената му – като пламтящ огън. Огнена река излизаше и мина ваше пред него. Хиляди, хиляди Му служеха, а десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него.
Гледах в нощните видения и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човечески. Той дойде до Стария по дни и бе доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Владичествого Му е вечно, царството Му няма да се разруши. (Даниил, гл. 7,9-14)
44. Една песен за Божия слуга
Един пророк изпял песента за слугата, който във всичко изпълнявал Божията воля. Чрез послушание то идва Божията справедливост и нейното спасение за земята.
«Ето, Моят Отрок, когото държа за ръка. Моят Избранник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа духа Си върху Него и Той ще възвести исти ната на народите. Няма да викне, нито да възвиси гласа Си и няма да Го чуят по улиците; няма да строши пречупената тръстика, тлеещият лен няма на угаси. Ще произвежда съд на истината. Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди съд. Народите ще се уповават на Неговото име. (Исаия, 42,1-4)
45. Новият Божи свят
Така говорел Господ Бог: «Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменават. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя. Няма вече да се чува глас от плач и глас от писък в Йерусалим. Няма да има малолетен или старец, който да не достига пълните си дни. Това, което изработвате, няма да ви бъде отнемано. И преди да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще го ворят, и Аз вече ще ги чуя. Вълк и агне ще пасат заед но, лъвът ще яде слама като вол. Никой няма да върши зло. Никой никому не ще причинява зло и вре да.» (Исаия, 65,17-25)
