Умрял – Погребан – Възкръстнал

78. Иисус отива за Пасха в Йерусалим

Няколко дни преди празника Пасха Иисус казал на неговите дванадесет апостоли: «Ние отиваме в Йе­русалим. Там Аз ще бъда предаден на първосвещени- ците и книжниците. Те ще Ме осъдят на смърт и ще Ме предадат на езичниците. Те ще Ме поругаят, ще Ме бичуват, ще Ме оплюят и ще Ме убият. И на тре­ тия ден ще възкръсна.» (Марко, гл. 10,32-34)

Когато стигнали околностите на града, Иисус из­ пратил напред двама от учениците си: «Идете в село­ то насреща. Там ще намерите вързано магаренце, което никой човек не е възсядал. Отвържете го и го докарайте тук. И ако някой ви рече: «защо правите това?», отговорете му: «Животното е потребно на Господа, Той веднага ще го върне обратно.» Двамата апостоли отишли в селото и намерили всичко, както им бил казал Иисус. Докарали животното при Него.

Иисус възседнал магаренцето и се отправил към Йерусалим. Хората, които вървели по пътя пред Не­ го, постилали дрехите си пред Иисус като разкошен килим.

Други пък сечели клони от дърветата и ги разстилали по пътя. Множеството, което вървяло с Иисуса, викало: «Осанна! Благословен да бъде идещият в името Господне. Благословено да бъде царството на отца ни Давид. Осанна във висините!» (Марко, гл. 11,1-10)

79. Как ученикът Иуда предал своя Господ

Два дни преди празника Пасха първосвсщениците и книжниците се срещнали. Те търсели удобен случай да уловят с измама Иисус и да го убият. Говорели помежду си, че това не бивало да става по време на празника, за да не настане смут сред народа.

Един от дванадесетте апостоли, Иуда Искариот, отишъл при първосвещениците и им казал: «Аз съм готов да ви предам Иисуса.» Те се зарадвали на това известие и му обещали възнаграждение за стореното – тридесет сребърника. От този момент Иуда търсел удобно време да предаде Иисус. (Марко, гл. 14,1-2, 10-11)

80. Тайната вечеря

В деня, когато народът на Израел по традиция за- колвал пасхалното агне, Иисус казал на Петър и Йоан: «Идете в града, там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, в коя­ то ще влезе. И кажете на стопанина на къщата: «Учителят пита, де е стаята, в която ще ям пасхата с учениците си?» И той ще ви покаже една стая.» Двамата отишли и намерили всичко, както Иисус им бил казал. Така успели да приготвят пасхата.

Вечерта Иисус седнал на трапезата с дванадесетте си апостоли. Тогава той им рекъл: «От сърце поже­ лах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам. Поне­ же, казвам ви: няма вече да я ям, докато не настъпи царството Божие.» И като взел хляба, благодарил на Бога, разчупил го и им дал да ядат, казвайки: «Взе­ мете и яжте всички от този хляб; това е Моето тяло, което се дава за вас.»

Взел също и чашата след вечеря, като рече: «Взе­ мете и пийте всички; това е чашата на Новия и вечния завет, Моята кръв, която за вас се пролива. И правете това в моя памет.» (Лука, 22,7-20)

81. Знакът на Иисусовите ученици

След вечерята Иисус говорел на учениците си кол­ ко ги обича – и колко те трябва да се обичат един друг. Иисус станал и се препасал с една ленена кърпа. След това напълнил един леген с вода и започнал да мие нозете на учениците си. Симон Петър обаче не искал да приеме това. Той се възпротивил и казал: «Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?» Иисус му от­ говорил: «По-късно ще разбереш това, което днес върша за теб.» Но Петър продължил да се противи: «Ти никога няма да омиеш нозете ми.» Тогава Иисус казал: «Ако Аз не те омия сега, ти не Ми принадле­ жиш». Симон Петър му отвърнал: «Господи, тогава измий ми не само краката, по и ръцете, и главата.»

След това Иисус отново седнал на трапезата и ка­зал на учениците си: «Разбрахте ли какво направих? Вие ме наричате Учител и Господ – и добре казвате, понеже Съм такъв. И тъй като Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото Аз ви дадох пример как да се обичате. Обичайте се един други. Така, както Аз ви обичах, така и вие трябва да се обичате. Това да бъде вашият знак: ако вие се обичате така, всеки ще забе­ лежи и ще се убеди, че сте Мои ученици. Най – голя­ мата любов притежава този, който е готов да отдаде живота си за своите приятели. Те ще бъдат и Мои приятели. Вършете това, което ви поръчвам и възла­гам.»

Иисус продължил да им говори: «Аз няма да бъда дълго време с вас, но вие не се бойте. Вярвайте в Бо­ га, вярвайте и в Мен. Аз отивам при Моя Отец. При Него подготвям по едно място и за вас. Тогава Аз ще се завърна и ще ви взема с Мен. Така вие ще бъдете завинаги при Мен. Ще се помоля на Моя Отец да ви изпрати един могъщ помощник – Светия Дух. Той е Духът на истината. Той ще ви напомня за всичко онова, което съм ви казвал.» (Йоан, гл. 13-15)

82. Иисус се моли на Елеонската планина

След вечерята Иисус отишъл в една маслинена гора на Елеонската планина. След Него тръгнали и учениците му. Като стигнали на онова място, Иисус им казал: «Молете се да не изпаднете в изкушение.» След това Иисус отишъл навътре в гората – сам, без да бъде плидружаван от учениците. Там Той коле­ ничил и започнал да се моли: «Отче, ако пожелаеш, Ти можеш да ми спестиш страданията и смъртта. Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.»

И понеже се намирал във вътрешна борба, Иисус се молел все по-усърдно. На челото Му избила пот като кървави капки, които падали на земята. Накрая Той станал и се върнал обратно при учениците. Те били заспали, уморени от страх и тъга. Иисус им рекъл: «Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение.»

Докато Иисус разговарял с учениците си, в гората дошла голяма тълпа мъже, водени от Иуда Иска- риот. Той се приближил до Иисус, за да Го целуне за поздрав. А Иисус му рекъл: «Иудо, с целувка ли Ме предаваш?» Когато учениците разбрали, че мъжете искат да хванат и отвлекат Иисус, те Го попитали: «Господи, да те защитим ли!» Един от тях извадил нож и отрязъл дясното ухо на един от слугите на първосвещеника. Иисус обаче им забранил и рекъл: «Спрете се!» Докоснал се до ухото на ранения и го из- церил. След това се обърнал към нападателите си: «С ножове и тояги искате да ме уловите – като разбой­ ник. Всеки ден бях с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашето време и властта на мрака.» (Лука, гл. 22,39-53)

83. Как Петър се отрекъл от своя Господ

Като хванали Иисус, нападателите Го завели в дома на първосвещеника. Петър изчакал известно време и чак тогава тръгнал след тях. В двора горял огън и Петър седнал между тези, които се греели на огъня. Една слугиня го видяла и го познала: «Но и тоя беше с Него.» Петър обаче отрекъл: «Не Го по­ знавам.» След малко друг един го познал и му рекъл: «Ти си един от учениците на Иисуса.» Петър отново отрекъл: «Човече, не съм.»

Един час по-късно трети човек казал: «и тоя беше с Него, защото е галилеец.» Петър обаче рекъл: «Не зная за какво говориш.» Докато още изричал тия ду­ ми, пропял петел. Тогава Петър си спомнил, че Ии­ сус му казал веднъж: «Преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.» Тогава Петър ста­ нал, излязъл навън и горчиво се разплакал. (Лука, гл. 22,54-62)

84. Иисус пред Синедрона

На сутринта се събрали старейшините, първос-вещениците и книжниците. Те Го въвели в Синедро­на, еврейското Събрание, и попитали: «Ако Ти си Спасителят, който Бог беше обещал на народа си, кажи ни.» А Иисус им отговорил: «И да ви кажа, няма да ми повярвате.» Ако пък ви попитам защо ме държите, няма да Ми отговорите, нито ще ме пусне­те. Отсега Син Човечески ще седне отдясно на Бо­жията сила.» Тогава всички рекли: «И тъй, Ти ли си Син Божи?» Иисус им отговорил: «Вие казвате, че съм Аз». Тогава всички извикали: «Какво свидетелст­ во ни трябва още? Ние сами чухме казаното от Не­ говата уста. (Лука, гл. 22,66-71)

85. Иисус предаден на съд пред Пилат

Първосвещеникът завел Иисус при римския гу­ бернатор Пилат Понтийски. Иудеите го обвинили, че подстрекава народа към бунт. «Той твърди, че е Спа­сителя, Царя!» Тогава Пилат попитал Иисуса: «Ти ли си Иудейският Цар?» Иусус му отговорил: «Моето царство не е от тоя свят. Ако царството Ми беше от тоя свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите. Аз съм цар и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината. Всеки, кой­то върви към истината, слуша гласа Ми.» Тогава Пи­ лат Го запитал: «Що е истина?»

А на тези, които обвинявали Иисуса, Пилат рекъл: «Не намирам никаква вина у Него. Вие имате обичай: всяка година по време на Пасха да пускам на свобода един от вашите затворници. Желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?» Тогава всички закрещели: «Не него, пусни Варнава!» Варнава бил един разбой­ ник. Тогава Пилат освободил Варнава и наредил да бичуват Иисус. Войниците изплели трънен венец и Му го сложили на главата. Навлекли Му една пур­ пурна мантия и започнали да Му се подиграват: «радвай се, Царю Иудейски!» И Го биели по лицето.

Пилат извел навън Иисус и рекъл на народа: «Ето Човекът!» Обвинителите Му обаче завикали: «Разпни Го! Разпни го!» Пилат им казал: «Вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.» Иудеи­ те обаче му отговорили: «Ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си на­ прави Син Божи.» Иудеите продължили да настояват. Тогава Пилат се уплашил и осъдил Иисус на смърт: да бъде разшит на кръст. (Йоан, гл. 18,28 – 19,16)

86. Иисус умира на Кръста

Иисус понесъл кръста си извън града, отивайки към мястото, наречено Лобно, а на еврейски – Голго­ та. Там Го разпнали на кръста, а с него и други два­ ма престъпници. Техните кръстове били издигнати от лявата и дясната страна на Иисуса. Пилат написал върху една дъска следния надпис, който бил закован на кръста на Иисус: «Иисус Назорей, Цар Иудейски.»

Първосвещениците се разгневили от това и казали на Пилат: «Промени съдържанието на надписа и на­ пиши: Той твърдеше, че е Цар Иудейски.» Пилат обаче отговорил: «Каквото писах, писах.»

При кръста Иисусов стояли четири жени: майка Му, Мария Клеопова, сестрата на майка Му и Мария Магдалина. Ученикът, когото Иисус най-много обичал, стоял до майка Му. Когато Иисус видял то­ ва, Той казал на майка си: «Отсега нататък той ще е твой син.» А на ученика си рекъл: «Ето майка ти!» От този час ученикът прибрал Мария при себе си и се грижел за нея.

Иисус знаел, че вече всичко е свършено. Тогава рекъл: «Всичко е свършено!» След това навел глава и предал Богу дух. (Йоан, гл. 19,17-30)

87. Погребението на Иисус

Йосиф Ариматейски бил много влиятелен човек. Той бил член на Синедриона и сам очаквал царството Божие. Същата вечер той отишъл при Пилат и го помолил: Разреши ми да взема тялото Иисусово и да го погреба.» Пилат се съгласил Йосиф да получи тялото на мъртвеца. Йосиф купил ленена плащеница, снел Иисусовото тяло от кръста и го положил в един изсечен в скала гроб. След това затиснал входа с голям камък. Две жени – Мария Магдалина и Мария Иосиева гледали къде Го полагат. (Марко, гл. 15,42-47)

88. Известието на Ангела

След като отминал съботния ден, Мария Магда­лина, Мария Иаковова и Саломия купили аромати и миро. Те искали да отидат на гроба, за да помажат тялото Иисусово. Рано сутринта, след изгрев слънце, те отишли на гроба. По пътя говорели помежду си: «Кой ли ще отмести големия камък пред вратата на гробницата?»

Когато пристигнали там, те видели, че камъкът бил отместен. Жените погледнали вътре и видели едиг момък, облечен в бяла дреха, който седял отдяс­ но. Жените много се уплашили. Ангелът обаче им ка­ зал: «Не се плашете! Вие търсите Иисуса Назарееца, Разгнатия. Той възкръсна, няма Го тука. Ето място­ то, дето бе положено неговото тяло. Върнете се обратно и обадете на учениците Му, и особено на Петър, че Той ще ви изпревари на път за Галилея. Там ще Го видите, както ви беше казал.» Тогава же­ ните се обърнали и избягали от гроба, обзети от страх и ужас. Те не разказали никому за случилото се, гонеже се страхували.» (Марко, гл. 16,1-8)

89. Двама ученици срещат Възкръсналия

Същия ден двама Иисусови ученици отивали в едно село, което се казвало Емаус. По пътя те разго- варши за всичко, което се случило в Йерусалим. То­ гава сам Иисус се приближил и тръгнал с тях. Обаче и двамата не Го познали. Той ги попитал: «Какво го­ворите помежду си и защо сте толкова тъжни?» Еди­ ния? от тях, който се казвал Клеопа, отговорил: «Ти наистина ли не знаеш за онова, което стана в Йеруса­ лим?» Иисус отвърнал: «Кое?»

Двамата ученици Му обяснили: «Ние говорим за Иисус от Назарет. Той беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ. Той беше осъден на смъп и Го разпнаха. Ние вярваме, че Той е наш Спа­ сител. Но ето – днес е вече трети ден, откакто стана всичсо това. Днес, в ранна утрин, няколко жени от нашите отишли на гроба, но не намерили Неговото тяло. Те казват, че са видели един ангел, от когото узнали, че Иисус е жив. След това някои от учениците отишли на гроба. Намерили всичко точно така, както женлте го бяха разказали. Но самия Него не видели.»

„Тогава Непознатият казал на двамата ученици: «Нима не сте разбрали нищо от това, което се случи? Не вярвате ли на думите на пророците? Нали тъй трябваше да пострада Месията, за да му даде после Бог славата, силата и живота?» И Той им обяснил какво е написано в Светого Писание за Ме­ сията. Тримата пътника се приближили до селото Емаус. Иисус се престорил, че иска да продължи пътя си. Тогава двамата ученика Го задържали: «Остани с нас! Вечер е. Денят преваля.»

Иисус отишъл с тях в къщата им. По-късно, кога­ то седнал с тях на трапезата, Той взел хляба, благо­словил го, разчупил го им го подал. Тогава очите им се отворили и те познали Господа. След това повече не Го видели. И си казали един другиму: «не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието.»

Още същатата нощ двамата ученика се върнали в Йерусалим. Там намерили събрани единадесетте апо­ столи заедно с много ученици. Те казали на двамата: «Вярно е! Господ е възкръснал. Явил се с на Петър.»

Тогава двамата разказали какво им се било случило по пътя за Емаус и как били познали Иисус, когато разчупвал хляба. (Лука, гл. 24,13-35)

90. Срещата в Йерусалим

Учениците се събрали в Йерусалим. Те се страху­ вали, затова заключили вратата. Изведнъж Иисус за­ станал сред тях и рекъл: «Мир вам!» После им пока­зал раните на ръцете, нозете и ребрата си. Като по­знали Господа, учениците много се зарадвали. А Ии­ сус пак им рекъл: «Мир вам! Както Ме изпрати Моя Отец, тъй и Аз ви пращам.» Той им казал: «примете Светия Дух. На който простите греховете, ще му се простят; на който задържите, ще се задържат.» (Йоан, гл. 20,19-23)

91. Как Господ изпратил апостолите си при
всички народи

Апостолите отишли в Галилея, на планината – та­ ка, както им заповядал Господ. Там те видели Иисус. Поклонили Му се, но някои се усъмнили. Той се при­ ближил и рекъл: «Моя Отец ми даде всичката власт на небето и на земята. Идете при всички народи. На­ правете хората Мои ученици. Кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Светия Дух. Учете ги да пазят всичко, което съм им заповядал. Аз никога няма ди ви оставя сами. Ще бъда с вас през всичките дни до свършека на света.» (Матей, гл. 28,16-20)

Коментарите са забранени.