Хроника на енорията

СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ
“ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО”

В края на ХVІ и началото на ХVІІ в. поради започналата Австро-турска война, Северна България е превърната в лагер на турско – татарски войски. Непрестанните набези и издевателства върху богомилите – бедно и работливо население, ги принуждава отново да потърсят своите бащини огнища и да предприемат ново преминаване на Стара планина, като се настанят в Тракия, където животът е по-спокоен и сигурен. Това се подкрепя и от релациите на католическите владици, които вече са покръстили част от богомилите в Северна България. През 1622 г. Петър Богдан в един доклад пише:
“След няколко години, много от ония павликяни /богомили/, които живеят около Дунава, поради жестокостите на господарите, преминават Стара планина и отиват да живеят в Тракия”. Като първи населени места се споменават селата Калаброво и Ново село. Едва по-късно се споменава и за села като Даваджово и Калъчлии.  През коя година павликяните се заселват в село Калъчлии и дали между тях е имало вече покръстени, не е известно. В един документ се споменава за първи свещеник Антон Батор – възпитаник на Климентинската колегия в Рим, който бил отседнал в Пловдив и обслужвал дубровнишките търговци. Документът датира от 1623 година и е възможно същият свещеник да е обхождал околните села, в които вече е имало покръстени.
Едва в едно писмо от 1646 г. при предприетата обиколка на Петър Богдан научаваме, че на 21 ноември 1646 г. посещава село Калъчлии. Населението е наброявало вече 500 души, преселени от Никополско. Тук сварва само един свещеник – Джакомо Хомодей – българин, възпитаник на Лоретската колегия. Кога е пристигнал и в коя година е започнал своята дейност, документи не са открити.

—- 1652г.    Дон Джакомо Хомодей /Homodei/
превод от латински „Божи човек“. Истинското му име е Яко Божкович – българин, роден в Никопол, учил в Илирийския колеж в Лорето – Италия. За да си спести неприятности с турските власти е прибягнал до промяна на името си. В друг документ е записан и като Иван Божи Човек (Джакомо Хомо Дай) Извършва мисионерска дейност сред павликянското население. Джакомо Хомодей развива в Калъчлий плодотворна дейност: покръстване, направил е една голяма къща, покрита със слама, за да служи част от нея за община, а другата за църква. Хомодей стъкмява олтар и поставя статуи, които му били дадени от Петър Богдан. При откриването й Петър Богдан отслужва тържествена литургия, утвърдил във вярата 56 души, след което кръстил няколко еретици: Иван Гергов, Рад Радишев, Рада Великова, Добра Великова и Митра Великова. Джакомо Хомодей посещава съседните села, в които има вече покръстени, и участва в свещенослуженето.
Учредяването на новата Марцианополска епархия става в 1643 г. В същата година Петър Богдан изисква Джакомо Хомодей да служи като свещеник на своите събратя. След три години – през 1646 г. – лично посещава Пловдивско. От едно писмо на Петър Богдан узнаваме, че споменатият Хомодей служи тогава в с. Калъчлии, като се поддържа с отпуснатата от Конгрегацията помощ от 15 „шкуди“ /минца/ годишно. Петър Богдан моли Конгрегацията да отпусне по-големи годишни помощи, а на Хомодей да увеличи с още пет /шкуди/. Хомодей, когото Петър Богдан изпратил в Калъчлии, скоро се наситил на мисионерската си служба, и едва престоял три години, искал да напусне енорията си. Петър Богдан бил много загрижен и опитал да издейства увеличение на заплатата на Хомодей. Той се оплаква от него, казвайки: „И именно поради това, че е събрат на павликяните и че го познават, а аз нямам друг свещеник, с който да го заменя“! Но това не помогнало, защото Хомодей, след няколко години в – 1652 г., без дори да се обади на духовното си началство, напуснал енорията си и заминал някъде. Годините 1643-1652 се отнасят до второто завръщане на Хомодей в Калъчлии.

—- 1652-1661 г.          Атанас Радов /Радович/.
Роден в Белене. /Според друг източник е роден през 1625 г. в с. Калъчлии/. Завършва образованието си в Лорето, Италия през 1646 г. Още на следващата година – 1647 г., Петър Богдан изпратил завърналия се от Италия в отечеството си Атанас Радович за свещеник в Даваджово. Радович , който заминал за Италия още малък, бил позабравил майчиния си език, та поради това Петър Богдан писал на Хомодей да го поучи на езика. Двамата свещеници, Хомодей и Радов, са свещенослужили заедно и тъй като Хомодей едва бил достатъчен за Калъчлии, Атанас Радов имал грижата за три села, а пък единият бил необходим и за Пловдив. След напускането на Хомодей през 1652 г. Радов е енорийски свещеник в Калъчлии до 1661 г. Умира по време на чумна епидемия.
Още докато отец Атанас Радов бил в Калъчлии, в Пловдивско се намирал един дубровнишки францисканец.След смъртта на Радов в Пловдивско останал само този свещеник. Той се наричал отец Тимотей и се настанил в Калъчлии.

—- 1661-1666 г.          Отец Тимотей.
Францисканец от Дубровник – Хърватска. Починал на 8 октомври1666 г.

—- 1666-1677 г.          Брат Ироним.
От Дубровник – Хърватска. Францисканец. Той е бил сам свещеник за всички пловдивски села, като е обслужвал около 1000 жители /версия/. За този период от време няма достоверни източници, които да отхвърлят твърдението.
В периода 1661-1677 г. е неизвестно в кои села и колко години е свещенослужил Отец Илия - чипровски францисканец, дошъл в Калъчлии от Даваджово.
За живота на католиците от Пловдивско в края на ХVІІ век няма особени данни. Изглежда, че те дълго време са стояли без свещеник или са имали само един, обслужващ техните духовни потребности. Това може да си обясним с чумните епидемии, избухването на Чипровското въстание и засилената експанзия на турците към католическото духовенство /много често духовниците били обвинявани в шпионаж/.

—- 1695-1699 г. Димитър Миркович.
От Дубровник. /в друг източник свещеник Димитър от Янево, Сърбия/.  В Пловдивско по това време е бил само той. Бил е настанен в Калъчлии, откъдето обслужвал и другите села. Поминал се в Пловдив през 1699 г.

—- 1703-1717 г.          Джакомо Йошич. /Яков Йотич/.
От Дубровник, възпитаник на пропагандата. Той обслужвал още: Балтаджии – новоосновано село, и Пловдив, където имало няколко дубровнишки семейства. През 1717 г. Йошич се прехвърлил в Никополската епархия.

—- 1717-1720 г.          Иван Роди.
Също от Дубровник. Назначен от архиепископ Павел Йошич. След три години той се върнал в отечеството си. Архиепископ Павел Йошич /Мошич/ взел мерки за духовното обслужване на паството. През тези години завършил духовен колеж в Италия калъчлията Михаил Добромиров - една значима и трагична фигура в историята на българското католическо движение.

—- 1720-1723 г.          Михаил Добромиров.
Роден в Калъчлии /???? – 22 април 1738 г./. Завършва колегията в гр. Фермо – Италия. В 1715 г. се завръща в България, ръкоположен вече за поддякон. Архиепископ Павел Йошич го задържа при себе си като капелан. На 28 октомври 1716 г. е въздигнат в свещенически сан. Освен тази си длъжност той обслужва още католиците в Пловдивско, София, Ст. Загора и онези, които се намирали на едно разстояние от 15 дни път. През 1717 г. избира за свое седалище родното си с. Калъчлии. След смъртта на архиепископ Павел Йошич /6 юли 1719 г./, на Добромиров били дадени от Конгрегацията, със заповед от 7 май 1720 г. права на генерален викарий на Софийския диоцез. В практиката на католическата църква това означавало почти сигурно назначение на вакантната длъжност. Но през м. декември 1721 г. неочаквано за софийски архиепископ бил назначен чужденецът Марко Андрияши от Дубровник, дотогава Никополски епископ. През 1721 г. Андрияши предприема обиколка из епархията и тя е разделена на две мисии: Калъчлииска и Даваджовска. Към Калъчлииската мисия се числят: Калъчлии, Балтаджии, Доганджа, Пловдив, Ямбол, Стара Загора и София. През 1723 г. по заповед на архиепископа, Добромиров заминава за Белене, където е имало остра нужда от свещеници, като обслужва и католиците в Русе. На негово място от Даваджово е изпратен Петър Милошевич.

—- 1723-1725 г.          Петър Милошевич.
От Дубровник. Дошъл от Даваджово. Обслужвал околните села, Стара Загора и Ямбол.

—- 1725-1738 г.          Михаил Добромиров.
Завръща се от Никополската епархия в началото на 1725 г. В същото време в Пловдивско пристига и един нов мисионер - Рафаил Биаджи. Подбудено от гръцкия патриарх и от пловдивския гръцки митрополит започва гонение от страна на турската власт срещу Андрияши и неговото духовенство. Обвинени са, че събирали от енориашите си данъци и ги давали на папата, който пък подстрекавал католическите държави да обявят война на Турция. Предупреден от епископ Маври, викарий на гръцкия патриарх, Андрияши се прехвърля в Дубровник. Свещениците, между които Михаил Добромиров и Никола Тодоров, били арестувани и откарани в Цариград. С големи усилия дубровнишкият посланик успял да ги освободи и те заминали за Дубровник. В 1729 г. Михаил Добромиров се завръща отново в Калъчлии. Както се вижда от записаните кръщения, извършени в Калъчлии, Балтаджии, Доганджа и Бекирлие, той остава до 1738 г. През 1737 г. в Пловдивско идва нов помощник - Никола Бошкович – братовчед на архиепископ Марко Андрияши. По това време Турция е във война с Австрия. В едно писмо от пролетта на 1738 г., написано от Бошкович и Добромиров, се казва, че те пожелават  победа на християнското оръжие над неверниците. Писмото е било адресирано до двама техни познати в Цариград. Изпратено е по някой си Иван, младеж – българо – католик от Пловдив. Писмото попада в турски ръце. Двамата (Михаил Добромиров и Никола Бошкович) са осъдени като „шпиони“ и обезглавени на 22 април 1738 г. в Одрин. След тяхното посичане католиците в Пловдивско останали около пет години без свещеници.

—- 1740-1741г.           Станислав Дули.
Родом от Русе. Посещава католиците от Пловдивско през месец март 1740 г. През месец март 1741 г. са посетени отново от отец Доменик Дзаратини, италианец, мисионер в Одрин. Според един документ, открит от проф. Милетич, намерен в църквата на с. Калъчлии, написан на италиански и със заглавие „Извлечение от архивите на Пропагандата, 1 октомври 1840 г.“, Станислав Дули се сочи като пръв апостолически викарий. Почива година по-късно.

—- 1742-1753г.           Никола Анджели Радовани.
Албанец от Шкодра. Изпратен за софийски архиепископ на 23 февруари 1742 г. По време на пребиваването в България на монс. Радовани не е имало друг свещеник в епархията. Проявява неуморна дейност, като сам обикаля своите енориаши. На 1 март 1752 г. е назначен за драчки архиепископ. Напуска България на 2 април 1753 г.

—- 1754-1755г.           Васил Радовани.
Албанец от Шкодра. Пристига на 14  октомври 1754 г. заедно с новия архиепископ Бенедикт Цуцери. Поради разклатено здраве се завръща в отечеството си на 14 май 1755 г.

—- 1755-1759 г.          Петър Андрей Петини. /Андрея Пешино/.
Италианец от конгрегацията на баптистинците. Пристига на 15 октомври 1755 г. и е назначен в с. Калъчлии, откъдето обслужва околните села, Пловдив и Стара Загора. През 1759 г. е прехвърлен в Никополската епархия.

—- 1759-1771 г.          Георги Радовани.
Роден в Албания. Сродник на бившия архиепископ Радовани. Пристига през 1757 г. и е назначен в Калъчлии. Обслужва селата наоколо, включително и Пловдив. През 1771 г. се завръща в Албания, където е ръкоположен за шкодренски владика.
С него са били:
+Отец Франческо Тракия. Италианец от конгрегацията на баптистинците. Назначен в Калъчлии през 1762 г., откъдето обслужва и околните села, включително и Пловдив. Завръща се в родината си през 1768 г.
+Отец Павел Гайдаджийски /Дуванлията/. От 1764 г. е преместен от Дуванлии в Калъчлии „за да услужвам с отец Антон Тракия града Пловдив, Балтаджии и Доганджа /Чалъкови/”.

—- 1771-1777 г.          Павел Гайдаджийски /Дуванлията/.
Роден в с Дуванлии през 1734 г. Завършва Илирийския колеж в Лорето. Един от първите българи, завършили висше образование. На 3 януари 1757 г. е ръкоположен за свещеник и се завръща в България. Осем години по-късно  е поставен да управлява Пловдив и “долните“ католически села. В 1771 г. е назначен за апостолически викарий на софийската архиепископия. През 1777 г. е преместен като епископ на Никополския диоцез. Няма български писател преди възрожденската ни епоха, който да пише на толкова чист български език като Павел Дуванлията. Той е бил не само владика и духовен пастир, но и добър поет. Има много творби, останали от него на български език. Най-ценната от тях е книжката „Песни духовни“. На 14 септември 1776 г. е назначен за Никополски владика. Първоначално установява своето седалище в Белене, после в Русе, а поради преследването от турците и в Букурещ, където почива на 6 юли 1804 г.
—- 1777-1794 г.       Петър Ковачев /Царски, Империали/
Той е роден през 1745-6 г. в Даваджово ( или в Пловдив ). Следва и завършва образованието си в Рим. Ръкоположен за свещеник, той се завръща в България през 1770 г. От 1776 г. до 1795 г. е викарий на Софийско – Пловдивската епархия. Почива на 24 февруари 1795 г. и е погребан в Даваджово, където през 30-те години все още се е помнел „Гроба на епископа“. Оставил е богато ръкописно наследство, отчасти съхранявано в Народната библиотека в София, отчасти в Пловдив. Творбите са с разнообразно съдържание: поучения в религиозна нравственост, жития на светци по римокатолическия календар, стихотворения на религиозни теми, съчинения по свещена и църковна история. Превежда съкратения вариант на „Стар завет“ на кардинал Бромео (ХVІІ в.).

По това време, със седалище в гр. Пловдив, са били:
+Отец Амвросий Боско Души. От Янево – Стара Сърбия. Дошъл през 1778 г. Обслужвал католиците от „долните” села и Пловдив. На 30 август 1789 г. се завръща в родното си място.
+Отец Никола Табаков. Роден в Пловдив. Пристига след оттеглянето  на отец Боско и работи в Пловдивско до 30 април 1795 г. След него ръководната длъжност в епархията е поверена на Георги Тунов.

—- 1802 – 1833 г.       Андрея Тунов.
Роден през 1770 г. в Селджиково. Изпратен в Рим на 14-годишна възраст, където завършва средно и висшето си образование. Завръща се в България през 1802 г.  Отначало обслужва „горните” села, след което е преместен в Калъчлии. Апостолически викарий от 1802 г. Подава оставка през 1833 г. Написва няколко книги, сред които: ”Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария”. Заразен от чума, почива и е погребан през 1838 г. в с. Калъчлии на 68-годишна възраст. За център на епархията от началото на XIX в. се утвърдило село Калъчлии (Генерал Николаево).   Негови помощници са били:
+Отец Михаил Санчио. От ордена на камалдулите. Швейцарец. Работи дълги години в Никополската епархия. Дошъл в Пловдивско през 1822 г. Умира в Пловдив през 1830 г.
+Отец Франческо Драганов. Роден в Ореш, Свищовско през 1797 г. Назначен е за помощник на монс. Андрея Тунов на 18 май 1832 г.  На 2 февруари 1833 г. се отказва от това си назначение. Умира през 1838 г. в Калъчлии от чума.
+Отец Георги Лъжьов – Караджа. Мирски свещеник, роден в Даваджово. Подписвал се е „Караджа”, понеже произхождал от семейство Караджови, по-късно променено в Лоджови. Още от малък мисионерите го изпращат да учи в Пропагандата. След като завършва философия, заболял, се завръща в отечеството си. Богословски науки учи в Пловдив и Калъчлии при Андрея Тунов и Франческо Драганов. Ръкоположен е за свещеник през месец октомври 1834 г. в Букурещ. Къде и как е починал е неизвестно.

—- 1833- 1835 г.         Иван Фортнер.
По народност чех. През 1834 г. мисията бива поверена на Лигуористите ( Австрия) от конгрегацията на Св. Алфонс Лигуори. Тия калугери, през краткото време на своя престой в диоцеза, започнали промени и нови реформи. В 1836 г. бива въведен григорианският календар у тракийските българи, вместо юлианския, към който дотогава се придържали. С отец Фортнер пристигнали съотечественикът му отец Антон Фишер и моравецът отец Матея Граф.

—- 1835 – 1840 г.        Иван Птачек.
Връща наместничеството в Пловдив. Въвежда публични шествия /алаи/. Птачек се бори против пиянството и лихварството, много разпространени по това време в Калъчлии, Балтаджии и Дуванлии. През 1836 г. издейства турски ферман за построяването на католически храм в Пловдив и основите били поставени в присъствието на турски чиновник. Три години по-късно храмът е завършен. Наред с реформите, които той въвежда, се забелязват и някои доста негативни явления. Въвеждането на публичното покаяние за всички, които не се изповядват по време на Великите пости, глоба в полза на църквата, налагане на телесни наказания с тояги. Със своето безогледно реформаторство той раздухва омраза против своя орден. След намесата на представител на Конгрегацията, през октомври 1840 г. лигуористите напускат епархията.

—- 1841 – 1843 г.        Онуфрий Канестрифе.
Роден в Торете, Пиемонтска провинция, Италия. Пристига заедно с Андреа Канова и Венантий от Розара. От 7 ноември 1841 г. до месец януари 1843 г. е енорийски свещеник в Калъчлии. Умира в Ница – Маре на 14 октомври 1872 г. на 70-годишна възраст.

—- 1843 – 1845 г.        Елект от Карманьола.
Роден в Карманьола – Италия, Пиемонтска област. Капуцин. Назначен за енорист през 1843 г. в Калъчлии. Остава до 4 октомври 1850 г., като от 1845 г. е помощник на отец Едуард от Торино. Превежда доста набожни книги, които раздава на вярващите да ги четат. Местното население го нарича Дон Лето.

—- 1845 – 1872 г.          Едуард Валпа.

Роден на 29 февруари 1812 г. в Торино – Италия. Пристига в Пловдив на 13 декември 1841 г. Назначаван е в Калояново, Житница, Белозем. От 2 декември 1845 г. е назначен за енорийски свещеник в Калъчлии, където ръководи енорията в продължение на 27 години. Известен е като един от най-видните мисионери и не само като духовник, но и като философ и писател. Написва различни набожни книги, които са издадени от Пропагандата в Рим. Освен това е превел на български черковни поучителни драми като „Многострадална Геновева” и др. Написва обширнииталиано-български и българо италиански речници, „Българска граматика на италиански”,„История на българския народ”, „Кратка история на Пловдивската католическа мисия”. За съжаление тези трудове остават неиздадени. Почива на 7 януари 1873 г. на 61-годишна възраст. Погребан е в църквата, като след срутването й от земетресението тленните останки са преместени в селските гробища. През 1940 г. италианското правителство отпуска средства за построяването на паметник или надгробна плоча, която е благословена на 1 ноември 1940 г.
Много къси животописни бележки за отец Едуардо намираме написани на български с латински букви на паметната му надгробна плоча, която до земетресението през 1928 г. е стояла на външния зид при входа на църквата в село Калъчлии. Надписът гласи:
“Тука лежи о. Едуардъ, капуцинъ одъ с. ф. редъ. Роди се въ Торино, 29 февр. 1812 г. дошелъ въ тази държава въ год.1841, през 4 год. въ Амбарлия и 27 въ Калъшлия, во свещенствената си служба най-деятелни добродетели развива, съ секиго благоприятелен, на сиромасите верно провидение, за сички добростворителен. Секой денъ неговъ съ добро е заченъ, на българо-католиците всепредаденъ,въ духовенство ги учи и крепи. Въ български език преученъ. На хората драгъ, на Бога угоденъ, съ секакви достойнства накиченъ. Добродетелния си животъ извършилъ, у божи ръце душата си тихо предаде на 7 януаръ 1873. Молетъ за него и този честни паметникъ свещеници, негови събратия: Отци Алфонзо, Лудовико, Тобия, Ернесто, Антонино, Самуеле, съ Калъшлиските жителе поставиха. V.P*”
По време на о. Едуард Валпа в Калъчлии са служили и свещениците:
+Отец Маврикий от Кастелацо. Роден в Италия през 1808 г. Ръкоположен за свещеник през 1823 г. Пристига заедно с отец Елект. Назначен е да обслужва селата Дуванлии и Житница. Свещенодейства в Калъчлии през 1848 г. до 12 февруари 1849 г. Построява първата църква в с. Житница с пари отпуснати от Италия. Умира през 1875 г. в Италия.
+Отец Венантий от Розара.

Роден в Италия през 1805 г. Приет е в ордена на капуцините в 1825 г. Пристига в България заедно с Андреа Канова. Свещенослужил в Калояново, Житница и Дуванлии. В Калъчлии е назначен на 24 септември 1856 г. като помощник – енорист. Бил е до месец август 1862 г. Почива на 15 август 1877 г. в град Чиногли, Италия на 72-годишна възраст.
+Отец Цецилий Бриньоне.

Роден в Кайро, Пиемонтска област, Италия. След завършване на образованието си е изпратен като мисионер в Сирия. На 21 април 1860 г. пристига в България и служи в Калъчлии и Даваджово. През 1868 г. е назначен за секретар на монс. Рейнауди. Почива на 6 август 1877 г. в гр. Пловдив.
+Отец Лаврентий.

Роден в Мистрета – Сицилия. През 1870 г. пожелава да дойде на мисия в Калъчлии. Тук престоява до 1872 г. Почива на 30 декември 1897 г. в Катания, Сицилия.

—- 1872 – 1880 г.       Верекунд.

Роден в Бра, Пиемонтска област. Пристига в България през 1870 г., като отначало престоява в Пловдив. В с. Калъчлии пристига на 1 януари 1882 г., където свещенодейства до месец ноември същата година. Преместен е да служи в Пловдив и Калояново. На 16 май 1876 г. е назначен за енорийски свещеник в Калъчлии. Със съдействието на енориашите успява да продължи преустройството на малката църква, която не е била в състояние да побере вярващите. През 1880 г. е назначен в Катедралата в гр. Пловдив, а от 1886 г. е и генерален викарий на Роберт Менини. Почива в Пловдив на 5 април 1896 г.
Заедно с него са служили:
+Отец Захарий. За него се знае твърде малко, освен че е поляк. В България пристига през октомври 1873 г. и е назначен за помощник на енорийския свещеник в Калъчлий, където престоява до 16 август 1873 г. Разправял , че преди да дойде, е бил от русите и бил осъден на три години каторга в Сибир. След като напуска мисията, заминава за Цариград. Къде и как е починал, не е известно.
+Отец Карл.

Роден в Тренто на 24 август 1838 г. Пристига в България през 1879 г. и е назначен за помощник – енорист в Калъчлии, а после и за енорийски свещеник в Даваджово. Почива на 19 март 1890 г. в Миромир.

—- 1880 – 1894 г.        Самуил Нутини.

Роден на 9 юли 1833 г. в Прато, Тосканска област. Кръщелното му име е Викентий. Завършва философия и богословие в манастира Монтучи близо до Флоренция. На 2 ноември 1869 г. пристига в България като мисионер. Назначен е за енорийски свещеник и генерален викарий в Пловдив. През януари 1880 г. е назначен за енорийски свещеник в Калъчлии. Тук той развива трескава дейност. Построява най-голямата църква на Балканския полуостров, завършена на 4 октомври 1892 г. и разрушена от земетресението през 1928 г. Построява мъжко и девическо училище. Закупува земите на изселилите се турци от турското село Бекирлии, за да не се пръскат енориашите из православните села. През 1887 г. съгражда скромна църква в с. Борец за настанилите се в околните села католици. Почива от тиф на 18 януари 1894 г. Тленните му останки са положени в построения от него разкошен храм, а след земетресението са пренесени в селските гробища.

Църквата построена по времето на отец Самуил
По негово време са служили:
+Отец Йероним Пивирото. Роден на 9 септември 1855 г. във Виниго де Кадоре, Тридентска област. Мирското му име е Яков. В България пристига през 1885 г. като първоначално е назначен за преподавател в „Серафическата семинария” в Пловдив, а по-късно – на 10 януари 1888 г. – е назначен за помощник на енорията в Калъчлии, където престоява до 5 декември същата година. Почива през 1920 г. в Италия.
+Монс. Франциск Доменик Рейнауди.

Роден е на 2 септември 1808 г. във Вилафранка – Италия. След завършване на образованието си в манастира на Тестона, получава свещенически сан / 19 март 1831 г. / През 1834 г. е назначен за капелан и възпитател на синовете на крал Алберт. На 28 ноември 1841 г. е назначен за помощник на префекта Андрея Канова в България, а после и за негов викарии. След неговата смърт е наследява престола и получава владишко достойнство в Цариград  / 22 март 1868 г. / По време на своята дейност монс. Реинауди основава манастира на сестрите терциарки, построява една международна болница, а през 1872 г. и малка семинария. През 1858 г. доставя и първата камбана в Пловдив. След учредяването на Източна Румелия на няколко пъти е избиран за председател на Областното събрание. В свободното си време превежда над 20 набожни книги.
На 12 януари 1885 г. след дълга служба на Светата църква, пожелава да се оттегли на заслужена почивка в Калъчлии. Почива на 24 юли 1893 г. Тленните му останки са пренесени в Пловдив и погребани до неговия предшественик.
+Отец Алфонс Бормиоли.

Роден на 29 август 1818 г. в Алторе Фосомброне – Централна Италия. Пристига в България в началото на 1851 г. Отначало е бил в Пловдив и Калояново. На 28октомври 1855 г. е преместен в Калъчлии, където служи до 1870 г., след което става енорийски свещеник в Белозем. Умира на 8 октомври 1893 г.

—- 1894 – 1901 г.       Северин

Роден в Бадия – Сан Салваторе, Тосканска област. Пристига в България на 15 октомври 1888 г. и е назначен за преподавател по италиански език в серафическата семинария. На 8 юли 1890 г. е изпратен като помощник – енорист в с. Калъчлии, а през 1893 г. служи за кратко и в Балтаджии. От 18 януари 1894 г. е редовен енорист в с. Калъчлии, като управлява енорията до месец август 1901 г. След тази дата се завръща в отечеството си. Отец Северин е известен като добър писател. Изпращал е статии за списание „Анали Франческани” и е описал живота на своя предшественик отец Самуил Нутини. Почива на 26 февруари 1932 г. на 72-годишна възраст.

—- 1901 – 1914 г.       Климент Джундрин.

Роден в Калъчлии. През 1905 г. полага основите за нова камбанария с размери 4 метра на дълбочина, дължина и ширина. През 1906 г. я съгражда до височина 30,5 метра като я благославя още същата година. Доставя за новата камбанария една голяма камбана с тон сол и една малка с тон ми, като с доставената от отец Самуил от Прато камбана с тон до, образуват отличен акорд. По благозвучие не е имало по-добри камбани в България. Подготвя и материал за покриването на църквата с марсилски керемиди. Почива в град София на 4 юни 1923 г., където е бил на лечение. Тленните му останки са пренесени в родното му село където е погребан.

Кулата и църквата преди земетресението
С него са били:
+Отец Леон Акалийски.

Родом от Даваджово. Завършва обучението си в Пловдивската мирска семинария. Приема свещенически чин на 21 септември 1901 г. През 1909 година е назначен за  помощник – енорист в с. Калъчлии, където служи до 1913 г.
+Отец Йосиф Тончев. Роден в Хамбарлии. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в с. Калъчлии. Тук престоява до 1917 г., след което е назначен за домакин на свещеническия дом в град Пловдив.


—- 1914 – 1914 г.           Йероним Яръков.

Роден в Пловдив. Завършва семинарията в Пловдив, след което учи в Буджа край Смирна. Завършва обучението си в град Пловдив, където получава и свещенически сан на 5 юли 1892 г. През 1894 г. е преместен в Сан Стефано. От 1897 г. е енорист на с. Калояново, където е свещенодействал до 1914 г. В Генерал Николаево служи от 22 февруари до юли 1914 г. От тук е изпратен за енорист в Бургас. На 8 юни 1920 г. е избран за настоятел на капуцините в България, която длъжност изпълнява до 9 септември 1922 год. Почива в град София на 1 май 1933 г. Тленните му останки са пренесени и погребани в град Пловдив.
—- 1914 – 1917 г.       Никола Селимов.

Мирски свещеник. Роден в с Хамбарлии. Средното си образование получава в Пловдивската международната капуцинска семинария, а висшето – в Пловдивската семинария. Приема свещенически сан на 9 юни 1890 г. Той препокрива църквата с марсилски керемиди, според желанието на отец Климент Джундрин и с приготвените от него средства. В същото време отец Козма Гюлов довършва започнатата от отец Климент семейна книга. На 13 декември отец Селимов е назначен за енорийски свещеник в гр. Пловдив. Почива в католическата  болница на 21 април 1932 г. в гр. Пловдив от пневмония. Поради големите му заслуги цар Борис ІІІ го награждава с “Декорация за граждански заслуги”.
С него са били:
+Отец Анселм Бакърджиев.

Роден в с. Селджиково – капуцин. Учил в Капуцинската семинария в Сан Стефано, продължава учението си в  института в село Буджа край Смирна. Ръкоположен в град Синя на 28 септември 1913 г. Завръща се в България през 1918 г. и е назначен за помощник- енорист в Калъчлии. Тук престоява до 1919 г., след което е назначен за енорийски свещеник в Даваджово. Умира на 5 април 1948 г.

—- 1917 -  1919 г.       Климент Джундрин.

За втори път е назначен за енорийски свещеник.
По негово време са служили:
+Отец Григорий  Гайдаджийски.

Завършва учението си в   Пловдивската международна капуцинска семинария и завършва Капуцинският институт в село Буджа. Ръкоположен на 18 март 1896 г. През 1912 г. се завръща в България. От 1915 година служи като помощник – енорист в Пловдив, София, Калъчлии и Хамбарлии. Издава обширни сборници за живота на светците. Известен като добър органист. Умира на 29 декември 1956 г.

—- 1919 -  1927 г.       Козма Гюлов

Капуцин. Роден е в с. Секирово през 1884 г. Учи в Капуцинската семинария в Сан Стефано, Цариград. Филология и богословие следва в село Буджа край Смирна и завършва учението си в град Венеция. На 31 януари 1910 година е ръкоположен за свещеник в град Падуа. През 1910 година се завръща в Сан Стефано и е назначен за подпрефект на малката капуцинска семинария. През 1912 г., завръщайки се в България, е изпратен за помощник – енорист в с. Калъчлии, а на 5 март 1918 г. е командирован в село Брегаре, Раховско. След 8 месеца е назначен за енорист в с. Миромир. От 20 ноември 1919 г. до 4 октомври 1927 г. е енорист в село Калъчлии. След това е бил енорист в с. Белозем и с. Житница. Отец Козма умира на 21 юни 1973 г.
По време на управлението на енорията в Ген. Николаево развива активна дейност. Първата му голяма заслуга е доставката на часовник, който и досега се намира на лицевата част на храма. През 1922 г. – 1923 г. с помощта на кмета Петър Власов построява мост на шосето Брезово-Калъчлии-Пловдив. Инициатор е и за построяването на моста, намиращ се в момента на площада. Като най-голяма заслуга се счита идеята му за построяване на болницата в селото. Калугерката Филомена Шопова дарява наследствения си дял и с парите от неговата продажба започва строежът на болнично заведение. Основният камък е положен на 24 август 1924 г. На болницата е дадено името “Петър Парчевич”.

Новопостроената болница


—- 1927 – 1930 г.       Ангел Бадов.

Роден в Пловдив. По предложение на помощника си Антон Йовчев основават католическото дружество „Роберт Менини”. На 18 април 1928 г. около 21:30 часа катастрофално земетресение в Южна България събаря училищата и църквите в селата Балтаджии, Герена и Калъчлии, съборени са и много частни домове. На 20 април същата година селото е посетено от цар Борис ІІІ и неговия брат княз Кирил Преславски, които разглеждат щетите от земетресението. През 1929 г. е направена временна постройка, която да служи за църква. Негово Светейшество папа Пий ХІ отпуска 200 000 лева за първи нужди на селото. По предложение на отец Бадов са засадени 100 декара акациева гора и е изкопан кладенец. Закупен е и първият автобус за извозване на населението до град Пловдив. Негов шофьор е бил Петър Зантов. Умира на 13 март 1947 г.

Църквата след катастрофалното земетресение
По време на отец Бадов са служили:
Отец Антон Йовчев.

Капуцин. Роден в с.Секирово през 1876 г. Учи в Пловдив, а после в Буджа. Ръкоположен е за свещеник на 1 септември 1898 год. Бил е мисионер в Бейрут, Баабдат, Абей и Ерзерум. Завръща се в България на 5 март 1913 г. Назначен е за енорист в село Белозем, където престоява до 1917 г, след което е изпратен в село Миромир и управлява тази енория до 1919 г. После свещенодейства в Генерал Николаево като помощник-енорист до 25 март 1929 г. След това е назначен за енорист в град Бургас. Умира на 30 март 1943 г.
+Отец Йосиф Начев.

Капуцин. Роден е в село Житница през 1876 г. Завършва средното си образование в Пловдивската международна капуцинска семинария, след което заминава в град Буджа край Смирна, където завършва богословие и философия. Там е ръкоположен за свещеник на 30 август 1898 г. След една година се завръща в отечеството си и служи като помощник-енорист в град Пловдив. На 26 септември е назначен за енорист в село Миромир, където остава до 10 декември 1926 г. и последователно свещенодейства като помощник в София, с. Секирово, Житница и в с. Калъчлии. На 21 март 1935 г. получава сърдечен удар и в разстояние на един час издъхва. Тленните му останки са пренесени и погребани в родното му село.
—- 1930 -  1932 г.       Амброзий Комаров.

Капуцин. Роден в град Пловдив през 1875 г. След завършване на основното си образование, продължава учението си в Пловдивската капуцинска семинария, а после и Капуцинския институт в град Буджа край Смирна. Приема свещенически сан през 1898 г., след което е изпратен като мисионер в Трапезундската мисия. След няколко години се завръща в отечеството си и оглавява енорията в село Дуванлии. Тази енория управлява от 23 септември 1905 г.  до 13 септември 1912 г. След тази дата е изпратен като енорист в село Секирово. През 1917 г. става управител на владишкото имение в село Алханово /Браниполе/. През 1925 г. отец Амброзий е преместен в град София, а след пет години става енорист в енория “Пресвето сърце Исусово” в Генерал Николаево, където престоява до месец май 1932 г. След това е изпратен в Тирол, а от там във Вилафранка, Италия, където почива на 12 октомври 1933 година.

Църквата, осветена на 20 декември 1931 г.
С него са служили:

+Отец Методий Бадов.

Капуцин. Постъпва в Капуцинската семинария в Сан Стефано. Завършва средното си образование в Пловдив. Изпратен във Вемдинг – Бавария, завършва философия и богословие. Ръкоположен е за свещеник на 29 юни 1923 г. в град Айхщет. От 1930 г. е помощник–енорист в с. Калъчлии, където свещенодейства до 1932 г. По-късно служи и в други населени места, а от 1935 г. отново е назначен като помощник-енорист в с. Ген. Николаево. Умира  на 1 март 1964 г.

—- 1932 – 1935 г.       Ангел Бадов
Назначен за втори път като енорийски свещеник.
В това време са служили:
+Отец Фердинанд Алатинов.

Капуцин. Учи в Монреале – Италия, а завършва образованието си в Болцано. Ръкоположен за свещеник в гр. Триент на 24 декември 1933 г. На 6 септември 1934 г. се завръща в България и е изпратен за помощник-енорист в Ген. Николаево. Напуска на 21 септември 1935 г. след като е назначен за органист и диригент на църковния хор в София.

—- 1935 – 1937 г.       Августин Плачков.

Капуцин. Роден през 1901 г. в с. Секирово. След завършване на основното си образование в родното си село е изпратен в Капуцинската семинария в Сан Стефано и завършва средното си образование в град Пловдив. През 1917 г. заминава за град Вемдинг, Бавария, където учи философия и богословие. През 1923 г. е изпратен в Рим, където продължава учението си в Ориенталския институт. Ръкоположен е на 10 август 1924 г. в Рим. През 1925 г. се завръща в отечеството си и е назначен в София за органист и диригент на църковния хор. На 18 септември 1935 г. е назначен за енорийски свещеник в Генерал Николаево, където същевременно управлява и хора. Тук служи до 1937 г. Умира на 8 декември 1968 г.
С него са служили:
+Отец Роберт Мекерешки /Прустов/.

Капуцин. Роден в с. Калъчлии на 2 февруари 1908 г. Най-напред постъпва в католическата семинария в Монреале – Италия, след което заминава за Южен Тирол. Завършва образованието си в Болцано и е ръкоположен за свещеник в Триент, Италия на 18 юли 1933 г. Възложено му е да обслужва едно сиропиталище като капелан На 5 март 1936 г. се завръща в България и е назначен за енорийски помощник в Ген. Николаево. После е енорийски свещеник в Бургас и София. По – късно е директор на столичното католическо дружество “Св. Цецилия”. Той е сред първите жертви на “Големия  лов”. На 8 май 1950 г. през нощта е арестуван от милицията. Осъден е на 20 години затвор. Излежава дванадесет. Умира на 03 март 1980 г. в София. Погребан е в гробищата на родния си град Раковски.


—- 1937 – 1941 г.       Д-р Дамян Гюлов.

Роден в с. Балтаджии.  Създател на „Добрия печат”. Основател на католическия вестник“Истина”, издаван в София. През 1937 г. е назначен за енорийски свещеник в Генерал Николаево. Поставя решетки и мрежи на църквата, а през месец януари 1938 г. довършва електрификацията на храма. Закупува моторна помпа за по-доброто стопанисване на църковните имоти. Започват да се засаждат ягоди и други модерни култури. Това е начало на нов стопански подем в селото.
През месец август 1939 г. започва изографисването на храма с художествена стенопис. Поръчани са паметник и надгробна плоча на свещениците Едуард от Торино и Самуил от Прато. Отец Дамян умира на 7 февруари 1962 г.

—- 1941 – 1945 г.        Рафаил Станев.

Капуцин. Роден е на 28 май 1911 г. в пловдивското с. Житница. Имал е трима братя и две сестри, като едната от тях също е отдала живота си на Бог. Била е монахиня от ордена на сестрите Францисканки във Франция и Швейцария.
След завършване на основното си образование през 1926 г. година заминава да учи в Капуцинската семинария в Монреале. Завършва философия в град Мерано, Тирол, а богословие в – Бресамоне. Свещенически сан получава в град Мерано на 28 юни 1936 г. Първата си литургия отслужва във Випитено, близо до Мерано. През 1941 г. е назначен за енорийски свещеник в с. Генерал   Николаево, след което е изпратен в с. Миромир. На 20 юли 1952 г. в процеса срещу католическата църква е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода. Една част от присъдата излежава в Плевенския затвор, а друга – в затвора в Пазарджик. Бил е на “Островът на смъртта” в Белене, както и на кариерите в село Огняново. След излежаване на присъдата служи в село Житница, Дуванлии и град Бургас. Умира на 3 януари 1973 г. в родното си село.


—- 1945 – 1952 г.   Лино Драганов.

Роден на 5 февруари 1915 г. в село Дуванлии. Завършва висше богословско образование в Бриксен, Италия. Ръкоположен през 1939 г., а през юни 1940 г. се завръща в България. До 1947 г. служи в енория “Св. Йосиф”,  след което е преместен в с. Ген. Николаево. На 11 юни 1952 г. е арестуван заедно с други католически духовници в процеса срещу католическата църква. Осъден е на 14 години затвор. Излиза от затвора на 20 април 1964 г. Отначало служи в Житница, а от 1967 г. е в Ген. Николаево.
Отец Лино Драганов е известен със своите произведения в областта на литературата и историята. Поставя началото на хоровото пеене, което в момента познаваме. Написва хроника за свещениците, служили в селото от 1629 г. насам. Измазва църквата, довършва нейното изрисуване, заменя стъклата. Почива на 2 февруари 1982 г. Погребан е в родното си с. Дуванлии. Изключителен органист.
С него са служили:
+Отец Климент Ночев,  Отец Анселм Бакърджийски
+Отец Богдан Гиев.

Капуцин. Роден е през 1899 г. в с. Балтаджии. След завършване на основното си образование постъпва в Капуцинската семинария в Сан Стефано, Цариград и завършва средното си образование в Пловдив. После е изпратен в град Ведминг, Бавария, където завършва философия и богословие. Свещенически сан приема в град Айхщет на 29 юни 1923 г. След 3 месеца е изпратен да повиши образованието си в Ориенталския институт в Рим. През 1925 г. се завръща в България и е назначен за помощник-енорист в родното си село. Заема тази длъжност до 31 август 1926 г. През месец септември същата година е изпратен за енорийски свещеник в село Белозем, а на 7 октомври 1927 г. за такъв в Дуванлии. По времето, когато е служил с отец Лино Драганов, отец Богдан е изпълнявал длъжността  гвардиян и настоятел на къщата, както и администратор на църковните имоти.
+Отец Евгени Райков.

Капуцин. Роден в с. Калъчлии през 1868 г. Учи в Пловдивската капуцинска семинария и Капуцинския институт в село Буджа край Смирна. Завършва богословски науки в град Пловдив. На 14 август 1891 г. е ръкоположен за свещеник. Отначало е изпратен за помощник–енорист в град София, а на 3 април 1893 г. – в с. Калъчлии. На 4 април 1897 г. е назначен за енорист в село Даваджово, а на 30 декември 1901 г. за такъв в Хамбарлии. После е назначаван за помощник–енорист в София, Хамбарлии и Балтаджии, след което отново е върнат като помощник–енорист в родното си село. Умира на 7 декември 1947 г.

—- 1952 -1952 г. Кирил Тосков .

Роден е на 14 юли 1890 г. в село Калояново. Мирското му име е Йосиф. Богословското си образование завършва в град Фурме. Ръкоположен за свещеник на 29 октомври 1916 г. в град Синя. Връща се в България през януари 1917 г. и е назначен за военен свещеник на 43-ти пехотен полк. След войната е назначен за помощник-енорист в селата Белозем, Секирово, Генерал Николаево, Житница. В село Генерал Николаево е енорийски свещеник от 11 юли до 22 октомври 1952 г. Умира на 28 май 1973 г. Отец Кирил Тосков е директор на Третия ред и на Мариините девойки, главен деятел при основаването на дружеството “Св. Михаил” в Секирово. През август 1937 г. е назначен за директор на „Добрия печат”. Изпълнява тази длъжност 4 години и 2 месеца. Издава различни духовни книги, с които поддържа аскетическия отдел.

—- 1952 – 1955 г.       Климент Ночев.

Роден на 20 март 1920 г. в Секирово. 13- годишен заминава в Южен Тирол и завършва своето образование в Болцано. Ръкоположен е за свещеник през 1942 г. Бил е енорийски свещеник в Белозем и други енории. В Генерал Николаево пристига за първи път в края на 50-те години и е помощник на отец Лино Драганов. В тази енория на два пъти заема длъжността енорийски свещеник. През 1974 г. е изпратен за енорийски свещеник в с. Дуванлии, където умира на 14 април 1976 г. Един от малкото свещеници, които не са осъдени от комунистическия режим. Погребан е в родното си село.

—- 1955 – 1957 г.       Станислав Танчев.

Капуцин. Роден е в село Житница на 15 февруари 1916 г. Кръщелното му име е Франц. На 14 – годишна възраст заминава за град Болцано, Италия. Постъпва в ордена на отците капуцини и учи богословие. През 1938 г. се връща в родината си, където отбива редовната си военна служба. След това отново се завръща в Италия, където продължава образованието си. Ръкоположен е за свещеник в Италия през 1948 г., след което отново се завръща в България. Лежал е в концентрационния лагер в Белене. Бил е свещеник в селата Белозем, Генерал Николаево, Секирово, Миромир. От 1975 г. е енорист в родното си село, където отново е преследван и измъчван от комунистическия режим. Почива на 23 април 1985 г. и е погребан в родното си село.

—- 1957 -  1958 г.       Амброзио Ружин.

Капуцин. Роден е на 4 март 1915 г. в с. Секирово. Завършва основното си образование в родното си село, а  философия и богословие в Тирол. На 12 август 1934 г.  е приет в ордена на капуцините, а е ръкоположен за свещеник на 29 юни 1940 г. Първата си литургия отслужва в родното си село на 21 септември 1941 г. Умира на 15 ноември 1968 г.


—- 1858 – 1959 г. Петър Бегов.

Роден през 1921 г. в днешния квартал. Миромир на град Хисар. 13–годишен заминава за Южен
Тирол и завършва своето образование в Болцано. Ръкоположен е за свещеник през 1949 г., след което е
бил в капуцинските манастири в Апиано, Випитено, Еня и   други. През 1958 г. е назначен за енорийски свещеник в с. Генерал Николаево, където остава като такъв в продължение на една година. После е енорийски свещеник в Парчевич, Бургас и др. Умира през 1982 г. в родното   си село, където е и погребан.

—- 1959 -  1960 г.         Благой Немов.

Отец Благой Йозов Немов е роден в пловдивското село Дуванлии през 1911 г. Като малък заминава за град Торино –  Италия, където учи богословие и е ръкоположен за свещеник. Пратен е на мисия в Албания. През 1942 г. се завръща в България и е назначен за енорист на родното си село. По-късно е изпратен в енорията на Ген. Николаево.  Бил е и в други енории от епархията. На 17 март 1980 г., на 69 години, той се преселва във вечността.

—- 1960 -  1974 г.       Климент Ночев.
Назначен за втори път за енорийски свещеник.
С него са служили:
+Отец Козма Гюлов
+Отец Благой Немов
+Отец Рафаил Станев
+Отец Лино Драганов
+Отец Иван Станев

+Отец Иван Селимов.

Капуцин. Роден е в с. Житница през 1911 г. След завършване на основното си образование в родното си село, постъпва в Капуцинската семинария в град Монреале, Италия, и продължава учението си в град Варна – Тиролско. Философски науки изучава в град Мерано, а богословие в град Бресамоне. Ръкоположен е за свещеник в град Мерано на 28 юни 1936 г.

—- 1974 -  1982 г.       Лино Драганов.

Назначен за втори път за енорийски свещеник.

—- 1982 -  1987 г.       Георги Йовчев.

Роден е на 6 май 1950 г. в село Секирово, днешен квартал на град Раковски. След завършване на средното си образование и отбиване на военната си служба, започва работа в общинско предприятие. Контактите му с църквата са още преди казармата. Желанието си да стане свещеник изразява пред тогавашния владика Симеон Коков. За свещеник учи в България – преподават му отец Никола Радов, отец Васко Сейреков и отец Петър Изамски. Ръкоположен е за свещеник на 9 май 1976 г. След смъртта на отец Лино Драганов е назначен за енорийски свещеник в кв. Генерал Николаево. На 6 юли 1988 г. е избран за Софийско – пловдивски администратор и за титулярен епископ на Ламфуа. На 31 юли 1988 г. е ръкоположен за епископ. На 13 ноември 1995 г. е назначен за Софийско – пловдивски диоцезен епископ.

—- 1987 -  xxxx          Петър Изамски.

Роден е на 24 ноември 1934 г. в Секирово. Ръкоположен е за свещеник на 25 март 1958 г. – първият свещеник в България,  ръкоположен след процесите. След ръкополагането е назначен за помощник – енорист в Катедралата в град Пловдив. Оттам обслужва Коматево, Кючук Париж и Житница. След смъртта на монс. Добранов до избирането на монс. Йовчев епархията се ръководи от отец Петър Изамски. Идва в Генерал Николаево през 1987 г. Една година пътува от град Пловдив, а през 1988 г. остава за постоянно в енорията. По време на отец Петър е построен новият енорийски дом, в който днес живеят свещениците. Връщат се земите на църквата, поканени в енорията са сестрите Францисканки, църквата е пребоядисана изцяло отвън, доставена и монтирана е нова статуя на „Пресветото Сърце Исусово”, изработена от скулптура Цвятко Сиромашки.



Енорийският дом

По негово време са служили:
+Отец Румен Станев.

Роден е на 19 август 1973г. в село Житница. От малък е министрант в своята енория. След като завършва средното си образование и отбива военната си служба, през 1994 г. заминава да учи в Италия –  в град Рим. Там учи в колежа “Урбано”. През лятото на 1998 г. е ръкоположен за дякон, а на 11 септември 1999 г. приема свещенически сан. Веднага след ръкополагането си е назначен за помощник–енорист в кв. Генерал Николаево, където работи много дейно. При него се създава младежки енорийски хор, създаден е и интернет сайт на енорията от енориаша Слав Гълев. Поради освобождаване на вакантно място на 4 септември 2005 г. е назначен за енорийски свещеник в квартал Секирово. Родственик е на енорийския свещеник отец Рафаил Станев.
+Отец Милко Топалски

Роден е на 8 април 1979 г. в село Житница. От малък е министрант в своята енория. След завършване на средното си образование и отбиване на военната си служба, през 1999 г. заминава за Италия и учи в Духовната семинария на Римската епархия. Завръща се отново в България през лятото на 2005 г., а на 16 юли същата година е ръкоположен за свещеник. Седмица по-късно е изпратен в енория “Пресвето сърце Исусово” като помощник-енорист.

Материалите са събрани и подготвени от:
Янко Павлов, Петър Търновалийски, Божидар Стрехин,
Виржилио Тоскани, Яко Стрехин и Венко Земярски.

Използвана литература:

1.Католически календар „Св. Св. Кирил и Методий“ – изд. от 1920 г. до 1948 г.
2.Вестник “Истина” – изд. от 1920 г. до 1948 г.
3.Вестник “Абагар”
4.„История на България“- К. Иречек
5.„Нашите павликяни“ – проф. Л. Милетич
6.100-годишен юбилей на отците капуцини
7.„История на Софийско-пловдивския диоцез“
8.Личен архив на авторите, на роднините и близките на свещениците

Редактори:
1.Петър Кривчев
2.Йовко Патазов

Раковски, 2006

Коментарите са забранени.