История

След покръстване на павликяните в Пловдивско през XVII век, първите католически храмове са изграждани от глина – плетени стени, измазани с кал и груба слама. През 1643 година католическият мисионер Яков Божков пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама. Епископ Петър Богдан, посещава селото на 21 ноември 1646 г. за освещаване на новата църква като е записал, че католическото население е наброявало вече 500 души, главно преселници от Никополско.
С две години прекъсвания от 1720 г. до своята трагична смърт през 1738 г. енорията се обслужва от отец Михаил Добромиров.
В края XVIII век и началото на XIX Калъчлий се утвърждава като седалище Софийско – Пловдивския Епископ, който по това време е Андрея Тунов и умират в селото.
След назначаване на Андреа Канова за апостолически наместник на Софийско-Пловдивската епархия в средата на 19 век, той построява тухлени храмове във всички католически села. През 1857 г. в Калъчлии е изградена първата църква с масивен градеж. Енорист по това време е отец Едуард Валпа.
Строежът на нова църква започва през 1891 г. Сградата е била проектирана от италианеца Визети. Изградена е за 18 месеца. Тя е осветена на 4 октомври 1892 г. от епископ Роберто Менини. Храмът е наречен „Пресвето Сърце Исусово“. През 1893 – 1894 г. брат Елиджио от Бавария – художник и дърворезбар – изработва главния и два странични олтара и амвона.
Църквата е направена в готическо-византийски стил и е дълга 50 и широка 18.5 метра. Интериорът на храм e бил в ломбардски стил.
След оттеглянето си през 1885 г., архиепископ Франческо Рейнауди се премества да живее в енорията, където остава до своята смърт през 1893 г.
От 1919 г. до 1927 г. енорийски свещеник е отец Козма Гюлов. Той доставя часовник за храма. Най-голямата му заслуга е построяване на болница в енорията му – първата болница в католическо село в България. Основният камък на болницата е положен на 24 август 1924 г. На болницата е дадено името епископ Петър Парчевич.
Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храма. В годините след земетресението до освещаване на новата църква, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби.
Строежът на новата църква започва през 1930 година. Главна заслуга за това има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали. Населението на Калъчли – около 4000 души участва с доброволен труд. Всички волски и конски коли са били използвани за пренасяне на строителни материали.
Проектът е за храма е с дължина 73 m и ширина 24 m. Височината на камбанариите е 41 m. Сградата е трикорабна базилика побираща около 2000 богомолци, с по две квадратни камбанарии. Проектирана е от архитект Камен Петков.
Храмът „Пресвето сърце Исусово“ е осветен на 20 декември 1931 г. от епископ Винкенти Пеев. Енорист по това време е отец Амброзий Комаров. От 1937 г. до 1941 г. енорист е отец д-р Дамян Гюлов. Той електрифицира храма.
В следващите години Енорист е отец Рафаил Станев останал 10 години по затворите при идването на новата власт. Отец Лино Драганов е енорист от 1945 г. до 1952 г. когато е арестуван и осъден на 14 години затвор. От 1967 г. работи отново в енорията, като отново е назначен за енорист от 1974 г. до неговата смърт през 1982 г. Отец Лино написва хроника за свещениците, служили в енорията от нейното създаване през XVII век. След него енорист до 1987 г. е отец Георги Йовчев, избран за епископ през 1988 г.
От 1987 г. енорист е отец Петър Изамски.

Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. В подземието на „Пресвето сърце Исусово“ е събрана експозиция от предмети свързани с миналото на град Раковски и католицизма в България От 2008 г. енорист е отец Димитър Димитров.
През 2012 г. с доброволен труд на вярващите е построен гробищният параклис „Христос Възкръсналия.”
Енорията стопанисва и обслужва параклиса „Дева Мария Здраве на болните”, разположен на територията на болницата в града. Параклисът служи за ректорална църква на вярващите, живеещи в този район, с една или две служби през седмицата.
През пролетта на 2017 г. по времето докато отец Димитров е енорист се монтира в църквата тръбен орган, дарен от Германия и ремонтиран от италианеца Алесандро Джирото. Органът е пневматичен и е изработен преди 60 години, има 800 тръби, два мануала и педалиера, 12 оригинални регистри и още 3, добавени при реставрацията от Джирото. От лятото на 2018 г. енорист е отец Младен Плачков.