ВЯРА-ПРИРОДА-ЕКОЛОГИЯ

През почивните дни за 3 Март, беше организиран Духовен поход в Родопите. В него взеха участие  различните  групи в енорията ни-   Католически скаути, Църковен хор, Легион на Дева Мария и други хора от енорията. По пътя към планината, в автобуса, беше измолена Броеницата. След пристигане в местността на х. „Студенец“, вървейки по екопътеката измолихме и набожността Кръстен път. След кратка почивка, пристигайки на красива полянка обсипана с минзухари, участвахме  в благодатна Литургия на открито. Денят в планината приключи с пикник и забавни игри. По пътя към Раковски, спряхме на моста на река Стряма и се организирахме в „Мариин съботник“. Там почистихме местата около кръста поставен в чест на местните мъченици. Всички бяхме удовлетворени от добрия резултат и целият Духовен ден. Благодарихме на Бог за всичко това и се помолихме скоро отново да преживеем тази благодат.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ПАПА ФРАНЦИСК ЗА ПОСТНОТО ВРЕМЕ 2016

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ  ПАПА ФРАНЦИСК ЗА ПОСТНОТО ВРЕМЕ 2016

„Милост искам, а не жертва“(Мт 9,13). Милосърдните дела в Юбилейната година
1. Мария, икона на Църквата, която евангелизира, защото тя беше евангелизирана
В Булата за свикване на Юбилея, аз приканих да се постъпи така, че «Постното време на тази Юбилейна Година да бъде изживяно по-наситено, като силно време, за да се чества и изпита Божието Милосърдие» (Misericordiae vultus, т. 17). Чрез напомнянето да се слуша Божието Слово и чрез инициативата «24 часа за Господ». Аз исках да подчертая първенството на молитвеното слушане на Словото, и по-специално на пророческото Слово. Божието Милосърдие е със сигурност едно известие отправено към света: при това всеки християнин е призван да го преживее лично. Ето защо в това Постно време аз ще изпратя Мисионери на Милосърдието, за да бъдат за всички конкретен знак за близост и Божие опрощение.
Защото Мария прие Благата Вест чрез Архангел Гавраил, тя възпя пророчески в своя Magnificat милосърдието, чрез което Бог я избра. Девата от Назарет, обещана за съпруга на Йосиф, стана така съвършена икона на Църквата, която евангелизира, понеже тя беше и остана непрекъснато евангелизирана под действието на Светия Дух, който оплоди девствената й утроба. В пророческата традиция и още на етимологично ниво милосърдието е тясно свързано с майчината утроба (rahamim) и с една безкористна вярна и състрадателна доброта {hesed), която се упражнява в семейните и родителски взаимоотношения.
2. Заветът на Бог с хората: една история за милосърдието
Тайната на божественото милосърдие се разкрива по време на историята на завета между Бог и народа на Израил. Бог, в действителност винаги се показва богат на милосърдие, готов да излее над човека при всички обстоятелства присъщите Му нежност и състрадание, особено в най-драматичните моменти, когато неверността разрушава връзката на пакта и когато съюзът изисква да бъде потвърден стабилно с правда и истина. Ние се оказваме тук изправени лице в лице пред истинската драма на Божията любов, в която Бог играе ролята на баща и на изманен съпруг, а Израил тази на сина или дъщерята или на невярната съпруга. Това са познати образи, които ние откриваме при Осия (виж Осия 1-2), които изразяват до каква степен Бог иска да се свърже с Неговия народ.
Тази драма за любов достига своята кулминационна точка в Единородния Син станал човек. Бог излива в Него цялото Свое безкрайно Милосърдие, за да Го превърне във « въплътено Милосърдие» (Misericordiae Vultus, т. 8). Като човек, Исус от Назарет е син на Израил в пълния смисъл на тази дума. Той е създаден така, че да въплъти съвършеното слушане на Бог поискано от всеки Юдеин чрез Сема, което и днес все още съставлява сърцето на Божия Завет с Израил: « Слушай. Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един. Обичай Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили » (Втор. 6. 4-5). Божият Син е Съпругът, който се стреми да достигне до любовта на Съпругата си. Той е обвързан с нея чрез своята безусловна любов, която се проявява във вечното обвързване с нея.
Това представлява пулсиращото сърце на апостолската kérygme, където Божието милосърдие има важна и основна роля. Това е «красотата на спасяващата Божия любов показана в Исус Христос, умрял и възкръснал.» (Апостолически призив Evangelii gaudium, т. 36), това първо известяване, «което трябва винаги да се слуша отново и по различен начин, и което ти трябва отново да известяваш по време на катехизиса» (Ibid., т. 164). Тогава Милосърдието «показва поведението на Бог към грешника, като му поднася нова възможност да се покае, да се обърне и да повярва» (Misericordiae vultus, т. 21). Възстановявайки така наистина връзката с Него. В Разпнатия Исус, Бог иска да се присъедини към човека грешник дори в неговото най-голямо отдалечаване, именно там, където той е заблуден и отдалечен от Него. И това Той го прави с надеждата да успее най-накрая да се докосне до студеното сърце на Своята Съпруга.
3. Милосърдните дела
Божието Милосърдие преобразява човешкото сърце и го кара да изпита истинска любов, която го прави способно да стане на свой ред милосърдно. Чудо е, че божественото милосърдие всеки път може да се разпространи в живота на всеки един от нас, насърчавайки в нас любовта към ближния и пораждайки в нас това, което традицията на Църквата нарича милосърдни тленни и духовни дела. Те ни напомнят, че нашата вяра се провежда чрез конкретни и всекидневни дела, предназначени да помогнем на ближния си духовно и тленно и по които ние ще бъдем съдени: да го нахраним, да го посетим, да го утешим да го възпитаме. Ето защо аз желая « християнският народ да размишлява по време на Юбилея върху милосърдните тленни и духовни дела. Това ще бъде начин да пробудим нашето съзнание често преспивано пред драмата на бедността, да проникнем все повече в сърцето на Евангелието, където бедните са привилегированите получатели на Божието Милосърдие» (Ibid., т. 15). В личността на бедния, в действителност, плътта на Христос « става отново видима, като измъчено наранено, бичувано, изгладняло и погубено тяло … за да бъде познато от нас докосвано и засвидетелствано с грижа» {Ibid.). Нечуваната и скандална тайна, която продължава в Историята за Страданието на невинния Агнец, горящият храст запламтял от безвъзмездна любов и пред когото ние можем само да последваме Мойсей, като си събуем сандалите (виж Изход 3,5) ; а това е още повече, ако този беден човек е наш брат или наша сестра в Христос, който пострада, заради вярата си. Изправен пред тази любов, силна като смъртта (виж Песен на Песните 8,6). Най-нещастният и беден човек е този, който не приема да си признае, че е такъв. Той се мисли за богат, но в действителност е най-беден от бедните. И ако е такъв това е, защото той е роб на греха, който го подтиква да използва богатството и властта си не за да служи на Бог и останалите, но за да задуши в себе си вътрешната потребност, че самият той не е нищо друго освен беден просяк. Колкото по-големи са властта и богатството, с които той разполага, толкова по-голям е рискът това заслепяване да бъде измамно. Случва му се да не иска повече да вижда бедният Лазар, който проси на вратата на неговия дом. (виж Лк 16, 20-21), лика на Христос, който в бедните проси нашето обръщане. Лазар е тази възможност да се обърнем, която Бог ни поднася и която може би ние не виждаме. Това заслепяване е придружено с високомерно бълнуване за всемогъщество, в което отеква зловещо този демонизъм «и ще бъдете като богове» (Бит 3,5), който е в корена на всеки грях. Едно такова заблуждение може да стане социален и политически феномен, както го показва тоталитаризма от XXи век, и както го показват днес идеологиите на единствената мисъл и тези на техно науката, които претендират да сведат Бог до незначително явление, а хората от месите, до лесно манипулирани обекти. Това в наши дни може да бъде представено чрез структурите на греха, които са свързани с погрешен модел на развитието – основано върху идолопоклонничеството на парите, което прави, най-богатите хора и общества безразлични към съдбата на бедните, и пак те им затварят вратите и дори отказват да ги видят.
За всички Постното време за тази юбилейна Година е впрочем едно благодатно време, което позволява най-накрая да се излезе от нашето екзистенциално отчуждение, благодарение на слушането на Словото и на милосърдните дела. Ако чрез тленните дела ние докоснем плътта на Христос в нашите братя и сестри, които се нуждаят да бъдат нахранени, облечени, подслонени, посетени, то духовните дела от друга страна, да съветваме, да учим, да прощаваме, да уверяваме, да молим – докосват по-пряко нашето поведение на грешници. Ето защо тленните и духовните дела никога не трябва да бъдат разделяни. Всъщност именно, докосвайки плътта на Разпнатия Исус в най-нуждаещите се –грешникът може да получи в дар осъзнаването, че той не е нищо друго освен беден просяк. Благодарение на този път, „хората с високомерни сърца“, „могъщите“ и „богатите“, за които говори Magnificat имат възможността да признаят, че те самите са обичани незаслужено от Разпнатия Христос, умрял и възкръснал също и за тях. Тази любов представлява единственият отговор на жаждата за блаженство и необятна любов, която човек погрешно смята, че може да запълни чрез идолите на властта и имането. Но винаги съществува опасност, която се дължи на едно все по-плътно затваряне по отношение на Христос, който в лицето на бедния продължава да чука на вратата на техните сърца, а хората с високомерни сърца, богатите и могъщите приключват с това- като осъждат самите себе си да потънат в бездната на вечна самота, която е адът. И тогава звучат отново за тях както и за нас пламенните думи на Аврам: « Те имат Мойсей и Пророците, нека слушат тях! » {Лк 16,29). Това активно слушане ще ни подготви по-добре да отпразнуваме окончателната победа над греха и над смъртта на Съпруга, който сега е възкръснал и който желае да пречисти своята бъдеща Съпруга в очакване на Неговото Пришествие.
Да не оставяме да изтече напразно това благодатно Постно време за обръщане! Да се молим за това чрез майчинското застъпничество на Дева Мария, която първа изправена пред величието на Божието Милосърдие, което тя получи безвъзмездно-призна своята собствена нищета (виж Лк 1,48) като така се призна за смирена Слугиня Господня (виж Лк 1.38).
Ватикана, 4 октомври 2015г., Празника на Свети Франциск от Асизи

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Зимният скаутски лагер!

Зимният скаутски лагер в Кокалско ще остане в спомените на всички участници. Трябва да се знае, че всички отговорници и организатори се заеха да подготвят това приключение напълно доброволно.  А крайният ефект беше дори по-добър от очаквания. За осъществяването на лагера имаха и голяма роля добродетелите, които подпомогнаха да не останем гладни. Всъщност, след лагер винаги се прибираме дори с някой килограм в повече (поне за мен това важи), така че, може да се каже, не сме гладували изобщо.

Всички сме изключително доволни, че имаме скаутска група в България. Тези изживявания остават в съзнанието цял живот и не само – учат ни как да оцеляваме в природата, как да общуваме с околните, как да бъдем приятели и да се подкрепяме, развиват творческата част на мозъка по спонтанен начин и най-вече, като остареем ще можем да се похвалим с доста неща на нашите деца и внуци! Благодарим изключително много на дякон Мартин Дулчев, че се реши да поеме тази задача с огромна отговорност и да приобщи толкова деца и младежи към скаутството.
Във всеки лагер, освен забавна част, винаги има и поучителна. Скаутите придобиват познания и умения въз основа на 10 ателиета – палене на огън, готварство, строителство, топография, натуралистика и ботаника, самозащита,  педагогика (от което разбират за скаутския живот и принципи), духовно ателие, ателие по първа помощ и  оцеляване в екстремни ситуации.  Също така всеки лагер си има тема – лятото темата беше за рицарите Тамплиери, а сега за зимния лагер – темата беше за ескимосите. Представят им се интересни и полезни факти, като така обогатяват още общата си култура.
Всички игри, които са включени, също имат за цел да ги поставят пред изпитания, където да работят като екип (по патрули) и да прилагат наученото от темите и ателиетата.
Накратко зимният лагер протече така: След ранно събуждане и доста път, групите от Раковски, Житница, Пловдив и София се срещнахме в Етрополе, откъдето продължихме пеш на поход  до хижата в Кокалско. По пътя се научиха да не мрънкат много, ами да вървят докато не стигнат крайната цел. Имахме спирка за обяд и когато стигнахме, хижата имахме две игри – да намерят ескимоски дрехи и да ги облечат. Същия ден имаха игра и за строене – да си направят лъкове и стрели. Това занимание изключително много допадна на всички –и момичета, и момчета.  След малко почивка си отслужихме литургия вътре в хижата, след това имахме вечеря и дойде и редът на нощното бдение. Бдението е кулминационната част от целия ден. Там се представят сценки и скечове, които са измислени за не повече от половин час, като трябва да са по темата за деня, пеят се много песни, звънтят китари, чуват се многобройните весели и доволни гласчета, играят се хора и други танци. Първата вечер в светлината на прожекторите бяха шефовете, за да покажат на скаутите как трябва да протече едно вечерно бдение.  След бдението по принцип всички са доста изморени и се отправят към леглата за заслужена почивка.  След като всички са по леглата се провежда скаутски съвет с шефовете, които изтъкват положителни и отрицателни моменти от деня, за да се усъвършенстват.  Втория ден се събудихме рано и след загрявка и сутрешни упражнения закусихме. Тогава всички се събират на карaул и се съобщават темите на деня и предстоящите дейности. Слeд карaула имаха ателие по строителство и трябваше да построят иглу – за щастие цяла нощ беше валял сняг и имаше предостатъчно за всички. След като се подсушиха имахме обяд, а след него ново приключение в снега – каране на ски и шейни, а много пробваха и пързаляне с найлони. Цялата писта беше пълна с бели снежни мечета! Като се прибрахме в хижата имаха време за почивка и подсушаване, следваха ателиета по топография, оцеляване в екстремни ситуации в зимни условия и оказване на първа помощ, литургия, след това вечеря и бдение. Тази вечер то беше подготвено от  седемте патрула – това беше най-забавната вечер! Всички се справиха отлично и ни забавляваха много.  Стана време за сън и се отправиха по леглата, но докато скаутите спят, шефовете неуморни измислят нощна игра. Тя се прави, за да може децата да се научат, че не всяка ситуация в живота е удобна и че понякога се налага да нарушим комфорта си, за да помогнем на някого. Играта минава прeз три етапа – първо да се разсънят, второ – да активират заспалия мозък и трето-да извършат действие, което им идва механично. В този случай шефовете избрахме да ги събудим тихо, да им се обясни ситуацията –Един от шефовете е със счупен крак и те трябва да му помогнат. Скаутите трябва да изберат нужните неща и действия, за да му окажат първа помощ. Всички се справиха много добре и учудващо тихо! На другия ден ги оставихме да си поспят повече. Имахме сутришна литургия, закуска, игри, духовно и ателие по педагогика и след стягане и натоварване на багажа  трябваше да се отправим на поход надолу към автобуса по  заснежените пътеки. Имаше много желаещи да останем поне още една вечер. Преди да се разделят групите имаше церемония по награждаване – разбраха кой патрул е първенец в този скаутски лагер и много от участниците получиха индивидуални награди и грамоти за показани и усвоени нови умения.
Всички бяха предоволни и искат още, а ние шефовете вече обмисляме следващия лагер и обещаваме, че ще бъде, както обичат да се изразяват, още по-як!

Публикувано в Други | Коментирайте

50 години град Раковски

На 3 февруари 2016г, жителите на  град Раковски честваха  своят 50 годишен юбилей. След официалната част  по вдигането на знамената, се извърши тържествен Благослов  от епископ Георги Йовчев, заедно със всички енорийски свещеници от града в църквата „Пресвето Сърце Исусово“.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Благославяне 2016

Публикувано в Църквата | Коментирайте

Честито Рождество Христово!


Публикувано в Църквата | Коментирайте

„Да открием Исус в другите“

На 20.12.2015г се осъществи коледният спектакъл с благотворителна цел в помощ на Миленчо Белчев-  “Да открием Исус в другите“. Всичко бе подготвяно с много любов от енорийските свещеници, сестрите францисканки, катехисти, младежите и децата от енорията, за да се съберат средства за  изследвания и диагностика в Италия на деветгодишното дете. А децата ни призоваха  с песента…

„Да спасим, да спасим света
да живеем по-добре и аз и ти!
Хора…. все умират, подай им ръка
за доброто на теб и на мен!“

Публикувано в Църквата | Коментирайте

ОТВАРЯНЕ НА ВРАТАТА ЗА НАЧАЛОТО НА ЮБИЛЕЯ НА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ

Днес, в Божия ден, събрани в радостта на наближаващото идване на Спасителя, нека ние прекрачим тържествено и със смирение прага на Божия дом, така както преди пет дни на осми декември на тържеството на Непорочното Зачатие, Папа Франциск отвори Юбилейната врата и даде началото на Извънредния Юбилей на Божието Милосърдие. Да се оставим да бъдем нежно помилвани от Неговата Благодат и излизайки през същата тази врата да бъдем в ежедневието, към всички наши ближни, милосърдни като Отца!

Отворете се порти, отворете се вечни порти!

Отворете се врати на Правдата!

МОЛИТВА ЗА ГОДИНАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО

Господи Исусе Христе,
Ти ни учеше да бъдем милостиви като Небесния Отец
и ни каза, че който види Теб, вижда Него.
Покажи ни лицето Си и ние ще намерим спасение.
Твоят любящ поглед
освободи Закхей и Матей от робството на парите;
избави прелюбодейката и Мария Магдалена от това
да търсят щастието само в едно същество;
накара Петър да плаче след неговото предателство
и обеща Рая на разкаялия се разбойник.
Нека да чуем думите Ти към самарянката така,
сякаш са отправени лично към нас:
„Да би знаяла дара Божий!“
Ти имаш видимия лик на невидимия Отец
и ни разкриваш Бог, който показва всемогъществото Си
преди всичко в прошката и милосърдието.
Направи Църквата в света Твой видим лик,
ликът на нейния възкръснал и прославен Господ.
Ти искаше Твоите слуги сами да са покорени от слабост,
за да изпитват съчувствие към тези, които живеят в невежество и заблуда.
Дари на всички, които се обръщат към тях
да узнаят, че са очаквани и обичани от Бог
и че ще намерят прошка у Него.
Прати Духа Си и дари на всички нас Неговото помазание,
така че юбилеят на милосърдието да стане благодатна година на Господа
и Твоята Църква да носи с нов ентусиазъм
Благата вест на бедните,
да възвестява свобода на затворниците и подтисканите
и да отваря очите на слепите.
За това Те молим,
чрез застъпничеството на Мария, Майка на милосърдието,
Който живееш с Отца, в единство със Светия Дух
и царуваш във вечността.
Амин.

Публикувано в Църквата | Коментирайте

КОЛЕДЕН СПЕКТАКЪЛ 2015г.

Публикувано в Празници | Коментирайте

„ВЯРА И СВЕТЛИНА“

ВЯРА И СВЕТЛИНА

Повече от  2 месеца  в нашата енорийска общност  всяка сряда цъфтят благоуханни рози.  Двора на Черквата  в сутрешните часове до обяд се изпълва с глъч и живот донесен от  нашите младежи с увреждания, които радостно звънят  и даряват любов и усмивка на всички около себе си.

Дневен център „ Вяра и Светлина”  за  хора с увреждания  е вдъхновение на нашите свещеници и  сестри провокирано на свой ред от Боговдъхновените слова  на Апостол  Иван, който ни увещава, че ако не обичаме брат си когото виждаме, не бихме могли да твърдим, че обичаме Бог когото не виждаме.

В духа на Евангелието, в нашия дневен център, един от основните двигатели на пасторалната ни дейност през тази година, всяка сряда до обедните часове ние се събираме с нашите младежи с увреждания и техните родители за да славим и възхваляваме Бог. Правим го по начина по – който могат само тези скъпи младежи: съвършено, защото влагат усмивка и свръхмярка любов – всичко което имат…

…Защото даряваме заедно с нашите деца с увреждания  живота си, който принадлежи на Бог, както пеем в песента.

Използваме ръцете, принадлежащи на Бог, като изработваме различни статуйки, картички,  подпомогнати от родителите, свещениците и сестрите.

Използваме гласовете си, които принадлежат на Бог,  защото подкрепяме работата си с песнопения, които се  издигат към Бога като благоуханна молитва.

Даряваме сърцата си, принадлежащи изцяло на Бог, знак на нашата жертва драгоценна и тайнствена.

Освен с ръчен труд  в нашия спортен полуден изтъкан от любов са включени много и интересни игри, които сестрите ни подготвят и с които научаваме, че само в отбор сме силни, и че сплотени можем  много…

Завършваме нашия ден с топъл обяд и изпяване на нашият скормен, но същностен за християнина химн: „Благодарим Алилуя”

Да,  нашият ден, нашите дни са един дар, благ – дар, от Господа, колкото и странно да ни звучи това понякога.  Ние сме в сърцето на Бог. Нашите увреждания, нашите немощи са немощите на неговия Син Исус Христос на Кръста, който е наш приятел и наш Спасител. Ние споделяме мъките му, но и му благодарим, че само с Него можем да даряваме усмивка, ръце, сърце, глас  и живот… нашето всичко! Нас самите! Благодарим Алилуя!

Публикувано в Църквата | Коментирайте