Свещеници, родени в Ген. Николаево

Михаил Добромиров.
Мирски свещеник. Завършва образованието си през 1715 г. в град Фермо, Италия. Ръкоположен за свещеник от софийския архиепископ  Павел Йошич на 28 октомври 1716 г. На 28 октомври 1716 г. е въздигнат в свещенически сан. Той обслужва и католиците в Пловдивско, София, Ст. Загора и онези, които се намирали на едно разстояние от около 15 дни път. През 1717 г. избира за свое седалище родното си с. Калъчлии. След смъртта на архиепископ Павел Йошич /6 юли 1719 г./ на Добромиров били дадени от Конгрегацията, със заповед от 7 май 1720 г., права на генерален викарий на Софийския диоцез. В практиката на католическата църква това означавало почти сигурно назначение на вакантната длъжност. Но през м. декември 1721 г. неочаквано за софийски архиепископ бил назначен чужденецът Марко Андрияши от Дубровник, дотогава никополски епископ. През 1721 г. Андрияши предприема обиколка из епархията и тя е разделена на две мисии:Калъчлииска и Даваджовска. Към Калъчлииската мисия се числят: Калъчлии, Балтаджии, Доганджа, Пловдив, Ямбол, Стара Загора и София. През 1723 г. по заповед на архиепископа, Добромиров заминава за Белене , където е имало остра нужда от свещеници,като обслужва и католиците в Русе. На негово място от Даваджово е изпратен Петър Милошевич. В 1729 г. се завръща отново в Калъчлии. Както се вижда от записаните кръщения, извършени в Калъчлии, Балтаджии, Доганджа и Бекирлие, остава до 1738 г. Никола Теодоров е назначен в Даваджово. През 1737 г. в Пловдивско идва нов помощник – Никола Бошкович – братовчед на епископа Марко Андрияши. По това време Турция е във война с Австрия. В едно писмо от пролетта на 1738 г., написано от Бошкович и Добромиров, те пожелават  победа на християнското оръжие над неверниците. Писмото е било адресирано до двама техни познати в Цариград. Изпратено е по някой си Иван, младеж – българо – католик от Пловдив. Попада в турски ръце. Двамата ( Михаил Добромиров и Никола Бошкович )  са осъдени като „шпиони“ и обезглавени на 22 април 1738 г. в Одрин.

Йосиф Арабаджийски.
Мирски свещеник. Роден е на 28 януари 1808 г. На 13-годишна възраст заминава за Рим, където завършва обучението си. Ръкоположен е за свещеник през 1832 г. Завръщайки се в България е назначен за енорист в село Секирово. Тук свещенодейства до 1838 г., след което е изпратен в Хамбарлии.  След две години отново се завръща в Балтаджии. Тази енория управлява общо 28 години. Почива в Пловдив на 30 януари 1862 г. Тленните му останки са пренесени и погребани в родното му село.

Яко Яковски.
Мирски свещеник. Завършва средното и висшето си образование в Рим през 1845 г., където получава титла доктор по богословие. Ръкоположен е за свещеник на 14 декември 1845 г. На 13 юли 1846 г. се завръща в България. През 1852 година е изпратен да свещенодейства във Варна, а на 22 април 1858 г. в село Герена /Белозем/. Отец Яко е първият свещеник в това село след заселването му с. католици от Калъчлии. На 17 февруари 1862 г. е преместен като енорист в с Балтаджии. Почива на 21 февруари 1872 г. Погребан е в църквата, а след построяване на новата църква костите са пренесени и препогребани в селските гробища. Едно от нещата, които извършва през своя съзидателен живот, е издаването на първата българска печатна книга за католиците в Южна България, написана на латиница през 1844 г.

Петър Арабаджийски.
Мирски свещеник. Роден на 23 февруари 1820 г. в село Калъчлии. Изпратен да следва в Рим, завършва духовните науки в Пропагандата. Получава свещенически сан през 1846 г. и се завръща в България. Свещенодейства 4 години във Варна и 11 години в Даваджово. През 1861 г. е назначен да обслужва новосъединените католици от източен обред в Цариград и е бил предложен за техен архиерей, но той не пожелал да смени обреда си и на 6 април 1864 г. се завръща в Пловдивско и е назначен за помощник – енорист в село Балтаджии, където служи 11 години. Почива на 6 юли 1874 г. в град Пловдив, където е бил на лечение. Тленните му останки били пренесени в Балтаджии и погребани в черквата. След изграждане на новия храм са пренесени и препогребани в гробищния парк.

Амброзий Рончев.
Роден на 3 ноември 1853 г. в село Калъчлии. Възпитаник на отците капуцини в град Пловдив. Завършва учението си и приема свещенически сан на 8 декември 1875 г. и е назначен като помощник – енорист в родното си село. Свещенодейства за малко и в Миромир и Житница. През 1884 г. при обявяване на Сръбско – българската война е бил назначен за военен свещеник на войниците от католическо вероизповедание. След войната е награден с “Декорация за граждански заслуги”. На 14 август 1888 г. е назначен за енорийски свещеник в новозаселеното с католици село Салалии /Борец/, където свещенодейства до 1910 г. Заболява от апоплексия и след продължително боледуване при своите домашни, умира на 18 декември 1921 г.

Иван Пищийски.
Успенец. Възпитаник на отците успенци, той е ръкоположен във Франция и служи в Цариград, и Кония в Мала Азия. Последната мисия е основана от самия него. Завръщайки се в България, служи в Белене, Свищовско, в град Ямбол и град Пловдив. За няколко години е бил директор на католическото училище“Св. Андрей”. След предаването на тази длъжност на мирското духовенство, остава да живее в училището до смъртта си. Той е помощник при енория “Св. Лудвиг”. Основава при катедралата дружество на “Мариини девойки”. Почива на 25 март 1920 г. от апоплексия.

Никола Делянин. Мирски свещеник. Следвал в Пловдивската капуцинска семинария. Продължава обучението си в село Буджа край Смирна / Турция /. На 15 август 1889 г. е ръкоположен за свещеник в град Пловдив. През 1892 година е изпратен за помощник-енорист в село Балтаджий, а през месец юли 1898 г. – за енорист в село Герена /Белозем/, където заболява от туберкулоза и почива на 4 декември 1898 г. Тленните му останки са пренесени в родното му село, където са погребани в общите гробища

Климент Джундрин. Капуцин. Роден през 1868 г. в село Калъчлии. Учи в Пловдивската капуцинска семинария, а след това в капуцинския институт в село  Буджа край Смирна / Турция /. Още незавършил обучението по богословие е изпратен в град София, където държи своя последен изпит. Ръкоположен е за свещеник  в град София на 10 декември 1890 г. и е разпределен за помощник в град Пловдив. През 1898 г. отец Климент Джундрин е назначен за префект  в Пловдивската мирска семинария, а през 1901 г. е изпратен за енорийски свещеник в родното си село. Бил е за кратко енорист в град Пловдив и после пак е върнат в село Калъчлии, като е управлявал тази енория в продължение на 23 години. Почива в град София на 4 юни 1923 г., където е бил на лечение. Тленните му останки са пренесени в родното му село където е погребан.

Евгений Райков. Капуцин. Роден в село Калъчлии през 1868 г. Учи в Пловдивската капуцинска семинария и в капуцинския институт в село  Буджа край Смирна / Турция /. Завършва богословски науки в Пловдив.  На 14 август 1891 г. е ръкоположен за свещеник. Отначало е изпратен за помощник-енорист в град София, а на 3 април 1893 г. – в село Калъчлии. На 4 април 1897 г. е назначен за енорист в село Даваджово, а на 30 декември 1901 г. за такъв в Хамбарлии. После е назначаван за помощник-енорист в София, Хамбарлии и Балтаджии, след което отново е върнат като помощник-енорист в родното си село. Умира на 7 декември 1947 г.

Лудвик Бойкин. Капуцин.  Роден в Калъчлии през 1872 г. Учил в Пловдивската капуцинска семинария и после е изпратен в Капуцинския институт в  село Буджа край Смирна / Турция /, където постъпва в ордена на капуцините. По настояване на своите началници пристига в Пловдив, където завършва богословие и на 21 септември 1894 г. получава свещенически сан. Не след дълго заболява от туберкулоза и почива на  16 юни 1896 г. в село  Алханово / Браниполе /, където е бил изпратен на лечение. Първо бил погребан в град Пловдив. По желание на родителите му  на 11 март 1923 г. тленните му останки са препогребани в гробището на родното му село.

Валентин Делянин. Капуцин. Роден в село Калъчлии. Постъпва в Пловдивската духовна семинария и завършва учението си в Капуцинския институт в село Буджа край Смирна / Турция /. Там получава свещеническия си сан  на 15 март 1896 г. На 1 април 1897 . се завръща в България и е назначен за помощник-енорист в село Калъчлии. На 1 август същата година е преместен в село Житница, а след това – в град Пловдив. През 1905 г. е назначен като енорист в село Дуванлии, а на17 декември 1906 г. като такъв в Калояново, където остава до 15 май 1910 г. После служи като помощник в град Пловдив, в Секирово и Калъчлии. На 23 август 1920 г. е назначен за енорист в село Житница. Там служи до 19 декември 1934 г. Поради разклатено здраве е изпратен на почивка и в същото време служи като помощник в с Балтаджии. Умира на 19 юни1953 г. Погребан е в родното си село.

Андрей Хранеников. Капуцин. Роден в село Калъчлии през 1870 г. След завършване на Пловдивската духовна семинария е изпратен да продължи образованието си в село Буджа край Смирна / Турция /. Отслужва първата си Света литургия в Смирна през 1897 г., след което е изпратен  като мисионер в село Кодербег до Бейрут. Тук той проповядва Божието слово цели 14 години. През 1917 г. се завръща в отечеството си и е назначен за енорист в село Герена /Белозем/. През май 1921 г. е изпратен за помощник в Миромир, но не след дълго заминава за Монреал. По негово желание отново се завръща в Кодербе, където почива на 11 април 1925 г. от туберкулоза.

Едуард Зайков. Роден в Калъчлии. След завършване на началното си образование, завършва Пловдивската капуцинска семинария, след което постъпва в ордена на капуцините в град София. Едва изкарал една година, напуска и се завръща при домашните си. През 1895 г. е приет в Пловдивската мирска семинария, в която завършва философия и богословие. Ръкоположен е на 24 ноември 1899 г. и е изпратен за помощник – енорист в село Секирово, където служи до 1907 г. Назначен е за енорист в село Белозем, а пет години по-късно и за енорист в село Антраниково / Парчевич /. Три години по-късно поради разклатено здраве се завръща в родното си село. Умира на 16 март 1935 г. в католическата болница в град Пловдив от бъбречна болест. Погребан е в родното си село.

Доменик Балджиев. Мирски свещеник. Роден в Калъчлии. Завършва Пловдивската семинария за мирски свещеници. Ръкоположен е за свещеник на 26 октомври 1902 г. и е изпратен за енорийски помощник в град Бургас. Тук престоява в продължение на четири години. През 1907 г. е назначен за помощник в село Секирово, а през 1914 г. за енорист в село Салалии / Борец /. Тази енория управлява в продължение на 11 години. През 1924 година се завръща в град Пловдив, където служи като помощник-енорист в катедралния храм “Св. Лудвиг”.

Йосиф Зайков. Мирски свещеник. Роден в Калъчлии. Средно и висше образование получава в Пловдивската мирска семинария. Ръкоположен е за свещеник на 26 октомври 1902 г. Отначало служи в град Пловдив, после една година в град София и пет месеца в село Белозем. След това е изпратен като помощник-енорист в село Секирово. През 1912 г., когато се обявява Балканската война, пожелава да замине на бойното поле като военен свещеник в 21-ви Средногорски полк, в който се числят войници от Секирово и Генерал Николаево. Там се заразява от холера и на 25 юли 1913 г. почива при село Кучица в Македония. Погребан е вън от селото на западния бряг на реката.

Иван Говедаров. Мирски свещеник. Роден в Калъчлии. Завършва Пловдивската мирска семинария. Свещенически сан получава на 24 септември 1904 г. Назначен е за диригент и органист на църковния хор при катедралата “Св. Лудвиг”. През 1910 г. е изпратен като енорист в село Салалии / Борец /, където свещенодейства в продължение на около три години. С разрешение на своя владика заминава за Виена да специализира музика. След завършване на музикалната академия се завръща в Пловдив. На 17 март 1932 г. напуска лоното на католическата църква и преминава в сектата на адвентистите. На 22 юни същата година църковният епархийски съд го осъжда като еретик и го лишава от всички свещенически права.

Киприян Делянин. Капуцин. Постъпва в Капуцинската семинария в Сан Стефано и завършва обучението си в село  Буджа край Смирна / Турция /. Ръкоположен е за свещеник в град Пловдив на 22 декември 1906 г. Поради своеволия спрямо началниците си е изпратен в манастира при Сан Стефано, Цариград. През 1911 г. променя обреда си и е приет в Солунската източна епархия. Свещенодейства в село Долно Тодорак, Кукушко. След войната се завръща в България и се настанява в Калъчлии. Пожелал отново да премине в латинския обред, но желанието му не било удовлетворено. Затова заминава да свещенодейства в съседното село Бейкьово като православен свещеник. След една година, разкаян от постъпката си, отново се завръща в лоното на католическата църква; след това заминава за Америка. След три години се завръща отново в България и се настанява отново в Калъчлии. При един спор на 15 юни 1926 г. е застрелян от свой съселянин.

Йосиф Гроздев. Мирски свещеник. Роден в село Калъчлии на 2 март 1883 г. Постъпва в Пловдивската семинария за мирски свещеници. След завършване на учението си получава свещенически сан на 19 март 1907 г. След две години е назначен за помощник – енорист в село Житница. През 1916 г. е отзован от тази енория в град Пловдив. На 1 септември 1917 г. е назначен за учител в първоначалното училище ”Св. Андрей”, която длъжност заема до 13 август 1932 г. На 5 април 1937 г. заболява от апоплексия и умира в дома на свещениците в град Пловдив.

Йосиф Яков Стойков. Мирски свещеник. Роден в Калъчлии на 2 февруари 1887 г. Завършва първоначалното си образование в родното си село, след което постъпва в Пловдивската мирска семинария. Тук той получава средното и висшето си образование и на 1 юни 1912 г. е посветен в свещенически сан. На 13 септември същата година е изпратен за енорийски помощник в Калояново. В тази енория той е органист и диригент на църковния хор. На 16 октомври 1935 г. е избран за съветник в Калояновското общинско управление. От 1912 г. до смъртта си – в продължение на 33 години е помощник – енорист и енорист в село Калояново. Почива на 4 октомври 1944 г. Погребан в родното си село.
Отец Стойков е един от най – будните католически свещеници от недалечното ни минало. Той не е бил само свещеник. Бил е полиглот, владеещ латински, френски, немски, полски и руски език. Като сътрудник на вестник “Истина”, превежда художествени творби, между които най – големия труд е романът на Йосиф Шпилман “Луций Флав или последните години на Ерусалим и разрушението на Храма”. Това е исторически роман със световна известност, колкото религиозен, толкова и актуален за християните по света.
Свещеник, ветеринарен и хуманен лекар, отец Йосиф не престава да се занимава и с литература. През двадесетте и тридесетте години на миналия век, той  един от най – добрите непрофесионалисти, познавач и тълкувател на българската литература. В книгата на проф. Иван Шишманов “Иван Вазов –  спомени и документи”, изд. БП 1976 г. четем:
“ ПИСМО НА ЙОСИФ СТОЙКОВ ДО ВАЗОВ”
2 март 1916 година Йосиф Стойков, католически свещеник от с. Селджиово / Калояново /
…”Ако имах  власт бих Ви нарекъл Патер Патриас / баща на бащите /. Всъщност Вие сте, защото писахте и възпитахте любов към милото Отечество”. Пред проф. Шишманов Вазов интимно е изповядвал, че е бил два дена в Хисар, поканен от свещеник Стойков на среща-разговор. Тази среща му дала възможност да се срещне с Евгения Маркс, която била в Хисар на почивка с мъжа си.
На 10 септември 1919 г. отец Стойков отново се среща с народния поет. Този път го моли да го поздрави  на 23 септември 1925 г. по случай юбилея му.“Това ще бъде най-глямата чест за мене в този тържествен ден” – изповядва прочувствено свещеникът.

Антон Карагьозов. Мирски свещеник. Роден в село Калъчлии. Завършва мирската духовна семинария в град Пловдив. Получава свещенически сан на 20 септември 1913 г. През 1912 г. заминава за Германия, за да специализира висши духовни науки, но след година се завръща отново в България. На 1 септември 1918 г. е назначен за учител в първоначалното училище  “Свети Андрей” в град Пловдив, където учителства до 13 август 1932 г. След тази дата е помощник-енорист и домакин на свещеническия дом при енория “Св. Лудвиг”.

Самуил Рончев  /Въта/. Капуцин. Роден в село Калъчлии през 1893 г. След завършване на основното си образование в родното си село, постъпва в капуцинската семинария в Сан Стефано. Продължава следването си в Капуцинския институт в село  Буджа край Смирна / Турция / и в град Сплит – Далмация /Хърватско/. Последния си изпит държи в град Пловдив. Свещенически сан приема на 1 април 1917 г. През 1918 г. е назначен като помощник-енорист в с. Балтаджии, а от 1919 г. е енорист в Дуванлии, като управлява тази енория 9 години. От 1927 г. е енорист в с. Балтаджии. Умира на 2 юли 1962 г.

Лавренти Стрехин. Капуцин. Роден в село Калъчлии на 12 ноември 1908 г. След завършване на първоначалното си образование, постъпва в Капуцинската семинария в Монреал до град Палермо. После продължава учението си в град Болцано. Ръкоположен е за свещеник в град Тренто, Италия, на 19 юли 1933 г. Завръща се в отечеството си на 6 септември 1934 г. и е назначен за помощник в с. Житница. На 11 февруари 1935 г. е изпратен за енорийски свещеник в с. Миромир, където остава до 1943 г. Умира на 6 декември 1980 г.

Роберт Мекерешки /Прустов/. Капуцин. Роден в село Калъчлии на 2 февруари 1908 г. Най-напред постъпва в Капуцинската семинария в Монреал – Италия, след което заминава за Южен Тирол и завършва своето образование в Болцано. Ръкоположен е за свещеник  на 18 юли 1933 г. в град Триент. Възложено му е да обслужва като капелан едно сиропиталище. На 5 март 1936 г. се завръща в България и е назначен за енорийски помощник в Генерал Николаево. После е енорийски свещеник в Бургас и София. По-късно е директор на столичното католическо дружество „Св. Цецилия”. Отец Роберт е сред първите жертви на „Големия лов” – на 8 май 1950 г. посред нощ е арестуван – вратата на стаята му в София е разбита от милицията. Осъден е на 20 год. затвор, но лежи вътре 12 г. Умира на 3 март 1980 г. в София.  Погребан е в гробищата на родния си град Раковски.

Д-р Петър Сарийски. Конвентуалец. Роден в с Калъчлии на 27 октомври 1912 г.. След завършване на основното си образование в родното си село, постъпва в малката семинария на отците конвентуалци в Боюкдере в Цариград. След три години заминава за  Италия и завършва своето духовно образование в Асизи. Ръкоположен в Базиликата на св. Франциск на 3 март 1935 г. След дипломирането си в Латеранския колеж с титлата “доктор” по църковно и каноническо право става преподавател в семинарията на отците конвентуалци в Асизи. Завръща се в България през 1942 г. Известно време е главен редактор на вестник “Истина” и секретар на Софийско-Пловдивския Епископ Иван Романов. През 1952 г. в процеса срещу католическите свещеници е арестуван и осъден на 20 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г. и е назначен за енорист в с. Ореш.
Той е не само добър свещеник, но и юрист и историк, ценен научен сътрудник на Великотърновския университет с преводите си от италиански и латински език на документи, свързани с историята на България и по-специално с историята на католическата църква в страната ни. Почива в Ореш на 19 декември 1981 г. Погребан в кв. Ген. Николаево

Флавиян Манкин. Капуцин. Роден в село Калъчлии на 11 ноември 1914 г. Чувствайки се призван за свещеник, напуска отечеството си през 1927 г. и заминава да следва в Южен Тирол – Италия. Постъпва в Ордена на капуцините на 28 август 1931 г. Тържествен обет полага на 12 ноември 1935 г. и бива ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. През 1939 г. се завръща в България. Преди всичко се е борил за религиозна свобода и правда. Той става първата жертва, дадена от отците капуцини на комунизма в България. Един следобед след проповед пред младежи в село Секирово е отвлечен насила, жестоко измъчван и разстрелян на 21 октомври 1944 г.

Професор Йосиф Гагов. Роден в село Калъчлии. Житейският път на отец Гагов започва през 1915 г. След завършване на основното си образование преминава през духовните семинарии в Боюкдере край Цариград, Сполето, Асизи и Рим. Ръкоположен е за свещеник през 1937 г. Специализира източноцърковни науки и християнска археология, с докторат в двата отрасъла на християнските науки. След завършването е поканен да чете лекции в папския богословски факултет “Серафикум” през 1945 г. Издава книги и статии с висока научна стойност, създава печатница с кирилица и започва издаването на списание “Емигрантски вести”. Набира доклади и информация за българите в чужбина. Открива българската редакция на радио“Ватикана”, която ръководи от 1949 г. до момента на смъртта си. Почива на 14 септември 1967 г.

Зенон /Йосиф/ Търновалийски. Роден в с. Калъчлии  на 22 септември 1914 г. Постъпва в ордена на отците капуцини през 1931 г. Ръкоположен е за свещеник през 1938 година. Връща се в България, където е бил в капуцинския манастир в София. През 1942 г. става капелан на цар Фердинанд в град Куборг – Германия. След това доста време е в капуцински манастир в Южен Тирол, където обслужва сестрите от Про Ориенте на дон Галони. През 1991 г. се завръща в България и се настанява в капуцинския манастир в град Пловдив. Събира сведения за Капуцинската мисия в България и данни за живота на отец Фортунат Бакалски, като повдига дело за канонизирането му. В същото време подготвя млади кандидати за капуцини. Загива при автомобилна катастрофа на 14 септември 1992 г. Погребан е в гробищата на родния си град Раковски.

Тимотей Зайков. Роден в с. Калъчлии  на 8 август 1914 г. Кръщелното му име е Йосиф. Постъпва в ордена на отците капуцини през 1931 г. Ръкоположен е за свещеник през 1938 г.  Връща се в България точно преди началото на процеса срещу католическите свещеници и бива осъден от комунистическия режим на 4 октомври 1952 г. да лежи в затвора 12 години. Излежава цялата си присъда в лагера в Огняново. След излизането от затвора е енорист в с. Белозем, а от 1976 г. до края на своя живот е ръководил енорията в кв.„Миромир” на гр. Хисар. Загива при автомобилна катастрофа на 14 септември 1992 г. Погребан е в гробищата на родния си град Раковски. Интересно е, че животът на отец Тимотей и на отец Зенон Търновалийски е почти един и същ. И двамата са родени в една година, и двамата заедно и по едно и също време заминават да учат, заедно са ръкоположени за свещеници и двамата заедно загиват  при автомобилна катастрофа на 14 септември 1992 г. По време на катастрофата в колата са били 4 човека – отец  Тимотей и отец Зенон загиват на място, а другите двама умират впоследствие.


Самуил  Джундрин. Роден на 11 август 1920 г. в Генерал Николаево. След завършване на Френския колеж в град Пловдив заминава да продължи образованието си най-напред в малко градче на френско-швейцарската граница, а после и  в Париж, където учи богословие. Завършва през 1947 г. и поема обратния път към България. Още на границата е задържан и разпитван от новата власт. След кратко пребиваване в родното си село заминава, за Бърдарски геран, където е назначен за помощник-енорист.  През есента на 1950 г. избухва бунт срещу колективизацията и свещениците са обвинени в подстрекателство. Заради това, че тотално защитава своя по-стар събрат, е изгонен от селото и се завръща в Пловдив, където е арестуван по тъй наречения “Католически процес”. Осъден е на 12 години лишаване от свобода с обвинение в западен шпионаж. Първите шест месеца излежава във Варненския затвор, а после на “Острова на смъртта “ в Белене. Освободен е на 30 януари 1961 г. Шестнадесет години е енорист в село Калояново. На 26 май 1979 г. Самуил Джундрин поема длъжността католически епископ на Никополската епархия със седалище в град Русе. Работи с любов и усърдие за утвърждаване на вярата в Бога, за сближаване на двете църкви – източноправославната и католическата, за любов и сговор между хората. Умира на 19 март 1998 г. Погребан е в родния си град.

Лъв /Иван / Рончев. Капуцин. Роден в село Калъчлии на 5 ноември 1914 г. Свещенически сан приема през 1939 г. в гр. Болцано, Италия. Връща се в България  точно когато комунистическия режим идва на власт и на 4 октомври 1952 г. е осъден на 12 години затвор. След излизането от затвора е дълги години енорист в с. Секирово, а после и в Житница. Една година е бил и енорист в с. Миромир Умира на 28 януари 1983 г. Погребан е в гробищния парк в Ген. Николаево.

Слав Стойков. Капуцин. Роден на 22 януари 1922 г.  в с. Калъчлии. Както почти всички свещеници от онова време, така и малкият Слав заминава да учи за свещеник едва 14-годишен. Ръкоположен  за свещеник през 1948 г. във Болцано, Италия. Завръща се в България през 1977 г. – половин година след смъртта на своята майка. Престоят му тук е кратък – само за два месеца. (толкова му е разрешено да остане в  родината си от българското правителството). След това седем години подред си идва в България, но пак за кратко. През 1984 г. отец Стойков за последен път е в родната България. Същата година неговите роднини получават писмо от правителството, в което пише, че се забранява на отец Слав да се прибира повече в България. Две години по-късно – на 6 май 1986 г. отец Слав Стойков умира и е погребан в Италия. Неговите събратя си спомнят за него като за един от най-добрите проповедници.

Крум Стрехин. Капуцин. Роден е в Генерал Николаево на 29 август 1921 г. Отец Крум заминава като студент за Южен Тирол през 1936 г., за да се подготви за свещеник. По-късно е трябвало да се върне в родината си и да се грижи за верните, но поради комунистическото управление в страната това е невъзможно.  Ръкоположен е за свещеник през 1948 г. и остава  до края на живота си да служи в Южен Тирол. Бил е в различни манастири, най-дълго като катехист и свещеник в Малс, там 6 години е бил  предстоятел на манастира. Във всичко се е отличавал със старание и точност. Неговият непрекъснат копнеж по земната Родина не се осъществява. Отец Крум Стрехин умира на 16 октомври 1982 г.

Велик Павлов. Роден в село Калъчлии на 9 октомври 1923 г. в семейството на благочестиви селски труженици. Рожденото му име е Петър. След завършване на прогимназиалното си образование заминава за Италия и учи в семинарията на отците капуцини “Салерн” в Южен Тирол. През 1943 г. влиза в Капуцинския манастир, където приема монашески дрехи и ново монашеско име – отец Магнус – Велик. С това име той иска да отдаде почит на своята майка, която се наричала Велика. Ръкоположен е за свещеник на 29 юни 1950 г. Първата си Тържествена литургия отслужва в светилището “Мария Тренс”. От 1951 г. до 1993 г. с малки прекъсвания, се намира в манастира в Мерано. Асистент е на Трети францискански орден в продължение на десетки години. Заради дългата си брада отец Велик е наричан от своите събратя „Мойсей”.
През 1993 г. се завръща в България и продължава мисионерската си дейност в село Белозем. Почива на 19 ноември 1997 г. Погребан е в гробищния парк в гр. Раковски, кв. Ген. Николаево.

Андрей Търновалийски. Капуцин. Роден е в Генерал Николаево на 01 септември 1923 г. Кръщелното му име е Ченко. 14-годишен, през 1937 г. заминава за Италия и влиза в ордена на отците капуцини. Подготвя се много добре и през 1957 г. е ръкоположен за свещеник в Бресамоне, Италия. През 1967 г. заминава за Франкфурт, Германия, а през 1968 г. за Мюнхен, където защитава титлата доктор по църковните науки със специалност теология. Знаел е няколко езика – задължителните латински и италиански, немски, френски и английски. По време на престоя си в Германия издава книга, посветена на католическата църква в България и на монс. Андреа Канова. Книгата е на два езика – немски и италиански. Умира на 10 януари 1988 г. в Германия от захарен диабет, но е погребан в Италия, тъй като неговото желание още приживе е било такова.

Алонцо Павлов. Капуцин.  Роден е в Генерал Николаево на 21 септември 1924 г. 14-годишен,  през 1938 г. заминава за  Болцано, Италия и влиза в ордена на отците капуцини. Ръкоположен е за свещеник през зимата на 1953 г., след което е изпратен да работи в енория, близо до Болцано, за която се грижи много добре. Умира много млад –  през юни 1954 г. в Италия – на 30 години. Версиите за смъртта му са различни – според някои сведения умира след неуспешна сърдечна операция, а според други – от пламналата по онова време туберкулоза. Погребан е в Австрия.

Симеон Луков. Францисканец-конвентуалец. Роден по документи на 19 май, а реално на 5 май – както казвал отец Луков „когато майка ме родила” 1925 г. в древното павликянско селище, известно още  от средата на ХVІІ в., село Калъчлии, днес кв. Ген. Николаево. Рожденото му име е Любен. Заминава за Асизи на 3 октомври 1938 г. и там постъпва в местната гимназия. Ръкоположен за свещеник на 6 май 1951 г. Първото му предназначение в църковния апостолат е към базиликата „Дванадесетте Апостоли” в Рим, с възможността да усъвършенства  уменията си в църковната музика ( композиция и орган ) във Висшата римска школа за църковна музика. Завръща се в България през 1991 г. и поема ръководството на църквата в кв. Парчевич. По-късно е преместен в Белене. Изтощен и вече болен в края на хилядолетието се прибира при събратята си, по-близо до родното си място, като помощник в енорията на с. Житница и накрая в манастира „Св. Максимилиан Колбе” в центъра на гр. Раковски, където и умира на 21 март 2004 г.

Максимилиан /Йосиф/ Балабански. Францисканец-конвентуалец. Роден в Генерал Николаево на 9 ноември 1925 г. През ноември 1937 г., заминава за Италия да изучава теологически науки, а на 16 юли 1950 г. е ръкоположен за свещеник. В продължение на шест години е директор на семинарията в Перуджа и три години в Губио. През 1967 г. заминава за Рим, където в продължение на две години изучава източно каноническо право в източния папски институт “Ориентале”. След това заминава за Сидней – Австралия, където е назначен за енорийски свещеник, настоятел, отговарящ за новостите, а от 1989 г. до 1992 г. е провинциал. През март 1992 г. е назначен да работи като енорийски свещеник в село Житница, където остава до 2000 г. На 2 април същата година отец Максимилиан е назначен за предстоятел на новопостроения в центъра на гр. Раковски манастир на братята конвентуалци.

Чолю / Чечилио / Делянин. Капуцин.  Роден е в Генерал Николаево на 1 март 1926 г. Почти 13-годишен – през август 1938 младият Чолю заминава за гр. Болцано – Италия, където постъпва в ордена на отците капуцини. Свещенически сан приема през 1953 г. след което е изпратен да работи в различни манастири в Италия – в Апиано, Випитено, Еня и др. Връща се в България след падането на комунистическия режим – през 1990 г. Веднага е назначен за енорист на с. Калояново. Също така отец Базилио ( както е свещеническото му име ) трябва да се грижи и за околните села – Житница и Дуванлии. През август 1992 г. отец Делянин е преместен в София в капуцинската църква „Св. Йосиф”. Там остава до фаталната за него и още трима свещеници дата – 14 септември 1992 г. Тогава при автомобилна катастрофа загиват отец Тимотей Зайков, отец Зенон Търновалийски и още един италиански свещеник, а отец Чечилио изпада в тежка единадесетдневна кома, от която не се събужда и на 25 септември 1992 г. умира.   Погребан е в гробищата на родния си град Раковски.

Йосиф Пищийски. Роден в Генерал Николаево на 26 юни 1934 г. Ръкоположен е за свещеник на 15 ноември 1959 г. от монс. Кирил Куртев – епископ от Източен обряд, в църквата „Възнесение Господне” в Пловдив. Натоварен е с длъжността „клисар” и да се грижи за поддръжката на църквата в тогавашното село Секирово. През 1974 г. е назначен за енорийски свещеник в същото село. През 1975 г . отец Йосиф е бил назначен за Генерален викарий на епархията от монс. Б. Добранов. Тази длъжност той заема до неговата смърт. През 2000 г. за енорист в Секирово е назначен неговият племенник – отец Йовко Пищийски, а отец Йосиф изпълнява длъжността на енорийски викарий. През 2003 г. монс. Г. Йовчев назначава отец Пищийски за енорист в Парчевич. Отец Йосиф умира на 27 март 2005 г. в последната енория, където работи – кв. Парчевич. Остава в съзнанието на хората като много добър органист и художник.

Петър Кьосов. Роден на 23 декември 1968 г. в гр. Раковски. 21-годишен, през септември 1989 г., заминава да се подготвя за свещеник в Италия. Кратък период от 6 месеца е във Виченца, а от февруари 1990 г. до юли 1994 г. е в Рим. Учи философия и богословие в университета „Пропаганда фиде”под юрисдикцията на Конгрегацията за разпространение на вярата, а живее в колежа „Пропаганда фиде”.  Ръкоположен е за свещеник на 21 август 1994 г. в катедралния храм „Св. Лудвиг” в гр. Пловдив от монс. Г. Йовчев. След ръкоположението е назначен за помощник-енорист в кв. Секирово, където остава една година. В края на 1995 г. е назначен като администратор на храм „Св. Дух” – Тракия, със седалище катедралния храм „Св. Лудвиг”. От месец юли 1996 г. отец Кьосов се намира в храма „Св. Дух” в кв. „Тракия”, гр. Пловдив. Добър органист.

Йовко Пищийски. Роден на 07. 08. 1971 г. в гр. Раковски. Още от малък той чувства, че е призван да бъде свещеник. И това става факт на 27 септември 1997 г. В родната енория „Пресвето Сърце Исусово” той е ръкоположен за свещеник от монс. Г. Йовчев и веднага след това се връща в Италия за да продължи своето обучение. През 1999 г. отец Йовко е назначен за енорист в енория. Секирово След като шест години е бил енорийски свещеник в кв. Секирово, гр. Раковски, на 3 октомври 2005 г. отец Пищийски заминава за Италия, където продължава обучението си в Църковната папска академия, която е първата дипломатическа академия в света. В нея се подготвят бъдещите папски представители на католическата църква по целия свят. Той е първият българин, приет в тази академия. На 05.06.2007 г. защитава докторска дезертация на тема „Юридически и пасторални проблеми на смесените бракове между католици и православни в България” в Паския Университет Urbaniana и се дипломира с титлата „доктор“ по каноническо право. В края на същи месец завършва успешно и Папската Църковна Академия и получава от Светия Отец Бенедик XVI своето първо назначение в апостолическата Нунциатура в Сенегал, Зелени нос, Гвинея Бисау, Мали и Апостолическата Легация в Мауритания. от 2008 г. вече е секретар в гореспоменатите Посолства на Светия Престол.

Борис Стойков. Роден на 14  февруари 1978 г. в кв. Ген. Николаево. На 14-годишна възраст в него се появява желанието да стане свещеник и благодарение на Францисканския орден е изпратен да учи в Духовната семинария в гр. Бреша, Северна Италия. Там учи пет години и завършва средното си образование. Връща се в България през 1997 г., за да отбие военната си служба. Няколко месеца след военната си служба епископ Г. Йовчев го изпраща в Духовната семинария на Римската епархия, за да продължи обучението си. Завръща се отново в България през лятото на 2005 г. и на 16 юли същата година е ръкоположен за свещеник. Седмица по-късно е изпратен в кв. Секирово като помощник-енорист. Добър органист.

Материалите са събрани и подготвени от:
Янко Павлов, Петър Търновалийски, Божидар Стрехин,
Виржилио Тоскани, Яко Стрехин и Венко Земярски.

Използвана литература:

1.Католически календар „Св. Св. Кирил и Методий“ – изд. от 1920 г. до 1948 г.
2.Вестник “Истина” – изд. от 1920 г. до 1948 г.
3.Вестник “Абагар”
4.„История на България“- К. Иречек
5.„Нашите павликяни“ – проф. Л. Милетич
6.100-годишен юбилей на отците капуцини
7.„История на Софийско-пловдивския диоцез“
8.Личен архив на авторите, на роднините и близките на свещениците

Редактори:
1.Петър Кривчев
2.Йовко Патазов

Раковски, 2006

Коментарите са забранени.