Бог държи на думата си: Месията е Иисус

46. Той е Син на всевишния

Бог изпратил ангела Гавриил като свой пратеник в Назарет при една девица на име Мария. Тя била сгодена за мъж на име Йосиф, от рода на цар Давид. Ангелът Гавриил влязъл при нея и рекъл: «радвай се благодатна! Господ е с тебе. Бог избра именно теб.»

Мария се смутила от думите му и размишлявала как­ во ли могат да значат те. Тогава Гавриил й рекъл: «Не бой се Марийо, понеже ти намери благодат у Бо­га. Бог винаги те е обичал. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус Той ще бъде велик и ще се нарече Син на все­ вишния.»

Мария рекла на ангела: «как ще стане това, кога­ то аз мъж не познавам?» Гавриил й отговорил: «Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени. За Бога няма нищо невъзможно.» Тогава Ма­ рия казала: «аз съм робиня Господня, каквото Бог иска, трябва да се случи.» (Лука, гл. 1,27-38)

47. Той се нарича Емануил

Йосиф бил праведен, набожен и благочестив човек. Той забелязал, че годеницата му Мария чака дете. Тъй като я обичал и не искал да я посрами, той мислел как тайно да я напусне. През нощта обаче му се явил ангел Господен и му рекъл: «Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух. Тя ще роди Син, и ще му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.» Всичко станало така, както пророк Исаия предрекъл: «Ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син. Него ще на­ рекат с името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.» (Матей, гл. 1)

48. Той се ражда във Витлеем

По онова време в Рим царувал император Август. Той издал заповед; «Да се направи преброяване по цялата земя. Всеки да се запише в мястото, откъдето е родът му.» Затова Йосиф тръгнал с Мария от Наза- рет за Витлеем, понеже бил от рода Давидов. Там Мария родила техния първороден Син. Повила го и го положила в ясли, защото в страноприемницата нямало място за тях.

В тая същата страна живеели пастири, които тога­ ва нощували на полето и пазели стадата си. И ето, явил се пред тях ангел Господен, и те се уплашили твърде много от бляскавата светлина, която той излъчвал. Ангелът им рекъл: «Не бойте се. Аз ви нося блага вест, която ще бъде за всички човеци. Зщото днес се роди в града Давидов Спасител, който е Хри­ стос Господ; ето ви белег, по който ще го познаете: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.»

Внезапно на полето се появили множество ангели. Те хвалели Бога и пеели: «Слава във висините Богу, и на земята мир, а между човеците благоволение.» Когато пастирите останали сами, те си казали един другиму: «Елате, да идем във Витлеем и да видим случилото се там.» Те побързали и намерили Мария, Йосиф и Младенеца да лежи в яслите. Видели и раз­ казали, каквото им било възвестено за тоя Младенец. Всички, щом чули, се почудили от разказаното. А

Мария запомняла всичко онова, което се случило и което била чула.

Пастирите се върнали обратно при стадата си. Те пеели песни на възхвала, благодарейки на Бога за всичко, що били чули и видели. Когато Младенецът навършил осем дена, дали Му името, което Гавриил бил казал: Иисус, което означава – Бог спасител. (Лу­ ка, гл. 2,1-21)

49. Той е цар Иудейски

По времето, когато се родил Иисус, в Йерусалим царувал Ирод. Тогава отишли мъдреци от Изток в Йерусалим и попитали: «къде с родилият се Цар Иу­дейски? Защото видяхме изгряващата Му звезда и дойдохме да Му се поклоним.»

Като чул това, цар Ирод се уплашил, а с него и цял Йерусалим. Ирод събрал всички първосвещеници и книжници, които познавали добре Светото Писа­ ние. Попитал ги: «Къде трябва да се роди Месията, Спасителят?» А те му казали: «Във Витлеем Иудей­ ски, защото тъй е писано от пророка: ти Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудинитс воеводства, защото от тебе ще излезе Вожд, който ще предвожда Моя народ Израил.»

Ирод изпратил мъдреците във Витлеем, заръчвай­ ки им: «Идете, разпитайте грежливо за Младенеца и като го намерите, обадете ми, за да ида и аз да му се поклоня.» Щом мъдреците тръгнали на път, появила се звездата, която те били видели на изток. Тя вървяла пред тях и се спряла над мястото, където бил Младенецът. Те се зарадвали от все сърце. Влезли в къщата, намерили Младенеца с майка Му Мария, по­ клонили Му се дълбоко и Му отдали необходимата почит. След това Му поднесли даровете, които носе­ ли: злато, ливан и смирна. Насъне получили открове­ ние от Бога да не се връщат при Ирод. Затова зами­ нали по друг път за страната си. (Матей, гл. 2,1-12)

50. Той е преследван

През нощта ангел Господен се явил насъне на Йо­ сиф и му казал: «Стани, вземи Младенеца и майка Му. Бягай в Египет и остани там, докато ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.» Още същата нощ Йосиф станал и взел Младенеца и майка Му и заминал за Египет. Ирод, като видял, че мъдреците не се върнали в Йерусалим, се ядосал и издал следната заповед: «Да бъдат избити всички деца до две години във Витлеем и околностите му.» След смъртта на Ирод ангел Господен се явил насъне на Йосиф и му казал: «Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.» Йосиф станал, взел Младенеца и майка Му и се завърнал в Израел. Те се заселили в Назарет. (Матей, гл. 2,13-23)

51. Той е обречен на Бога

Всяка година родителите на Иисус ходели на по­ клонение в Йерусалим за празника Пасха.

Когато Той станал на дванайсет години, те го взели със себе си. След свършването на празника се върнали обрат­ но. Иисус обаче останал в Йерусалим, без родители­те му да забележат това. Вечерта го потърсили меж­ ду роднини и познайници. И след като не Го намери­ ли, завърнали се обратно в Йерусалим. Те търсели Сина си из целия град. Едва подир три дни Го наме­рили в храма. Иисус седял между учителите по Све­тото Писание, слушал ги и ти питал. Всички се чуде­ ли на разума и отговорите Му.

Когато родителите му Го видели, били смаяни. Майка Му рекла: «Чедо, защо направи тъй? Баща Ти и аз твърде много се измъчихме да те търсим.» Иисус им отговорил: «Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че съм в дома, който принадлежи на Моя Отец?» След това Иисус тръгнал обратно с тях за Назарет и им се подчинявал. (Лука, гл. 2,41-52)

52. Признанието на Кръстителя

Йоан, синът на първосвещеника Захарий и на жена му Елисавета, живял в пустинята. Когато Бог го призовал за свидетел, той отишъл край реката Йордан и проповядвал на хората: «Покайте се! Про­ менете Вашия живот! Кръщавайте се в реката Йор­ дан и Бог ще ви опрости греховете.» Както е писано в книгата на пророк Исайя:

«Гласът на викащия в пустинята говори: пригот­ вете пътя на Господа, изправяйте пътеките Му. Всеки дол ще се изпълни и всяка планина и рътлина ще се снишат, а неравните пътища ще станат гладки. И все­ ки ще види спасението Божие.» (Исаия, гл. 40,3-5)

Мнозина идвали при Йоан на реката Йордан. Те се кръщавали и питали: «Какво да правим?» Йоан отговорил: «Който има две дрехи, нека даде едната на онзи, който няма. Който има храна, нека прави същото с гладния.» На митарите той казвал: «Не искайте повече от това, що ви е определено.» А на войниците казвал: «Не притеснявайте, не клеветете, задоволявайте се с вашите заплати.»

Мнозина мислели, че Йоан е Месията, Спасителя на хората. Йоан обаче им казвал: «Аз ви кръщавам само с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата; Той ще ви кръщава с Дух Свети и с огън.» (Лука, гл. 3,1-18)

53. Доказателството на Отца

Когато Иисус бил на около тридесет години, от­ишъл на реката Йордан. Той също се кръстил като всички останали и продължил да се моли. Тогава не­бето се отворило и Свети Дух слязъл върху Него във вид на гълъб. Чул се глас от небето, който казвал: «Ти си Моят Син възлюбен, в Тебе е Моето благово­ление.» (Лука, гл. 3,21-23)