Бог държи на думата си: Месията е Иисус
46. Той е Син на всевишния
Бог изпратил ангела Гавриил като свой пратеник в Назарет при една девица на име Мария. Тя била сгодена за мъж на име Йосиф, от рода на цар Давид. Ангелът Гавриил влязъл при нея и рекъл: «радвай се благодатна! Господ е с тебе. Бог избра именно теб.»
Мария се смутила от думите му и размишлявала как во ли могат да значат те. Тогава Гавриил й рекъл: «Не бой се Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. Бог винаги те е обичал. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус Той ще бъде велик и ще се нарече Син на все вишния.»
Мария рекла на ангела: «как ще стане това, кога то аз мъж не познавам?» Гавриил й отговорил: «Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени. За Бога няма нищо невъзможно.» Тогава Ма рия казала: «аз съм робиня Господня, каквото Бог иска, трябва да се случи.» (Лука, гл. 1,27-38)
47. Той се нарича Емануил
Йосиф бил праведен, набожен и благочестив човек. Той забелязал, че годеницата му Мария чака дете. Тъй като я обичал и не искал да я посрами, той мислел как тайно да я напусне. През нощта обаче му се явил ангел Господен и му рекъл: «Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух. Тя ще роди Син, и ще му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.» Всичко станало така, както пророк Исаия предрекъл: «Ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син. Него ще на рекат с името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.» (Матей, гл. 1)
48. Той се ражда във Витлеем
По онова време в Рим царувал император Август. Той издал заповед; «Да се направи преброяване по цялата земя. Всеки да се запише в мястото, откъдето е родът му.» Затова Йосиф тръгнал с Мария от Наза- рет за Витлеем, понеже бил от рода Давидов. Там Мария родила техния първороден Син. Повила го и го положила в ясли, защото в страноприемницата нямало място за тях.
В тая същата страна живеели пастири, които тога ва нощували на полето и пазели стадата си. И ето, явил се пред тях ангел Господен, и те се уплашили твърде много от бляскавата светлина, която той излъчвал. Ангелът им рекъл: «Не бойте се. Аз ви нося блага вест, която ще бъде за всички човеци. Зщото днес се роди в града Давидов Спасител, който е Хри стос Господ; ето ви белег, по който ще го познаете: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.»
Внезапно на полето се появили множество ангели. Те хвалели Бога и пеели: «Слава във висините Богу, и на земята мир, а между човеците благоволение.» Когато пастирите останали сами, те си казали един другиму: «Елате, да идем във Витлеем и да видим случилото се там.» Те побързали и намерили Мария, Йосиф и Младенеца да лежи в яслите. Видели и раз казали, каквото им било възвестено за тоя Младенец. Всички, щом чули, се почудили от разказаното. А
Мария запомняла всичко онова, което се случило и което била чула.
Пастирите се върнали обратно при стадата си. Те пеели песни на възхвала, благодарейки на Бога за всичко, що били чули и видели. Когато Младенецът навършил осем дена, дали Му името, което Гавриил бил казал: Иисус, което означава – Бог спасител. (Лу ка, гл. 2,1-21)
49. Той е цар Иудейски
По времето, когато се родил Иисус, в Йерусалим царувал Ирод. Тогава отишли мъдреци от Изток в Йерусалим и попитали: «къде с родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме изгряващата Му звезда и дойдохме да Му се поклоним.»
Като чул това, цар Ирод се уплашил, а с него и цял Йерусалим. Ирод събрал всички първосвещеници и книжници, които познавали добре Светото Писа ние. Попитал ги: «Къде трябва да се роди Месията, Спасителят?» А те му казали: «Във Витлеем Иудей ски, защото тъй е писано от пророка: ти Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудинитс воеводства, защото от тебе ще излезе Вожд, който ще предвожда Моя народ Израил.»
Ирод изпратил мъдреците във Витлеем, заръчвай ки им: «Идете, разпитайте грежливо за Младенеца и като го намерите, обадете ми, за да ида и аз да му се поклоня.» Щом мъдреците тръгнали на път, появила се звездата, която те били видели на изток. Тя вървяла пред тях и се спряла над мястото, където бил Младенецът. Те се зарадвали от все сърце. Влезли в къщата, намерили Младенеца с майка Му Мария, по клонили Му се дълбоко и Му отдали необходимата почит. След това Му поднесли даровете, които носе ли: злато, ливан и смирна. Насъне получили открове ние от Бога да не се връщат при Ирод. Затова зами нали по друг път за страната си. (Матей, гл. 2,1-12)
50. Той е преследван
През нощта ангел Господен се явил насъне на Йо сиф и му казал: «Стани, вземи Младенеца и майка Му. Бягай в Египет и остани там, докато ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.» Още същата нощ Йосиф станал и взел Младенеца и майка Му и заминал за Египет. Ирод, като видял, че мъдреците не се върнали в Йерусалим, се ядосал и издал следната заповед: «Да бъдат избити всички деца до две години във Витлеем и околностите му.» След смъртта на Ирод ангел Господен се явил насъне на Йосиф и му казал: «Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.» Йосиф станал, взел Младенеца и майка Му и се завърнал в Израел. Те се заселили в Назарет. (Матей, гл. 2,13-23)
51. Той е обречен на Бога
Всяка година родителите на Иисус ходели на по клонение в Йерусалим за празника Пасха.
Когато Той станал на дванайсет години, те го взели със себе си. След свършването на празника се върнали обрат но. Иисус обаче останал в Йерусалим, без родителите му да забележат това. Вечерта го потърсили меж ду роднини и познайници. И след като не Го намери ли, завърнали се обратно в Йерусалим. Те търсели Сина си из целия град. Едва подир три дни Го намерили в храма. Иисус седял между учителите по Светото Писание, слушал ги и ти питал. Всички се чуде ли на разума и отговорите Му.
Когато родителите му Го видели, били смаяни. Майка Му рекла: «Чедо, защо направи тъй? Баща Ти и аз твърде много се измъчихме да те търсим.» Иисус им отговорил: «Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че съм в дома, който принадлежи на Моя Отец?» След това Иисус тръгнал обратно с тях за Назарет и им се подчинявал. (Лука, гл. 2,41-52)
52. Признанието на Кръстителя
Йоан, синът на първосвещеника Захарий и на жена му Елисавета, живял в пустинята. Когато Бог го призовал за свидетел, той отишъл край реката Йордан и проповядвал на хората: «Покайте се! Про менете Вашия живот! Кръщавайте се в реката Йор дан и Бог ще ви опрости греховете.» Както е писано в книгата на пророк Исайя:
«Гласът на викащия в пустинята говори: пригот вете пътя на Господа, изправяйте пътеките Му. Всеки дол ще се изпълни и всяка планина и рътлина ще се снишат, а неравните пътища ще станат гладки. И все ки ще види спасението Божие.» (Исаия, гл. 40,3-5)
Мнозина идвали при Йоан на реката Йордан. Те се кръщавали и питали: «Какво да правим?» Йоан отговорил: «Който има две дрехи, нека даде едната на онзи, който няма. Който има храна, нека прави същото с гладния.» На митарите той казвал: «Не искайте повече от това, що ви е определено.» А на войниците казвал: «Не притеснявайте, не клеветете, задоволявайте се с вашите заплати.»
Мнозина мислели, че Йоан е Месията, Спасителя на хората. Йоан обаче им казвал: «Аз ви кръщавам само с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата; Той ще ви кръщава с Дух Свети и с огън.» (Лука, гл. 3,1-18)
53. Доказателството на Отца
Когато Иисус бил на около тридесет години, отишъл на реката Йордан. Той също се кръстил като всички останали и продължил да се моли. Тогава небето се отворило и Свети Дух слязъл върху Него във вид на гълъб. Чул се глас от небето, който казвал: «Ти си Моят Син възлюбен, в Тебе е Моето благоволение.» (Лука, гл. 3,21-23)