Иисус остава при нас

92. Раздялата с учениците

Четиридесет дни изминали от Пасхата. През това време Господ се срещал със своите ученици. Казвал им: «Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, което сте слушали от Мен. Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие не след много дни ще бъдете кръщавани със Свети Дух. И ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и във всички страни, чак до края на света.»

След като казал всичко това на учениците си, Той бил повдигнат на облак и възнесен на небето. Учени­ ците гледали към небето като приковани. И ето, че пред тях застанали двама мъже в бели дрехи, които рекли: «Какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде отново и вие ще Го познаете.» (Деяния на апостолите, гл. 1)

93. Новият народ на Бога – Църквата Христова

Щом настанал денят Петдесетница, всички учени­ ци на Иисус се събрали в една къща. Освен тях там имало много мъже и жени. Те очаквали помощника, който Иисус им бил обещал. Внезапно от небето се разнесъл силен шум, като предвестник на силна буря. Цялата къща се изпълнила с този шум. Появили се огнени езици, които се разделили и спрели над всеки­ го от тях. Светият Дух изпълнил всички. Те величае­ ли Бога, величаели и Иисус Христос, Неговия Син.

Множество народ от различни страни бил дошъл в Йерусалим за празника. Пред къщата, където били Иисусовите ученици, се тълпели надошлите хора. Всички се уплашили, понеже всеки от тях слушал учениците да говорят на неговия собствен език. Без­ помощни и объркани, те си казвали един другиму: «какво ли означава всичко това?» Тогава Петър се изправил заедно с единадесетте и им казал: «Чуйте

ме, нека ви бъде известно. Днес тук ще стане наисти­на онова, което пророкът Иоил беше оповестил по поръчение на Бога: «и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всеки човек.» Спом­ нете си за Иисус от Назарет, който дойде по по­ ръчение на Бога и вършеше делата на Бога. И всичко това вие преживяхте заедно. Бог пожертвува Своя Син – вие Го обвинихте и чрез римляните допуснахте да бъде осъден. Той умря на кръста. Вие всички сте свидетели на това. Бог обаче Го възвеличи: Той е Месията.»

Думите на Петър попаднали в сърцата на по­ вечето от присъствуващите. Те попитали: «Братя, какво да направим ние сега?» А Петър им отвърнал: «Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете. Тогава вие ще приемете дара на Светия Дух.» Тези, които приела на драго сърце думите му, се покръстила. В оня ден около три хиляди души се присъединили към общността на Иисуса Христа. (Деяния на апостоли­ те, гл. 2)

94. Живот с Иисуса – Смърт в Негово име

Оттогава насетне апостолите вършели своята от­ дадена на хората благородна мисия в самия град Йе­ русалим. Те лекували болните и доказвали истината за живота и смъртта на Иисуса. Все повече хора се приобщавали към вярата Господня. Първосвещени- ците и книжниците на Израел се стремели по всякакъв начин да направят така, че народът да забрави Иисус. Затова те арестували апостолите, раз­ питвали ги безпричинно и им забранявали да пропо­ вядват учението в името на Иисус Христос. Апосто­лите обаче не се притеснявали и страхували от тази забрана. Стефан, един от първите дякони, бил убит с камъни. Преди да рухне под градушката от камъни, той успял да извика: «Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески, който стои отдясно на Бога. Го­споди Иисусе, приеми духа ми!»

Общността на Иисус била жестоко преследвана в Йерусалим. Всички, които изповядвали вярата, били прогонвани от града. Но където и да отидели, те раз­ гласявали зо всичко онова, което Бог направил за човеците чрез Иисус Христос. Във всички посетени от тях места те създавали Иисусови общности. (Деяния на апостолите, гл. 2-8)

95. Павел Апостол на народите

Павел бил един смирен иудей. Той добре позна­ вал Светото Писание, но бил убеден, че Иисус не може да бъде Спасителят, че Той подвежда народа. Затова Павел вървял от град в град, наказвал и при­ нуждавал онези, които изповядвали Иисусовата вяра, да се откажат от нея. Но когато бил на път за град Дамаск, където искал да проследи, да залови и отве­ де и Йерусалим последователите на Иисус Христос, той преживял едно събитие, което променило изцяло живота му. Изведнъж го озарила светлина от небето. Той паднал на земята и чул глас, който му казал: «Защо ме гониш?»

Павел не знаел какво става с него и попитал: «Кой си Ти, Господи?» Веднага след това Господ отгово­ рил: «Аз съм Иисус, когото ти гониш.» Павел попи­ тал: «Господи, какво искаш да направя?» «Стани, влез в града; и ще ти се каже какво да правиш.» Павел отишъл в Дамаск, там се срещнал с един от Иисусо- вите ученици на име Ананий. Той не можел да повярва, че Павел ще срещне Господа и ще стане Негов ученик. Но Господ казал на Ананий: «Аз избрах Па­ вел и негова грижа ще бъде да понесе името Ми сред всички народи.» Тогава Ананий приел Павел в Иису- совата общност.

От този момент Павел се превърна от противник в проповедник на Христовото учение и вяра. В Да­ маск и в други градове той разгласявал и защищавал Иисус Христос като истински Спасител. Той бил пътуващ проповедник, говорел на иудеите в синагогите. Създавал Иисусови общности. Призовавал всички народи на земята – и гърци, и иудеи – да се присъединят към новия народ на Бога, към Църквата на Иисус Христос.

Павел бил преследван и гонен от град в град. Така стигнал до Гърция. Той пишел послания на общностите, които бил създал. В тях подкрепял Хри­ стовите общини и им припомнял казаното от него. Той говорел за значението на Христовата вяра за цялото човечество, както и за смисъба на изискване­ то да се живее като Христа. Павел бил задържан в Йерусалим и изпратен като пленник в Рим. Там бил осъден и екзекутиран. Той умрял за Иисуса Христос. (Деяния на апостолите, гл. 9-28)

96. Павел пише на общностите

«Защото аз съм уверен, че ни смърт, ни живот, ни ангели, ни власти, нито сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отдалечи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.» (Послание до римля­ ни, гл. 8,38-39)

«Всички сте синове Божии чрез вярата в Иисуса Христа; всички, които в Христа се кръстихте, в Хри­ ста се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободен; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие сте едно в Иисуса Христа.» (По­ слание до галатяни, гл. 4,26-28)

«Винаги се радвайте. Непрестанни се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас во­ лята Божия в Христа Иисуса. Духа не угасяйте. Про­ рочествата не унижавайте. Всичко изпитайте, о доброто се дръжте. Въздържайте се от всякакво зло.» (Първо послание до солуняни, гл. 5,16-22)

«Любовта Христова ни обхваща, когато раз­ съждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. Христос умря за всички ни, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.» (2 Послание до ко-ринтяни, гл. 5,14-15)

«И тъй братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. (2 По­ слание до коринтяни, гл. 13,11)

97. Ние живеем като хора, които нямат никаква надежда

Бог дарява живота. Всяко живо същество по­ лучава живот от Него. Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемедесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест. По-голямата част от живота е мъка и дълбока скръб. Както бързо лети птицата, така преминава и той. (Псалм 89,10)

Всички хора са обречени на смърт. Те питат: смъртта по-силна ли е от Бога? Но вярващите са си­ гурни, че Божият живот е по-силен от смъртта. Него­ вата любов не изоставя никого. В една молитва е ка­ зано това, на което всички се надяват: «Защого Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление. Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженст­ во е в Твоята десница навеки.» (Псалм 15,10-11)

Апостол Павел пише още: «Не искам, братя, вие да знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.» (1 Послание до солуняни, гл. 4,13-14)

Пророците на Израел говорят за «Божия ден». За тях това е деня, в който всички земни сили ще изчезнат, понеже ще дойде Бог, за да събере Своя на­ род и да установи Господството си. «Божият ден» е «Последният ден» на нашия временен свят. През този ден Бог ще промени вселената, заедно с нейната не­ правда, грях, страдание.

В този ден небесата ще се разрушат и разгорелите се стихии ще се стопят. Тогава, според обещанието на Бога, ние ще очакваме ново небе и нова земя, на които ще обитава истината. (2 Послание на Петър, гл. 3,12-13)

Учениците на Христос са били нетърпеливи. Те Го попитали: «Кажи ни, кога ще настъпи Царството Божие?» Иисус им отговорил: «Никой не знае нито деня, нито часа, нито небесните ангели, нито даже Сина Човечески, а само Моят Отец.» (Матей, гл. 24,36; Марко, гл. 13,32)

«Бъдете будни и бдителни, понеже не знаете в кой ден и час ще дойде Вашият Господ.» (Матей, гл. 24,42)

Когато Бога на вселената дойде, за да я довърши, Той ще изправи пред съд както живите, така и умре­ лите. На този съд хората ще разберат, че има само един Господ и само една любов. Те ще признаят, че има само едно нещастие: да бъдеш отлъчен от Него­вата общност; и само едно щастие: Щастието да жи­ вееш в Неговата общност.

Апостол Павел е написал следното: «Бог ни опре­ дели не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос. Той умря за нас, за да живеем ние заедно с Него. (1 Послание до солуняни, гл. 5,9-10)

Иисус казал на един баща, който скърбял за умрелия си син: Не се плаши, само вярвай.» (Марко, гл. 5,36)

98. Новият свят на Бога

Пророкът Йоан видял новия свят на Бога. Той на­ писал следното: «Виждам едно ново небе и едно нова земя. Няма ги вече предишното небе и предишната земя, а също и морето. Аз видях новия Йерусалим на Бога, слизащ от небето. И чух висок глас от небето да говори: «Ето, от сега нататък Бог ще живее с чове­ците. Те ще бъдат Негов народ и Той ще остане зави­наги при тях. Той ще избърше всички сълзи от техни­ те очи. Няма да има повече смърт, нито скръб, нито жалейка, нито каквато и да е беда. Всичко, което беше досега, вече е отминали, изчезнало.» А Се­ дящият на престола рекъл: «Ето, всичко ново Аз творя.» И казал на пророк Йоан: «Напиши, защото тези думи са истински и верни.»

Да, ела и бъди с нас. Господи Иисусе Христе!

Коментарите са забранени.