Иисус поучава: За живота с Бога и човеците

68. Кому Бог дарява вечен живот?

Един законник искал да постави Иисус на изпита­ ние. Той попитал: «Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?» Иисус го запитал: «В закона що е писано?» Той отговорил: «Възлюби Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичката си сила; обичай ближния си като себе си.» Иисус му рекъл: «Право говориш. Тъй постъпвай и ще постигнеш живот вечен.» Но законникът не оста­ нал напълно доволен от отговора и попитал: «А кой е моят ближен?»

Тогава Иисус разказал следното: «Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на раз­бойници, които го съблякоха, нараниха го и си зами­ наха, като го оставиха полумъртъв на земята. Случайно един свещеник слизаше по тоя път и, като видя, отмина. Също и един левит, като стигна до мястото, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили. Превърза му раните, след това го качи на добичето си и го откара в страноприемницата. Там се погрижи за него. На другия ден, като си заминаваше, извади пари, даде ги на съдържателя и му рече: по­ грижи се за него; ако похарчиш повече, на връщане аз ще ти заплатя.»

Иисус запитал учения законник: «Какво мислиш за това? Кой от тримата мислиш, че е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?» Закон-

никът отговорил: «Милостивият.» Тогава Иисус му казал: «Иди и ти прави съшо така.» (Лука, гл. 10,25-37)

69. Кого Бог ще приеме в своето царство?

Иисус казал: «Когато отново дойде Син Човечески, пред Него ще се съберат всички народи. Тогава Той ще отсъди и ще раздели хората – така, както пастир отлъчва овци от кози. И ще постави ов­ цете от дясната Си страна, а козите – от лявата.

Тогава ще каже на ония, които са от дясната Му страна: «Елате вие, благословените от Отца Ми. На­следете царството, приготвено за вас от сътворение­ то на света. Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях и ме напоихте; странник бях, и Ме при­брахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме по­ сетихте; в тъмница бях, и ме споходихте.» Тогава пра­ ведните ще кажат: «Господи, кога сме извършили всичко това?» И Той ще им отговори: «Истина ви казвам, това, което сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили.» Тогава ще каже на ония, които са от лявата стра­ на: «Това, което не сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.» (Ма- тей, 25,31-45)

70. За грешката на богатия земеделец

Иисус предупреждавал всички, които били с Него: «Внимавайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това, да преумножа- ва имотите си.» И им разказал следната притча: «На нивата на един богат човек израснала богата рекол­ та. И той си мислел: «Какво да направя? Няма къде да събера плодовете. И рече: «Ще съборя житниците и ще построя по-големи. Така ще събера всичките си храни. Тогава ще си кажа: сега имам много храна, приготвена за много години. Ще мога да почивам, да ям, да пия и да се веселя. Бог обаче рекъл на този

човек: «Безумецо, нощес ще ти поискат душата. Това що си приготвил, кому ще остане?» И Иисус рекъл: «Така става с всеки, който къбира имане за себе си на не богатее пред Бога. (Лука, гл. 12,15-21)

71. За изгубената овца

Мнозина митари и грешници идвали при Иисус да Го слушат. Фарисеите и книжниците роптаели и каз­ вали: «Той приема грешници и яде с тях.»

Тогава Иисус им разказал една притча: «Предста­ вете си, че един човек има сто овци. Ако изгуби дори само една от тях, тогава той няма ли да остави девет­ десет и деветте в пустинята и няма ли да тръгне да търси загубената, докато не я намери? А като я на­ мери, вдига я на раменете си радостен. И като се при­ бере у дома, свиква приятели и съседи и им казва: «Порадвайте се с мене, защото си намерих изгубена­та овца!» Накрая Иисус казал: «Така е и на небето. Повече радост ще има за един каещ се грешник, от­ колкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.» (Лука, гл. 15,1-7)

72. За добрия пастир

Иисус казал: «Аз съм добрият пастир: добрият пастир е готов да умре за овцете си. А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, е готов вина­ ги да бяга, когато види вълк насреща си. Така вълкът разграбва и разпръсва стадото. Наемникът бяга, защото работи за пари, него не го е грижа за овцете. Аз съм добрият пастир. Познавам Моето стадо, а и то познава Мен. Аз съм готов да умра за моите овци.»

Юдеите, като чули тези думи, започнали да се ка­ рат: Мнозина казвали: «Бяс говори чрез Неговата уста; Той не е на себе си.» Други казвали: «Това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?» (Йоан, 10,11-14; 19-21)

73. Притчата за блудния син

Иисус разказал следната притча: «Един човек имал двама сина. По-младият от тях рече на баща си: «Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.» По-младият син събра всичко и отиде в далечна страна. Там прахоса имота си, защото искаше да се наслади на живота. След като пропиля всичко, натъпи голям глад в оная страна. Младият човек изпадна в нужда и отиде при един богат селянин, молейки го да го приеме на работа. Той го изпрати на полето да пасе сви­не. Младежът беше гладен и с удоволствие щеше да яде рожковете, които даваха на свинете за храна. Но никой не му даваше. Тогава той започна да обмисля положението си: «Колко наемници на баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе. Дай ми да работя като един от наемниците.»

Той отиде при баща си. Още докато бил далеч, баща му го видя, затече се насреща му и го пригърна. А синът му рече: «Татко съгреших против небето и пред тебе. Не съм вече достоен да бъде твой син.» А бащата рече на слугите си: «Нека отпразнуваме зав­ръщането на сина, защото моят син беше мъртъв, но оживя; изгубен беше, но се намери.»

Когато по-старият му син се завърна от нивата, той дочу музика и весело оживление. Попита едного от слугите: «Що е това?» И той му отвърна: «брат ти си дойде и баща ти празнува с приятели, защото го прие здрав.» Тогава по-старият син се разсърди и не искаше да влезе в къщата. Баща му излезе навън да го кани. Но синът каза на баща си: «Ето, аз толкова години ти служа, а на мене никога дори едно козле не си дал, за да мога да се повеселя с приятелите си.» А баща му отговори: «Чедо, ти винаги си бил с мен. Всичко мое е и твое. Днес трябваше да се зарадваме и да се повеселим, защото твоят брат беше мъртъв, и оживя; изгубен беше, и се намери.» (Лука, гл. 15.11-32)

74. За богатия и бедния Лазар

«Имало едно време един богат човек, който се обличаше в прескъпи и великолепни дрехи и имаше всичко, каквото пожелаеше. Пред вратата на къщата-та му постоянно лежеше един сиромах на име Лазар. Той имаше струпеи по цялото тяло. Беше толкова гладен, че охотно се хранеше с отпадъците и трохите, които падаха на земята от трапезата на богаташа. Псета идваха да му ближат раните.

Когато Лазар умря, един ангел дойде и го занесе при Авраам на небето. Богаташът също умря и го погребаха. Той отиде в ада, където много се мъчеше. Като подигна очите си нагоре, той видя видя далече горе Авраам и Лазар, приютен до него. Тогова изви­ ка: «Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Ла­ зар да номокри края на пръстта си във вода и да ми разхлади език, защото се мъча в този пламък.» Но Авраам му отговори: «Чедо, спомни си, че ти вече получи доброто си приживе. Лазар пък обратно – по­ лучи злото. Затова той сега се утешава тук, а ти се мъчиш. Между нас зее голяма пропаст, така че никой не може да премине оттук при вас, нито оттам към нас.»

Богатият човек рече: «Моля ти се тогава, отче, прати Лазар в бащината ми къща. Защото имам пе­ тима братя, да им разкаже, та да не дойдат и те в това място на мъката.» Авраам му рече: «Имат запо­ ведите на Мойсей и пророците; нека ги слушат.» Бо­ гатият помоли още веднъж: «Наистина, те имат запо­ ведите на Мойсей и пророците, но вси пак, ако някой от мъртвите отиде при тях, те ще се покаят.» Тогава Авраам му рече: «Ако те не слушат Мойсей и проро­ ците, дори и един от мъртвите да възкръсне, те пак няма да се убедят.» (Лука, гл. 16,19-31)

75. За един, който се мислел за праведник и за един мигар

Веднъж Иисус срещнал неколцина фарисеи, които мислели, че изпълняват всички заповеди на Бога и за­това можели да се отнасят с пренебрежение към оста­ налите хора. На тях Иисус разказал следната притча:

«Двама души влязоха в храма да се помолят: еди­ ният фарисей, а другият – митар. Фарисеят като застанал на колене, започнал да се моли така: «Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци: граби- тели, неправедници, прелюбодейци. Не съм и като този митар там. Аз постя два пъти в седмицата и да­ вам десятък за храма…»

Митарят стоеше надалеч. Той беше навел глава, удряше се в гърдите и казваше: «Боже, бъди мило­ стив към мене, грешника.» Тогава Иисус рекъл: «Каз­ вам ви, че този митар отиде у дома си оправдан по­вече от фарисея.» (Лука, гл. 18,9-14)

76. Как един слепец повярвал

Иисус се приближил до околностите на града Ие- рихон. Един слепец седял край пътя и просел. Като чул да минава край него народ, попитал: «Какво ста­ ва?» Отговорили му, че Иисус от Назарет идва в града. Тогава слепецът завикал: «Иисусе, Сине Дави-

дов! Помилуй ме!» Хората, които вървели пред Ии-сус, го смъмрили: «Млъкни! Не говори!» Но той ви- каз още по-високо: «Сине Давидов! Помилуй ме!»

Иисус се спрял и заповядал да Му доведат слепе­ ца. И когато той се приближил до Него, Иисус го по­ питал: «Какво искаш да направя за тебе?» Слепецът отговорил: «Господи, искам да прогледна!» И Иисус му рекъл: «Прогледни, твоята вяра те спаси.» От този момент слепецът вече можел да гледа. Той тръгнал след Иисус и славел Бога. И целият народ, като ви­ дял това, възхвалил Бога. (Лука, гл. 18,35-43)

77. Как Закхей променил живота си

Иисус минавал през града Иерихон, където жи­ веел Закхей, началник на всички митари. Той бил много богат човек и имал голямо желание да види Иисус, но не можел да премине през народа, защото бил нисък на ръст. Затова изтичал напред и заел място, покрай което Иисус трябвало да мине. Там се

покачил на едно смокиново дърво. Когато Иисус приближил до това място, спрял се, погледнал наго­ ре и казал: «Закхей, слез от дървото, защото днес трябва да бъда у дома ти.»

Закхей бързо слязъл от дървото. Той много се за­ радвал, че Иисус поискал да му гостува. Обаче други­ те, като видели това, зароптали и казали: «Отби се при грешен човекъ» А Закхей застанал и казал на Ии- суса: «Господи, ето – давам половината от имота си на сиромасите. Ако от някого съм взел несправедли­ во, ще се отплатя четворно.» Иисус му рекъл: «Днес ти и твоето семейство се спасихте. Защото Аз дойдох да потърся и да спася загубеното.» (Лука, гл. 19,1-10)

Коментарите са забранени.