В очакване на месията

40. Юдейският народ

Родовете, които се върнали от вавилонаската чуж­ бина, били от племето Иуда – живеели в и около Йе­ русалим. Те станали ядката на юдейския народ. Искали да живеят така, както са живели техните бащи. Не както по-рано. Вавилонците били заселили чужденци в и около Йерусалим. Те живеели според собствените си обичаи и почитали собствените си богове.

Стената, която преди защищавала Йерусалим, била разрушена. Построеният от Соломон свещен храм представлявал куп развалини. Юдеите съградили отново домовете си и стената около Йерусалим. На втората година след завръщането си те положили основите на втори храм.

Юдеите живеели отново в страната си. Тя обаче била част от голямото царство на чужди царе. Те изпращали в Йерусалим свои войници, свои бирници за данъците и свои наместници. По едно време чужден­ ците се опитали да отклонят юдеите от вярата на Ав- раама. Това станало при царуването на един чужд цар, който искал да накара всички свои поданици да следват неговия начин на живот, да вярват и да слу­ жат на неговите богове.

През тези векове иерусалимските първосвещеници събирали свещените предания и традиции. Набожни­ те и благочестиви хора спазвали точно законите и за­ поведите. Те се учели да познаят Бога и да разберят Неговия завет. Надявали се, че ще дойде царя, осво­ бодителя, който Бог обещал на своя народ. Юдеите били преследвани и изтезавани. Но даже преди смъртта си те изповядвали вярата си в живия Бог, който спасявал вярващите в Него и чрез смъртта. (Ездра, Неемия, Макавеи)

41. Как Иов поискал обяснение от Бога

Иов бил богоязлив човек. Вярвал в Бога и избяг­ вал злото. Той бил богат човек. Имал седем сина, три дъщери, много овце и камили, волове и ослици. За Иов не било трудно да вярва в Бога, който му дал всичко това.

И ето че Бог подложил Иов на изпитание. Банди от разбойници нападнали стадата на Иов. Убили па­ стирите и откраднали животните. Иов не се разгне­ вил. Той вярвал в Бога. След това му се случило дру­ го нещастие. Синовете и дъщерите му се хранели на масата, когато върху къщата връхлетяла вихрушка. Те загинали под развалините. Когато Иов научил за нещастието, рекъл: «Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Както бе угодно на Господа, тъй и стана. Да бъде благословено името Господне.»

Иов бил сполетян от още по-лоши страдания. Той се разболял от проказа. Цялото му тяло се покрило с язви. Богатият Иов седял върху бунището и се чешел с един чиреп. Жената на Иов отишла при мъжа си и му казала: «Все още си твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!» Но Иов й отговорил: «Гово­ риш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?»

Иов имал трима приятели. Когато те чули за не­говото нещастие, отишли при него, за да го утешат. Щом го видели така нещастен, те се разплакали. Останали с него седем дни и седем нощи. Никой дума не продумвал, понеже виждал, че страданието на Иов е голямо. Тогава Иов издигнал глас към Бога и запо­чнал да спори с Него. Той се оплаквал от страдания­та си и обвинявал Бога, който изпратил толкова не­щастия на един невинен човек.

Приятелите на Иов се уплашили. Те искали да защитят Господа и рекли: «Как можеш да обвиняваш Бога? Всеки знае, че той е справедлив. Възнагражда­ ва доброто и наказва злото. Нямаше да изпрати тези страдания, ако ти не си беше спечелил това наказа­ ние.» Обаче Иов бил упорит. Държал на своето и пои­ скал от Бог да му обясни защо той, набожният и бла­ гочестив човек, трябвало да изживее подобни страда­ ния.

Дълго време говорили приятелите, за да убедят Иов, че не е прав, тъй като Бог не може да бъде не­ справедлив. Обаче Иов не отстъпвал. Той искал да разбере защо Бог се отплаща на верността със зло. Бог отговорил на Иов по време на една буря. Той рекъл: «Кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? Къде беше ти, когато полагах ос­ новите на земята? Ти ли беше този, който раздели земята от морето? Ти ли определи вашето време за ден и нощ? Ти ли издигна небесните тела в небето? Ти ли даваш на животните да ядат?» Иов слушал въпросите. Не знаел какво да отговори. Разбрал, че Бог е необозримо велик. Толкова велик, че трябва да Му се доверяваме, даже тогава, когато не разбираме намеренията Му.

Иов отговорил на Господа: «Сега зная, че Ти

всичко можеш и намерението ти не може ла бъде спряно. Аз говорих за неща, които не разбирах, за чудни за мен дела, които не знаех. Само бях чувал за Теб; сега обаче очите ми Те виждат – затова аз се отричам и разкайвам за думите си. (Иов)

42. Как Йона познал Бога

Бог рекъл на своя пророк Йона: «Стани и иди в Ниневия, столицата на асирийското царство и кажи на всички, които живеят там, че Моето наказание ще ги сполети.» Йона обаче не искал да ходи в Ниневия. Той избягал и се качил на един кораб, който трябва­ ло да отплава надалеч. Искал да бъде далеко от Бога.

Господ обаче изпратил силна буря в морето. Тя клатушкала кораба насам-натам. Всички се уплашили. Всеки се молел на своя бог. Йона спял на дъното на кораба. Капитанът го събудил: «Защо спиш? Стани, извикай към своя Бог, може би той ще ни спаси.» Моряците говорели помежду си: «Нека хвърлим жребий, за да узнаем, кой е виновен за това нещастие.» Жребият се паднал на Йона. Той им рекъл: «Хвърлете ме в морето, така вие ще бъдете спасени. Знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.» Моряците гребели с всичка сила. Те обаче раз­ брали, че няма да могат да се справят с бурята. Тога­ ва се помолили: «Молим те, Господи, да не загинем заради душата на тоя невинен човек.» След това взе­ли Йона, та го хвърлили в морето. Морето веднага се успокоило.

Господ изпратил една голяма риба (кит), която глътнала Йона. Три дни и три нощи прекарал той в корема на кита. Там отправял молитви към своя Господ Бог. Тогава китът изплувал на брега и изхвърлил Йона навън. Бог пак му наредил: «Стани, иди в големия град Ниневия. Разгласи там всичко, което Аз ти заповядах.» Йона отишъл в Ниневия и се провикнал: «Още четиридесет дни – и Ниневия ще бъде разрушена.»

Жителите на града послушали Йона. Те вярвали в Бога. Започнали голям пост, облекли дрехите на по­ каянието. Всички участвували: големите и малките, богатите и бедните – целият народ. Бог видял покая­нието на ниневийските жители и отвръщането им от лошия път. Той отменил заплахата си. Йона много се огорчил от това и възнегодувал. Помолил се той на Господа и рекъл: «О, Господи, аз не исках на отивам в Ниневия, защото знаех, че ти си Бог благ и ми­ лосърден и съжаляваш за бедствието. Вземи душата ми, защото по-добре да умра, отколкото да живея.»

Йона напуснал града и се отправил на изток, на­ правил си там сенница и седнал под нея, за да види какво ще стане. Бог направил да израстне рицинов храст, за да има сянка над главата на пророка. Йона -много се зарадвал на това растение. През нощтта обаче един червей подгризал корените на растението и то изсъхнало. Слънцето приличало силно и Йона изнемогвал. Тогава той рекъл: «По-добре да умра.»

Но Бог запитал Йона: «Тебе ти е жал за растението, което за една нощ израсна и изсъхна. Аз ли да не по­жаля Ниневия, с многобройните й деца и добитък?» (Йона)

43. Господството на Бога

Пророк Даниил описал онова, което Бог му из­ пратил като съновидение: «Бяха поставени престоли и седна Старият по дни. Облеклото Му беше бяло като сняг, и косите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колената му – като пламтящ огън. Огнена река излизаше и мина­ ваше пред него. Хиляди, хиляди Му служеха, а десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него.

Гледах в нощните видения и ето, на небесни обла­ци идеше сякаш Син Човечески. Той дойде до Стария по дни и бе доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Владичествого Му е вечно, царството Му няма да се разруши. (Даниил, гл. 7,9-14)

44. Една песен за Божия слуга

Един пророк изпял песента за слугата, който във всичко изпълнявал Божията воля. Чрез послушание­ то идва Божията справедливост и нейното спасение за земята.

«Ето, Моят Отрок, когото държа за ръка. Моят Избранник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа духа Си върху Него и Той ще възвести исти­ ната на народите. Няма да викне, нито да възвиси гласа Си и няма да Го чуят по улиците; няма да строши пречупената тръстика, тлеещият лен няма на угаси. Ще произвежда съд на истината. Няма да от­слабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди съд. Народите ще се уповават на Неговото име. (Исаия, 42,1-4)

45. Новият Божи свят

Така говорел Господ Бог: «Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменават. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя. Няма вече да се чува глас от плач и глас от писък в Йерусалим. Няма да има малолетен или старец, който да не достига пълните си дни. То­ва, което изработвате, няма да ви бъде отнемано. И преди да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще го­ ворят, и Аз вече ще ги чуя. Вълк и агне ще пасат заед­ но, лъвът ще яде слама като вол. Никой няма да върши зло. Никой никому не ще причинява зло и вре­ да.» (Исаия, 65,17-25)

Коментарите са забранени.